Решение № 13994 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2016 г.

Решение № 13994 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. К., чрез пълномощника му адв. Ч. Ч., срещу решение № 34 от 29 януари 2016 г., постановено по адм. д. № 736/2015 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-10-ЮЦР-73/16 септември 2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК Южен централен район, конституиран като ответник в касационното производство, чрез юрк. Р. И., намира за неоснователна касационната жалба. От ответника И. П. С., чрез пълномощника му адв. П. С., е постъпил писмен отговор, в който се поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище процесуалният представител излага и на проведеното редовно съдебно заседание, както и в представената по делото писмена защита. Претендира присъждането на направените пред касационната инстанция разноски. Главният архитект на община П. не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на А. И. К. срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-73/16 септември 2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която по реда на чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменен акт за узаконяване № 29/06 юли 2004 г. на главния архитект на община П. за строеж: "Жилищно помещение под покривното пространство към апартамент № 33 в жилищен блок № 1", находящ се в УПИ ХII-комплексно жилищно строителство, кв. 207 по плана на гр. П.. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил подадената против нея жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че А. К. е извършил преустройство на притежавания от него апартамент, изразаващо се в премахване на част от хоризонталната плоча, разделяща собствения му апартамент и общото подпокривно пространство, отделил е част от последното с преграждащи стени и е обособил самостоятелна стая, свързана с жилището му посредством изградени стълби. За извършеното преустройство не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Този именно строеж е узаконен с оспорения пред началника на РДНСК Южен централен район. Законосъобразни са изводите както на началника на РДНСК Южен централен район, така и на административния съд, че при издаването на акта за узаконяване главният архитект на община П. не се е съобразил с изричната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, предвиждаща, че при преустройства от вида на процесното, е необходимо решение на общото събрание на етажната собственост със съгласието на всички собственици с нотариална заверка на подписите. Липсата на такова съгласие правилно е възприето като съществен порок на административния акт - акта за узаконяване, водещо до неговата отмяна. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател относно това, че заповедта на началника на РДНСК Южен централен район е издадена след изтичането на предвидения в закона 15-дневен срока за това. Това възражение е поддържано и пред първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че срокът за произнасяне на този орган започва да тече от датата, на която е получил относимата административна преписка. Това в случая е станало на 02 септември 2015 г., при което издадената на 16 септември 2015 г. заповед е в посочения в чл. 216, ал. 7 от ЗУТ срок. Неоснователно е и възражението на касатора относно правото на И. П. С. да подава жалба срещу издадения акт за узаконяване. Правото на жалба на Стоянов произтича от нормата на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, съгласно която право да оспорват издаденото разрешение за строеж, респ. заместващия го акт за узаконяване, в случаите по чл. 185, ал. 2 от ЗУТ имат собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответниците по касация се дължат разноски така, както са претендирани. Искане за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция е направил само ответникът И. С., който претендира такива в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Това искане ще следва да бъде уважено така, както е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,