Решение № 9304 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2009 г.
ВАСVI отделение05.07.2010 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение от 12.05.2009 г. по адм. дело № 129/2009 г. на Административен съд - София-град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9304 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински институт (МИ) на Министерство на вътрешните работи (МВР), гр. София в качеството му на юридическо лице по смисъла на чл. 18, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) против решение от 12.05.2009 г. по адм. дело № 129/2009 г. на Административен съд - София-град. Оплакванията на касатора са за постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че назначената и приета по делото съдебно - медицинска експертиза е дала заключение, което не може да внесе категорична яснота доколко получената от Илия Николов Велев травма, обуславя лека телесна повреда или средна телесна повреда. Изтъква, че в нарушение на правото за събиране на доказателства съдът е отхвърлил искането за назначаване на тройна съдебно - медицинска експертиза, поради което така заявеното искане се поддържа и пред настоящата инстанция. Претендира незаконосъобразно изчисляване на присъдените деловодни разноски. Решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че за изготвянето на съдебно - медицинската експертиза депозитът от 70.00 лева е внесен от Медицинския институт на МВР, гр. София, а не от жалбоподателя в първоинстанционното производство и присъдената в полза на последния сума представлява неизвършени от страната разходи. На посочените основания Медицинският институт на Министерство на вътрешните работи, гр. София моли Върховния административен съд да отмени решение от 12.05.2009 г. по адм. дело № 129/2009 г. на Административен съд - София-град като неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, решавайки делото по същество с отхвърляне на оспорването на Илия Николов Велев, от гр. Благоевград срещу медицинско удостоверение № 49/178 на Централната експертно - лекарска комисия при МИ на МВР или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба, Илия Николов Велев, от гр. Благоевград, чрез адвокат Дуков от АК - Благоевград моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че нито едно от твърдяните от касатора основания не е налице. Изтъква, че делото е изяснено от фактическа страна и от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно - медицинската експертиза е установено, че Илия Велев е бил неработоспособен поради затруднения в движението на десния крайник над 30 дни, което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Претендира първоинстанционното решение да остане в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително приложените заключения на СМЕ, цялата медицинска документация, заключението на д-р Димитрова и резултатите от извършения клиничен преглед на пострадалия. При мотивиране на правните изводи е дадена правилна правна квалификация по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, тъй като трайно увреждане движението на десния крайник е в обсега на очертаната съставомерност на чл. 129 от НК. Съдът е преценил безспорно установеното частично прекъсване на заден рог на медиалния минискус, за което следва възстановителен период от два месеца, като е обосновал изводите си с ядрено магнитен резонанс (ЯМР) разчитане от двама лекари, потвърдено и в заключението на д-р Димитрова. В случая общото разстройство на здравето на пострадалия не е постоянно, но е с трайна продължителност, която е един от белезите, характерни за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. С оглед приложените и обсъдени медицински документи и становища се налага извода, че въпреки проведените изследвания и лечение, занапред получената травма ще оказва влияние върху работоспособността на пострадалия Велев, поради което съдът правилно е уважил жалбата му срещу медицинското удостоверение № 49/178 на ЦЕЛК при МИ на МВР и е върнал преписката на органа за съобразяване с мотивите във връзка с правната квалификация на увреждането. Върховният административен съд, шесто отделение като съобрази оплакванията на касатора, становището на ответника, заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура, обстоятелствата по делото и указанията, дадени с Определение № 2196/18.02.2010 г. по адм. дело № 2288/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, прие за установено следното: Налице са изискуемите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване на първоинстанционното решение. Отсъстват отрицателните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на посочените касационни основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С решение от 12.05.2009 г. по адм. дело № 129/2009 г. Административен съд - София-град е отменил по жалба на Илия Николов Велев, от гр. Благоевград медицинско удостоверение № 49/178 на ЦЕЛК при МИ на МВР, гр. София. Върнал е преписката на органа за издаване на удостоверение след съобразяване на задължителните мотиви за травмата и вида й като телесна повреда. Присъдил е разноски. С протоколно определение от 10.12.2009 г. настоящият състав на Върховния административен съд остави без разглеждане касационната жалба, подадена от Медицински институт на МВР, гр. София против първоинстанционното съдебно решение като недопустима. Прие, че Административен съд София - град е конституирал като страна Централната експертна лекарска комисия при МИ на МВР и макар впоследствие да е призовавал и водил съдебните заседания с участието на юридическото лице към което е ситуиран административния орган е постановил съдебно решение, което в хипотезата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила би могло да бъде атакувано единствено от органа за когото то е неблагоприятно. С Определение № 2196/18.02.2010 г. по адм. дело № 2288/2010 г. Върховният административен съд, петчленен състав отмени определението от 10.12.2009 г. и върна делото за продължаване на съдопроизводствените действия със следните указания: Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК като страна по делото в първоинстанционното съдебно производство се конституира органът, издал административния акт. С определение от закрито заседание на 16.09.2009 г. Административен съд София-град е конституирал като ответник ЦЕЛК - МВР. В списъците за призоваване и в изпратената призовка за първото съдебно заседание като ответник е посочен МВР - ЦЕЛК. В хода на съдебното производство е участвал Медицински институт - МВР, който е извършвал всички процесуални действия от свое име и в съдебните заседания е бил представляван по пълномощие от юрисконсулта си Цв. Филипова. В съставените протоколи от проведените две съдебни заседания и в постановеното съдебно решение не е посочено наименованието на административния орган - ответник в производството. С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че Медицинският институт - МВР е участвал като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд София-град. На основание чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, поради което обжалваното определение за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на образуваното касационно производство следва да бъде отменено, като делото се върне на касационната инстанция за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия. Съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК определението на съда е задължително за по-долния съд. Указанията, че фактическото участие на юридическото лице, към което е ситуиран административния орган, го прави страна по делото предполагат, че оспорването на административния акт е реализирано срещу ненадлежен ответник. Съгласно чл. 134 от ЗМВР Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването в МВР, като извършва медицинско обслужване на служителите на МВР и на други лица, определени в правилника за прилагане на закона; стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност; здравно-профилактична дейност; научноизследователска и научно-учебна дейност; експертна дейност; сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения; методическа дейност; квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията на медицински кадри; медицинско освидетелстване на кандидатите за постъпване на служба в МВР. Централната експертна лекарска комисия към МИ на МВР е изградена като орган на МВР, който изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 5 от Правилника за медицинската експертиза в Министерството на вътрешните работи, Централната експертна лекарска комисия при МИ на МВР е висш експертен медицински орган в МВР със статут на Обща териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по смисъла на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, със специфични права и задължения, определени от ЗМВР. Изчерпателно са изброени правомощията на ЦЕЛК - МВР за издаване на експертни заключения и медицински удостоверения при освобождаване от служба по здравословни причини и по причинно-следствената връзка при претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните задължения на държавните служители от МВР. Тези актове на Централната експертна лекарска комисия са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 3 от Административния кодекс и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по предвидения с чл. 145, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 3 от АПК ред. С разпоредбите на чл. 245, ал. 2 от ЗМВР и чл. 17 от Правилника за медицинската експертиза в МВР изрично е посочено, че актовете на ЦЕЛК - МВР подлежат на обжалване пред Административен съд София - град по реда на АПК. Следователно издаденото от ЦЕЛК при МИ на МВР медицинско удостоверение № 49/178 от 17.11.2008 г. има белезите на индивидуален административен акт, с който се определя вида на телесната повреда на служителя Велев. Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК съдът служебно конституира страните по делото, които според чл. 153, ал. 1 от АПК са оспорващият и органът, издал административния акт (ЦЕЛК - МВР), както и всички заинтересовани лица (ако има такива). ( В тази насока е константната съдебна практика на Върховния административен съд - вж. Определение № 4607 от 17.04.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3839/2008 г., VI о., Решение № 5136 от 7.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2008 г., VI о., Решение № 8753 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2009 г., VI о.). Конституирайки като ответник Медицинския институт на МВР в качеството му на юридическо лице, първоинстанционният съд е допуснал до участие в делото на ненадлежна по предмета на спора страна. Постановеното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. След връщане на делото административният съд следва да предприеме необходимите действия по конституирането на надлежния ответник и при съобразено със закона процесуално представителство да разгледа оспорването на медицинско удостоверение № 49/178 от 17.11.2008 издаденото от ЦЕЛК при МИ на МВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение