Решение № 13381 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. С., гражданин на Република Турция, срещу решение 9123 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело 9155/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил негова жалба му срещу заповед РД-14-4013/29.08.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА ) - гр. София, Главна дирекция Автомобилна инспекция" (ГД АИ ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваният административен акт противоречи на правото на Европейския съюз, както и на Европейската конвенция по правата на човека. Излага становище, че ПАМ е приложена спрямо моторно превозно средство, което не е собственост на нарушителя, а на трето добросъвестно лице и чрез нея се накърнява правото на собственика и ползвателя да се ползват от превозното средство, без същите да са нарушители, поради което мярката е приложена в нарушение на основни принципи на европейското законодателство. Сочи, че в нарушение на закона се издават многобройни административни актове, с които да се налага една и съща ПАМ, като по този начин се нарушава и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответниците началникът на ОО АА - София, Т.С.Лизинг Ауто ООД и Се Тур ЕООД не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд София - град е приложената със заповед РД-14-4013/ 29.08.2024 г. на началника на ОО АА - София по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - "временно спиране от движение на моторно превозно средство до заплащане на наложена с наказателно постановление глоба". Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 29.08.2024 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в ОО АА е констатирал, че водачът М. С. около 12:11 часа на Автогара Сердика , бул. Княгиня Мария Луиза 102, сектор 5, като водач на моторно превозно средство марка Мерцедес , модел Туризмо РХД М с peг. [рег. номер] от категория М3, извършва международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна, която не е членка на Европейския съюз, с моторно превозно средство с регистрация в Съюза по маршрут гр. София - гр. Истанбул. Проверяващият е констатирал, че за периода от 01:21 часа (UTC) до 06:40 часа (UTC) на 28.08.2024 г. С. не е въвел в картата си на водач данните относно периодите на друга работа , време на разположение , прекъсване или дневна почивка , когато не е могъл да използва монтирания в превозното средство тахограф поради това, че е отсъствал от превозното средство, чрез използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване, което е установено от извлечението от дигиталната карта на водача. Видно е от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС - част втора, че провереният автомобил е собственост на Т.С.Лизинг Ауто ООД с адрес в гр. Джебел, област Кърджали, с ползувател Се Тур ЕООД. Безспорно е, че М. С. няма постоянен адрес на територията на Република България. Установеното е прието за нарушение, за което с НП 42-0011221 от 29.08.2024 г. на водача е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед началникът на ОО "АА" - София е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б"г" ЗАвтП за прилагане на принудителна административна мярка и е постановил временно спиране от движение на моторното превозно средство до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба. От правна страна Административният съд София - град е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но недопустимо. Жалбоподателят М. С. не е адресат на приложената принудителна административна мярка и със заповедта не се засягат негови права и законни интереси. Обстоятелството, че като водач на МПС без постоянен адрес на територията на страната лицето е извършило административно нарушение, за което му е наложено административно наказание по реда на ЗАНН, не е достатъчно да обоснове правен интерес за оспорващия. Автомобилът е собственост на Т.С.Лизинг Ауто ООД, а ползвател е Се Тур ЕООД. Наличието на правен интерес по чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, за която съдът следи служебно. Правният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Административният акт следва пряко и непосредствено да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не чужди права. В конкретния случай водачът няма правен интерес от съдебно оспорване, защото като временна мярка е спряно от движение превозно средство, върху което адресатът на ПАМ няма законни права и заповедта по никакъв начин не рефлектира върху неговата правна сфера (в този смисъл решение 6365 от 12.06.2025 г. по адм. д. 2484/ 2025 г. на ВАС). Като е разгледал жалбата на М. С. в отсъствие на доказан негов правен интерес от оспорване на заповедта, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и съдебното производство - прекратено. Предвид приетия краен извод доводите на касационния жалбоподател относно приложението на материалния закон не следва да бъдат обсъждани, тъй като тази проверка се отнася до правилността на съдебното решение. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд