Решение № 7819 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7355/2015 г.

Решение № 7819 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7355/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б. М. Е. Б." ЕАД, подадена от процесуален представител срещу решение № 1979 от 24.03.2015 г., постановено по административно дело № 7120/2014 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение № П-911/2014/18.06.2914 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител и в представени писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, а "Ф. И." ЕАД не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, като съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите си, базирани на събраните в хода на производството доказателства. При постановяването му не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, водещо до отмяната му. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че "Б. М. е. Б." ЕАД в качеството му на администратор на лични данни предоставя на "Ф. И." ЕАД личните данни на Ц. Р. без наличие на изричното му съгласие - в нарушение на предписаното в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), при което правилно с оглед на установеното нарушение административният орган налага на дружеството на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД имуществена санкция в размер на 25 000 лв. Настоящият състав намира, че наведените доводи в касационната жалба са неоснователни. Правилно в тази насока първоинстанционният съд съобразява факта, че към датата на сключване на договор между Ц. Р. и дружеството са действали общи условия, в които не е уредено правото на администратора да предоставя лични данни на трето лице с оглед събиране на вземания, а от друга страна няма доказателства Ц. Р. да е запознат с последвалите промени на Общите условия, а още по-малко, че приема същите. Правилен е и изводът на съда, че в случая от доказателствата следва обратен извод - че Р. не приема тези промени, доколкото е установено, че същият предприема действия по прекратяване на индивидуалните си договорни отношения с касатора. В тази връзка представените с касационната жалба писмени доказателства не водят до обратен извод. Настоящият състав намира, че както разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, така и тази на чл. 7, б. "а" от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвет от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни изисква изрично и недвусмислено съгласие за това. Това означава, че за физическото лице, предоставило своите данни на администратор на такива данни следва да е дало изрично и информирано съгласие за всяко предоставяне на данните му на трето лице - т. е. същото следва да е предварително информирано от администратора за това - по какъв повод, с каква цел и т. н., за да може да извърши информирана преценка. От това следва, че независимо от налична в общите условия обща регламентация за всеки конкретен случай е необходимо конкретно, изрично съгласие на физическото лице. При така установеното неправомерно предоставяне на личните данни на Р. от страна на касатора на трето лице обоснован и законосъобразен е изводът, че така наложената имуществена санкция, определена от административния орган в размер близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД е наложена законосъобразно. Макар в мотивите на административния акт да е посочено, че е отчетен факта, че нарушението не е първо за касатора административният орган не е наложил санкция по реда на чл. 42а ЗЗЛД - т. е. при условията на повторност, а наложената е по реда на чл. 41, ал. 1 ЗЗЛД, при което и доводът за липса на доказателства за извършване на нарушението при условия на повторност е неоснователен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение