Решение № 4744 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2014 г.

Решение № 4744 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалбата на Надя Петрова Тодорова, Пантелей Петров Манов, Александър Пантелеев Манов и Нели Георгиева Василева, в качеството им на наследници на Невена Георгиева Димитрова, Кунка Стойчева Проданова и Стайко Стойчев Жулев, в качеството им на наследници на Стефанка Георгиева Жулева, и Ивета Руменова Михайлова, в качеството й на наследница на Костадинка Георгиева Пешева, против Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София /ДВ, бр. 2/2014 г./, в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти № 68134.1353.97 и № 68134.1351.64, намиращи се в землището на кв. "Илиенци", ЕКАТТЕ 99121, район Надежда при Столична община.

Жалбоподателите поддържат, че определеното парично обезщетение е неравностойно и е много по-ниско от действителната пазарна цена, която би следвало да бъде получена. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен и изменението му. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът - Министерски съвет на Република България (МС), моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и съда да потвърди решението на Министерския съвет, като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност - чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК.

Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", молят жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна - Георги Славов Димитров, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Петко Димитров Борисов, в съдебно заседание, моли жалбата да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София-изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път.

С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до МС за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите - предмет на отчуждаване, е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад".

С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София.

С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г.

Съгласно приложението, в двата раздела "Землище Илиенци, Столична община" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, е посочено, че се отчуждават следните части от недвижими имоти:

• имот с пореден № 5 (първи раздел), с идентификатор № 68134.1353.97, с № по КВС 4097, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Илиенци", ЕКАТТЕ 99121, с обща площ от 4,596 дка, от които подлежащи на отчуждаване 0,361 дка, с определено обезщетение в размер на 309 лв.;

• имот с пореден № 7 (втори раздел), с идентификатор № 68134.1351.64, с № по КВС 011064, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Илиенци", ЕКАТТЕ 99121, с обща площ от 1,816 дка, целият подлежащ на отчуждаване, с определено обезщетение в размер на 1553 лв.

В доклада за оценката на отчуждения имот е посочено, че за землище "Илиенци" са намерени 7 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията - София). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй като част от тях са сключени между физически лица, една между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища, съгласно предвижданията на ЗДС и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Поради това паричното обезщетение за имотите, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, е определено съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи.

С решение № 1569 от 12.07.1995 г. на Поземлена комисия при община "Надежда" - София, на Георги Славов Димитров, Костадинка Георгиева Пешева, Стефанка Георгиева Жулева и Невена Георгиева Димитрова (наследодатели на жалбоподателите), като наследници на Георги Димитров Тодоров, е възстановено правото на собственост в реални граници върху имоти № 68134.1353.97 и № 68134.1351.64, намиращи се в землището на кв. "Илиенци", район Надежда при Столична община.

Представена е скица на имот с № 68134.1353.97, издадена на 19.08.2014 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, в която като трайно предназначение на територията е посочено "земеделска" и начин на трайно ползване - "нива", както и номер на имота по предишен план - 004097. По отношение на имот № 68134.1351.64 също е представена скица, издадена на 19.08.2014 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, в която като трайно предназначение на територията е посочено "урбанизирана" и начин на трайно ползване - "за друг вид застрояване ", както и номер на имота по предишен план - 011064. Като собственици на имотите и в двете скици са посочени Георги Славов Димитров, Костадинка Георгиева Пешева, Стефанка Георгиева Жулева и Невена Георгиева Димитрова.

Жалбоподателите представят скица-извадка от действащия регулационен план на м. "НПЗ Илиенци - Запад" по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД-50-09-251 от 13.09.1989 г. на главния архитект на гр. София. Заповедта също е представена по делото. Също така в съдебно заседание от 25.03.2015 г. е представено копие от писмо № РА-92-00-224 от 07.05.2014 г. на главния архитект на София относно предназначението на поземлени имоти, попадащи в обхвата на обект с национално значение "Път Северна скоростна тангента". В това писмо са посочени няколко поземлени имота, включително и процесният поземлен имот № 68134.1351.64, като е посочено, че тези имоти попадат в урбанизирана територия, и по конкретно: имот № 68134.1351.64 от кадастралната карта попада в обхвата на стар улично - регулационен план на м. "Илиенци - леснозапалителни течности", одобрен със заповед № 955/30.12.1949 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, за който има и дворищно-регулационен план, одобрен със заповед № 6606/15.11.1951 г. и № 487/07.12.1959 г. на председателя на ИК на СГНС. Посочено е и че поземлен имот № 68134.1351.64 попада в обхвата на регулационен план НПЗ "Илиенци - Запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251 от 13.09.1989 г. на главния архитект на гр. София. Поради всичко изложеното до тук, съдът приема, че имотът попада в регулация и следователно в урбанизирана територия още от 1989 г.

По искане на жалбоподателите, с определение от 02.10.2014 г., по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените процесни имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС.

Вещото лице е представило на 17.11.2014 г. съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждените имоти. Посочено е, че вещото лице възприема за правилна оценката на административния орган по отношение на поземлен имот № 68134.1353.97 поради факта, че по отношение на този имот друг метод на оценка освен този по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи е невъзможен. По отношение на поземлен имот № 68134.1351.64 вещото лице е приложил "Сравнителен метод", базиран на Нотариален акт № 16 и Договор-033-11 от 31.05.2012 г., като е посочил, че стойността на обезщетението за този имот следва да е 91 018 лв.

По искане на процесуалният представител на жалбоподателите съдът е допуснал допълнителна задача на вещото лице, която е представена на 16.03.2015 г. Същата е само за поземлен имот № 68134.1351.64, отново е приложен "Сравнителен метод", като в случая са използвани Договор-116-11 от 27.07.2012 г. и Договор-111-11 от 12.07.2012 г., като определената стойност на обезщетението за процесния имот е 435 695 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в изискуемата от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При издаването му обаче неправилно е приложен материалният закон.

Съдът приема, че административният орган е допуснал пропуск при издирването на относимите към устройствения статут на поземлен имот № 68134.1351.64 обстоятелства и погрешно е приел и оценил същия като земеделска земя.

С оглед представените и неоспорени писмени доказателства и данни към скиците, съдът приема, че имот № 68134.1351.64 попада в регулация и следователно е в урбанизирана територия още от 1989 г. Представената заповед № РД-50-09-251 от 13.09.1989 г. на главния архитект на гр. София, копие от писмо № РА-92-00-224 от 07.05.2014 г. на главния архитект на София, скицата-извадка от действащия регулационен план на м. "НПЗ Илиенци - Запад II част" по плана на гр. София и кадастралната скица на имота, водят до извод, че след 1989 г. процесния имот № 68134.1351.64 е придобил статут на урбанизирана територия.

Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 от ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото бяха изслушани основно и допълнителни заключения на вещо лице - оценител. Настоящият състав счита, че по отношение на имот № 68134.1351.64 нито един вариант от предложените, основани на пазарни аналози, не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики: в урбанизирана територия, незастроени, без отредени за тях УПИ, предназначени за друг вид застрояване, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Единствената сделка, която отговаря на тези критерии по настоящото дело, е тази по НА № 16 от 09.02.2012 г.

Всички останали приложени по делото пазарни аналози не отговарят на законовите изисквания, тъй като касаят имоти, които не са в близост до отчуждавания по смисъла на закона, имат различни характеристики или страна по тях не е търговец или в един нотариален акт са изброени множество имоти с различни характеристики, без посочена отделна цена за всеки от тях.

Договор № 111-11 от 12.07.2012 г., сключен между Столична община и физическо лице не е приложим, тъй като нито една от страните по него не е търговец, а това изискване се отнася за всички пазарни аналози, посочени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Договор № 116-11 от 27.07.2012 г. касае урегулиран поземлен имот, който поради това е с различни характеристики от процесния. Договор № 033-11 от 31.05.2012 г. касае застроен имот, докато процесният е незастроен.

По изложените съображения настоящият състав приема, че по отношение на имот № 68134.1351.64 е приложима нормата на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС и равностойното парично обезщетение следва да бъде определено чрез удвояване на данъчната оценка за имота. Следователно, и съгласно приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, съгласно което данъчната оценка на имота е 45 416,30 лв., то обжалваното решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет следва да се измени по отношение на имот № 68134.1351.64, като обезщетението за процесния имот следва да бъде увеличено от 1553 лв. на 90 832,60 лв.

По отношение на имот № 68134.1353.97 настоящата инстанция кредитира основната съдебно-оценителска експертиза от 17.11.2014 г., в която вещото лице е посочило, че възприема за правилна оценката на административния орган по отношение на имот № 68134.1353.97 поради факта, че по отношение на този имот друг метод на оценка освен този по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи е невъзможен. Именно поради това следва, че жалбата по отношение на имот № 68134.1353.97 е неоснователна и в тази й част следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспореното решение следва да бъде изменено в частта му относно определеното обезщетение по отношение на имот № 68134.1351.64. По отношение на имот № 68134.1353.97 жалбата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното административно решение - потвърдено.

Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски. Съгласно приложен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК същите са в общ размер на 850 лв., което посочване е неправилно с оглед приложеното по делото на стр. 113 платежно нареждане, съгласно което заплатения депозит за вещо лице за основната експертиза е 300 лв., а не 200 лв. както е посочено в приложения списък на разноските. Така общият размер на разноските е 950 лв.

Настоящата инстанция счита, че с оглед уважената част от жалбата, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. Това е така, защото жалбата е уважена за единия имот, а за другия е отхвърлена. От тук следва, че адвокатският хонорар (600 лв.), както и депозита за основната експертиза (300 лв.) следва да бъдат намалени наполовина, а заплатеният депозит за допълнителната експертиза в размер на 50 лв. следва да се присъди изцяло поради факта, че тази експертиза е само по отношение на имот № 68134.1351.64 (уважената част от жалбата). Също така съгласно приложените по делото доказателства - Договор за правна защита и съдействие и Пълномощни от страна на жалбоподателите по отношение на адв. Цветанка Иванова (4 бр.), само жалбоподателката Кунка Стойчева Проданова е платила в брой адвокатското възнаграждение. В останалите пълномощни няма посочване за извършено заплащане (дори и за уговорено такова) на адвокатски хонорар от страна на останалите жалбоподатели. Именно поради това разноските за адвокатско представителство в размер на 300 лв. следва да се присъдят в полза на Кунка Стойчева Проданова, а останалата част от разноските - 200 лв. за допуснатите експертизи в полза на всички жалбоподатели.

С оглед изложеното до тук неоснователно е направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответната страна на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, а именно за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това е така, защото съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лв. След редуциране на заплатения от жалбоподателите хонорар с оглед уважената част от жалбата, същият съвпада с посочената по-горе норма.

Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,