Решение № 7727 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София град, чрез гл. юриск. Велкова, срещу Решение №4918 от 06.02.2026 г., постановено по адм. дело №7790/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на А. М. Б. от гр.София срещу Решение №2153-21-159 от 10.06.2025г. на ръководител ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер] от 24.03.2025г. на ръководител на „ПО“ при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът – А. М. Б. оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното съдебно решение е правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима, подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Неоснователно е направеното от ответника по касация възражение за нейното просрочие, тъй като е видно от съобщението до касатора за постановеното първоинстанционно съдебно решение, че то е връчено на 24.02.2026г., поради което законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 10.03.2026г., т. е. касационната жалба е подадена в този срок. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че касаторът, а и пенсионният орган, неправилно са приложили материалния закон, а освен това са допуснали нарушение на съществени процесуални правила, вкл. общото правило на чл.35 АПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира изводите на административния съдия, касаещи прилагането на материалния закон за неправилни. С разпореждане [номер] от 24.03.2025г. на ръководител на „ПО“ е била прекратена, считано от 02.10.2024г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б., произтичаща от ЕР на ТЕЛК при „II МБАЛ – София“ ЕАД под №3830 от зас. №171 от 15.10.2021г., определящо 60% ТНР със срок до 01.10.2024г. Не е спорно, че лицето е подало заявление за преосвидетелстване преди изтичане на този срок, по което е било постановено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД, гр.Плевен под №90358 от зас. №38 от 24.02.2025г., определящо само 36% ТНР. С ЕР на НЕЛК специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ №93008 от зас. №145 от дата 04.09.2025г. решението на ТЕЛК е било отменено, като е издадено ново, с което е приета 42% ТНР. Това решение е било обжалвано от Б.(образувано е било адм. дело №11699/2025г. описа на АССГ), но жалбата и е била оставена без разглеждане, поради оттегляне акта на НЕЛК от специализирания състав, който го е издал, поради което съдебното производство по делото е било прекратено с Определение №40391 от 03.12.2025г. по цитираното дело. При това положение на нещата, след дата 01.10.2024г. Б. не разполага с акт на медицинската експертиза на трайната неработоспособност, който и определя 50 или повече процента инвалидност, макар и същият да не е стабилен административен акт(поради продължаващо негово обжалване). Съгласно чл.112 ал.9 от Закона за здравето обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, като през този период лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Или за Б. биха били налични права на това основание, т.е. пенсията и да не бъде прекратена само ако с обжалваните актове на ТЕЛК или на НЕЛК са и определени поне 50 % ТНР. Видно е от същите обаче, че с тях са били определени 36%, респ. 42%, като актът на НЕЛК е бил оттеглен, което е възстановило висящността на производството пред този орган по жалбата на освидетелстваното лице срещу решението на ТЕЛК. От друга страна новелата на чл.98 ал.7 КСО определя, че при едно такова обжалване по реда на чл.112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Т. е. Законът за здравето определя предпоставките за упражняване правото на освидетелстваното лице, а КСО опредяла размера на това право до окончателното приключване на производството със стабилен административен акт. При това положение и доколкото на пряк съдебен контрол тук подлежи акта на директор ТП на НОИ София-град от 10.06.2025г., като съдът го преценява за съответствието му с материалния закон към датата на издаването му(чл.142 ал.1 АПК), то към този момент в правния мир за Б. не е налице акт на експертизата на трайната неработоспособност, който и определя 50 или повече процента инвалидност. Само при наличие на такъв акта, тя може да продължи да получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до окончателното решавана на въпроса. Законодателят не е предвидил възможност(хипотеза), вкл. и поради забавяне в производството по преосвидетелстване, за отпускане на лична пенсия на това основание при проценти по-ниски от 50 или напр. при продължаване действието на предходния акт на медицинската експертиза. От друга страна в настоящото съдебно производство не могат да се обсъждат въпроси, свързани с това дали правилно са били определени проценти под 50 по актовете на НЕЛК и ТЕЛК, тъй като същите подлежат на контрол за законосъобразност, вкл. и съдебен, в отделни производства. При това положение административният съдия неправилно е ограничил преценката си само до въпросите, свързани с производството по преосвидетелстване, касаещи своевременното явяване на лицето(като е посочил нормата на чл.96 ал.5 КСО, очевидно реферирайки към тази на чл.96 ал.1, т.5 КСО), като не е отчел, че на пряк съдебен контрол подлежи акта на касатора, който е и инстанция по същество, а с решението си от 10.06.2025г. той е коригирал изводите на пенсионния орган, като се е позовал на основанието по чл.96 ал.1, т.4 КСО – поради отпадане на основанието за получаването на личната пенсия, което безспорно е налице в разглеждания случай. Или налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, поради което постановеното от него съдебно решение ще следва да се отмени, а жалбата на А. Б. се отхвърли като неоснователна. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на общо 245,42 евро за: юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции в размер на 200 лева за първата(на основание чл.24 от Наредба за заплащането правната помощ) и 80 лева за втората(на основание чл.25а ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като са изготвени само касационна жалба и становище, без явяване на процесуалния представител в съдебно заседание) или общо 143,16 евро и 102,26 евро за платената ДТ за касационно обжалване, които следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира ТП на НОИ – София град на основание § 1, т.6 ДР на АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение