Решение № 8516 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. С. Ю. против решение 482 от 5.4.2024 г., постановено по адм. д. 9/2024г. по описа на Административен съд Смолян. С обжалваното решение е отменен Акт за узаконяване 2/8.12.2011г. на главния архитект на община Девин, с който е узаконен обект Гаражна клетка и избени помещения находящи се в УПИ ХІІ, кв. 46 по плана Девин, изградени от В. Ю.. Касаторът счита решението за неправилно поради съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди също, че решението било недопустимо, тъй като е постановено в производство инициирано по жалба на лице което не попада в кръга на заинтересованите по § 184, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В този случай разпоредбата на чл. 149, ал. 2 не намирала приложение. Необосновано съдът бил приел че искането за узаконяване е подадено след изтичане на срока по § 184, ал. 2. Касаторът бил подал своевременно искане на 13.1.2004г. Налице били всички условия за узаконяване на процесния обект. Иска отмяна на решението, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на община Девин, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, в писмен отговор и в допълнително писмено становище, твърди че касационната жалба била основателна. Жалбоподателят в първоинстанционното производство Б. К. не била заинтересована страна, поради което решението било недопустимо. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено/отменено, а жалбата на К. оставена без разглеждане/отхвърлена, както и присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът Б. С. К. в писмен отговор и в допълнителна писмена защита оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното съдебно решение. Моли решението да бъде оставено в сила, както и да й бъдат присъдени разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Смолян е сезиран с жалба на Б. К. против Акт за узаконяване 2/8.12.2011г. на главния архитект на община Девин. С акта е узаконен обект Гаражна клетка и избени помещения находящи се в УПИ ХІІ, кв. 46 по плана Девин, изградени от В. Ю.. От заключенията на допусната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният строеж попада в УПИ ХІ, кв.46 по ЗРП на Девин. В полза на Б. К. е отстъпено право на строеж върху същия УПИ ХІ, по силата на което е изградена триетажна жилищна сграда със застроена площ 128 кв.м. Правното значение на акта за узаконяване, издаден в процедура по § 184 ЗИДЗУТ е да замести разрешението за строеж, предвид което кръгът на активно легитимираните да го обжалват се определя от разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. /Решение 12088 от 11.11.2008 г. на ВАС по адм. д. 8416/2008 г., II о./ Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересовани лица в случаите на нов строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот. Б. К., както бе посочено е суперфициарен собственик на триетажната жилищна сграда изградена в УПИ ХІ, кв. 46 и следователно същата е носител на ограничено вещно право върху имота. Законът не поставя изискване тя да е носител на право на строеж отнасящо се за обекта на узаконяване за да е заинтересованата страна. Достатъчно е да притежава каквото и да е ограничено вещно право върху имота в който се намира строежът, предмет на узаконяване. Отстъпената в полза на К. суперфиция я легитимира като носител на ограничено вещно право върху УПИ ХІ и следователно същата притежава право на жалба срещу Акт за узаконяване 2/8.12.2011г. Поради изложеното, неоснователни са доводите на касатора и на главния архитект на община Девин за недопустимост на съдебното производство, образувано по жалба на К.. Обосновани и правилни са изводите на Административен съд Смолян, че заявлението за узаконяване е подадено, след изтичането на срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Съгласно посочената норма производството по узаконяване на строежите по ал. 1 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон. Правилно съдът е приел, че шестмесечният срок за подаване на заявление е изтекъл на 26.01.2004 г., че същият е преклузивен и че подаденото след този срок заявление не подлежи на разглеждане, поради преклудирано право да се търси узаконяване на незаконен строежи по ал. 1 на § 184. Неоснователни са доводите на касатора, че със заявление, подадено в срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ е поискал узаконяване на Гаражна клетка и избени помещения. От една страна със заявлението от 31.10.2003г. се иска узаконяване на подпорна стена и железобетонна плоча, а със заявлението от 13.1.2004г. г-н Ю. е поискал да бъде отпочната процедура за разширение на гаража му. От друга страна самият административен орган при издаване на Акт за узаконяване 2/8.12.2011г. изрично е посочил, че същият постановен по заявление вх. 94В-53-11/8.12.2011г. Както бе посочено, това заявление е подадено след изтичане на срока по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ и правото да се иска узаконяване на посочения строеж е преклудирано. Правилно Акт за узаконяване 2/8.12.2011г. на главния архитект на община Девин е отменен. Решението на Административен съд Смолян не следва да бъде касирано. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника Б. К. за присъждане на разноски в доказания размер 1 650,- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,