Решение № 2357 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2013 г.

Решение № 2357 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мариана Иванова Георгиева от гр. Пловдив, срещу решение № 477/26.02.2013 г., постановено по адм. д. № 3502/2012 г. на Административен съд - Пловдив, като в нея се развиват касационни оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-ЮЦР-543/18.08.2011 г. на н-к РДНСК - Южен централен район, с произтичащите от това последици. Ответната страна, н-к РДНСК- Южен централен район, не изразява становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Мариана Иванова Георгиева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-543/18.08.2011 г. на н-к РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж "Пристройка на топла връзка към съществуващ санитарен възел" находящ се в поземлен имот /ПИ/ с № 1272, част от парцел I-1271, 1272, 1273, 1274, 1275, 1276, 1277, кв. 42 - по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 45. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен през м. ноември 2010 г., изграден без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и като незаконен и нетърпим подлежи на премахване. Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяване на решението съдът е изпълнил дадените му указания от касационната инстанция в отменителното решение, като е дал възможност на страните да попълнят делото в доказателства, с оглед тежестта на доказване на твърдeни факти и обстоятелства, назначил, изслушал и приел нова съдебно-техническа експертиза. Решението е правилно. Обосновано Административен съд - Пловдив е приел, че процесната заповед е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010г, издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са: Констативен акт № 39/18.02.2011 г. и Констативен акт № 39 А/18.02.2011 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Правилно съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същият е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ, извършен от касационната жалбоподателка без необходимите строителни книжа - в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С оглед периода на изпълнение на строежа м. ноември 2010 г., не може да се приеме, че той е в режим на търпимост съгласно § 16 ПР на ЗУТ, както и липсват правни възможности за узаконяването му предвид разпоредбите на § 184 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че се касае за извършване на ремонтни дейности, попадащи в хипотезата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Тези твърдения категорично противоречат на всички доказателства, събрани в хода както на съдебното, така и на административното производство. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК