Решение № 275 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 487/2012 г.

Решение № 275 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 487/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 250 и чл. 251 ГПК. Я. К. К. и К. А. К. от [населено място] са подали молба вх. № 12526 от 17.05.2012 г., с която са поискали Върховният касационен съд да допълни влязлото в сила решение № 54 от 23.04.2012 г. по гр. дело № 1087/2010 г. на II г. о. и да даде тълкуване на същото решение. Молителите поддържат, че мотивите на касационното решение са правилни и законосъобразни, но диспозитивът на същото, с който се оставя в сила като цяло въззивното решение № 466 от 14.04.2010 г. по в. гр. дело № 325/2010 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, им противоречи. Твърди се, че в решението следва да се допълни, че правото на собственост се придобива при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ само за * кв. м., а разликата над * кв. м. остава за бившите собственици. Според молителите, следва да бъде уточнено, че ползвателят К. Т. придобива собствеността на * кв. м. ид. ч. от * кв. м. от имот № * по КП "Т.", [населено място] и/или/ не е собственик на */* кв. м., тъй като от решението на ВКС не било ясно на каква част от процесния имот ползвателите не са собственици. Ответниците по молбата К. Т. С. и Д. Т. Т. са на становище, че ВКС се е произнесъл по искането на ищеца в неговата цялост, а е налице и пределно ясна воля на съда, която не се нуждае от тълкуване. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за допълване на касационното решение е подадена в едномесечния срок от влизането му в сила по чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК, с оставяне в сила на обжалваното въззивно решение, касационната жалба се отхвърля като неоснователна, при което диспозитивът на касационното решение не възпроизвежда диспозитива на решението на въззивната инстанция. Доколкото и с диспозитива на въззивното решение не е възпроизведен диспозитива на решението на първата инстанция, именно последният съдържа индивидуализация на спорното право /чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК/. Само ако с диспозитива не е било очертано и пълно спорното право, от мотивите на решението могат да се почерпят необходимите данни, за да се индивидуализира правото, предмет на спора. В случая, с първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от двамата молители срещу К. Т. С. и Д. Т. Т. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на реална част с площ * кв. м. от имот № * по КП "Т." на [населено място], при граници на реалната част: имоти пл. № * и останалата част от имот № *, с площ на целия имот от * кв. м., като реалната част е повдигната в червен цвят на скица с изх. № УТ-94-Я-40/10.04.2008 г. на район "П." - В. /л. 34 от гр. дело № 1534/2008 г. на В., 7-ми състав/. От исковата молба, уточняващата молба от 16.04.2008 г., писмената защита пред първата инстанция и от въззивната жалба от 18.01.2010 г. е видно, че отрицателният установителен иск има за предмет правото на собственост върху реална част с площ * кв. м. от имот № * по КП "Т.", така както спорният имот е индивидуализиран от ищците /сега молители/ с молбата от 19.05.2008 г., в която е уточнено, че на заверената актуална скица /на л. 34 от делото/ процесната реална част от имот № * е отразена със син цвят и защрихована в червено - има площ * кв. м. с граници: пл. № *, път и останалата част на имот пл. № *, като целият имот пл. № * е отразен с жълт цвят на същата скица. Предметът на делото, така както е индивидуализиран с исковата молба и последващите уточнения, съвпада с предмета на постановеното първоинстанционно решение. Видно от диспозитива на решението на първата инстанция, с него е изчерпан спорния предмет, а той е дали ответниците /сега молители/ притежават право на собственост върху процесната реална част с площ * кв. м. от имот пл. № *, така както същата е била индивидуализирана с молбата от 19.05.2008 г./л. 33 от гр. дело № 1534/2008 г. на В., 7-ми състав/ и приложената актуална скица /л. 34 от същото дело/. Предвид на това, не би могло да се приеме, че касационното решение, с което е оставено в сила решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, не съдържа произнасяне по част от спорния предмет, поради което липсва предпоставката на чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решение № 54 от 23.04.2012 г. по гр. дело № 1087/2010 г. на ВКС, II г. о. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Неоснователна е и молбата за тълкуване на касационното решение, поради следните съображения: Касационното решение, чието тълкуване се иска, не съдържа неяснота относно приетото от състава на ВКС, касаещо предмета на жалбата срещу въззивното решение. Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на материалния закон при приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. С решението си, ВКС, II г. о. е намерил това оплакване за основателно. Въпреки тази констатация, съставът на ВКС е приел, че като краен резултат обжалваното въззивно решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск съответства на действителното правно положение между страните, доколкото мотивите на окръжния съд за липса на предпоставките по чл. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху земеделската земя от страна на ползвателя, противоречат на тълкувателно решение № 2/2011 г. от 13.09.2011 г. по тълк. гр. дело № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Молбата за тълкуване на касационното решение съдържа искане да се допълни същото в смисъл, че правото на собственост се придобива при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ само за * кв. м., а разликата над * кв. м. остава за бившите собственици. Така формулираното искане надхвърля предметните предели на спора, очертани с обстоятелствената част и петитума на исковата молба и уточняващата молба от 19.05.2008 г., като въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху останалата част от имот пл. № * по КП "Т." /извън процесната реална част от * кв. м. по скицата на л. 34 от делото във В./, както и относно приложението на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са извън спорния предмет, при което исканото тълкуване на касационното решение в тези насоки следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.