Решение № 8663 от 15.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. 2014 ЕООД, [ЕИК], гр. Пловдив, чрез управителя П. И., представляван от адв. А. Петров, срещу Решение 1369/13.02.2025 г. по адм. дело 1812/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ Пловдив. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на И. 2014 ЕООД срещу Уведомително писмо/УП/ с Изх. 02-160-2600/1796#6 от 11.06.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/. Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е анализирал доказателствата по делото, не е обсъдил всички материалноправни норми, приложими за подпомагането по схемите и мерките за директни плащания и е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи. По подробно развити в касационната жалба съображения касаторът иска да се отмени обжалваното решение и да се реши спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационния ответник. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Петров,който поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и представя списък на разноските,ведно с договор за правна защита и съдействие. В хода по същество адв. Петров моли съда да отмени първоинстационното съдебно решение по изложените в касационната жалба подробни доводи. Ответникът по касационната жалба Заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в съдебно заседание не се представлява. Постъпили са две писмени защити от процесуални представители на ответната страна - юриск. Кочев и юриск. Недялкова. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и не са налице наведените касационни основания за отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е било е Уведомително писмо с Изх. 02-160-2600/1796#6 от 11.06.2024 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ. Същото е било издадено във връзка с влязло в сила Решение 1428/25.07.2023 г. по адм. дело 1250/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено предходно УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-160-2600/1796 от 13.01.2023 г. в частта, с която е изплатена субсидия по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ СЗ КЛЧ и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в съдебното решение указания. В изпълнение на задължителните указания, в таблица 4 на процесното УП изрично е посочена причината за недопустимост - че не е подадена декларация по чл.32, ал.6 от Наредба 3 от 17.02.2015 г./Наредбата/. Под таблицата е отбелязано, че ДФЗ не изплаща финансова помощ на кандидатите по схемите по чл.30б от Наредба 3 от 17.02.2015 г., които не са подали декларация по образец за произведената продукция до 31.01.2022 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че не е спорно обстоятелството, че в срока по чл. 32, ал. 6 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. земеделският производител не е представил изискуемата се по чл. 32, ал. 1 от Наредбата декларация за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, доказващи нейната реализация, в съответната областна дирекция на ДФ"Земеделие". Такива са били представени след изтичането на нормативно определения срок на 04.02.2022 г. Според съда неизпълнението на така поетото задължение води до неосъществяване на нормативно определения фактически състав за получаване на подпомагане по процесната схема. С оглед изложеното АС - Пловдив е направил извод, че след като в нормативно определените срокове не е бил доказан/установен добив от заявените парцели, то същите правилно са били определени от административния орган като недопустими за подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 8 от ЗПЗП и в съответствие с чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 е била санкционирана цялата наддекларирана площ. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми. По изложените доводи е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Съдът е събрал необходимите доказателства и е изяснил спора от фактическа страна, но неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което е извел необосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. АС - Пловдив е посочил, че направеното намаление на субсидията по СЗ - КЛЧ е поради подаването на декларация и представянето от жалбоподателя на документи /фактури/, доказващи реализацията на произведената от него през 2021 година продукция /картофи/ на 04.02.2022 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 32, ал. 6 от Наредба 3/17.02.2015 г., който е 31.01.2022 г. Настоящият касационен състав намира, че представянето на документите за реализираната продукция, както и подаването на изискуемата декларация със закъснение от 3-дни не представлява основание за направеното намаление на цялата заявена за подпомагане сума, тъй като такова основание не е предвидено в действащото законодателство на Република България, нито пък е предвидено в правото на Европейския съюз. В случая съдът неправилно се е позовал само на разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., без да съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 640/2014 на Европейския парламент и на Съвета. В цитираната разпоредба е посочено, че с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 4, подаването на заявление за помощи или искане за плащане в съответствие с настоящия регламент след крайната дата за такова подаване, определена от Комисията въз основа на член 78, буква б) от Регламент /ЕС/ 1306/2013, води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумата, на която бенефициерът би имал право, ако заявлението е било подадено в срок. Ако такова закъснение възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят помощ или подпомагане. От друга страна следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.77, ал.1 т.2, б.г от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по §1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая дружеството е представило пред ДФЗ Земеделие доказателства, удостоверяващи основателна причина за закъснението амбулаторен лист, болничен лист, както и 33 броя фактури за реализирана продукция, които не са били взети предвид от административния орган. С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване с посочените по - горе разпоредби от цитираните регламенти. При този изход на спора разноски не следа да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение