Решение № 2125 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2016 г.

Решение № 2125 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. П. А. срещу решение № 645 от 23.03.2016 г. по адм. д. № 675/2012 г. на А. В., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-535/28.10.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към О. В., потвърден с Решение № МД-РШ-010/21.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01-30.04.2006 г., 2008, 2009 г. и 01.01.2010 - 30.09.2010 г. в размер 304,68 лева и лихви върху тези задължения в общ размер 42,01 лева до датата на акта за установяване на задължение по декларация. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че данъците са платени, представени са документи издадени от служители на общинската администрация, длъжностни лица на дирекция "МД", носят техния подпис и печата на учреждението, поради което счита, че са официален свидетелстващ документ. Платил данъците си на каса в район "Приморски", на длъжностно лице служител на ответника. Плащанията са извършени на лице и по начин, сочещи, че лицето е овластено да приема плащания за общинския бюджет. По делото не са представени извлечения от дневните листи на касиерите за 2010 г. С оглед твърденията за нечетливост на документа уточнил, че документът за 2010 г. е от 09.03. Неправилно съдът приел, че представените документи нямат характер на официален документ по смисъла на чл. 179 и сл. от ГПК. Представените документи не са неистински, а са автентични. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е взел предвид изводите на наказателния съд, че е бил въведен в заблуждение, че предавайки процесните суми, те са постъпили в касата на общината. Счита, че евентуално не дължи лихви върху сумите, тъй като административният орган е могъл своевременно да установи евентуалното непостъпване на сумите в общинския бюджет и да предприеме действия, а не да начислява лихви за три години назад. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В решението на Директора на Дирекция "Местни данъци", е прието, че представените квитанции за 2008, 2009 и 2010 г. не са годни доказателства, от които да се установи плащането на данъка, тъй като не съдържат необходимите реквизити, посочени конкретно - име на касиера, пореден уникален номер, съответното заглавие за вида платежен документ. В хода на съдебното производство при първото разглеждане на жалбата са събрани доказателства относно самоличността и качеството на лицето, издало и подписало представените три документа от 2008, 2009 и 2010 г, длъжностната му характеристика, и е установено лицето, на което е зачислен печатът, поставен върху документите. Събрани са разпечатки от касовия модул на общината за датите на документите, от които се установява, че плащания в посочените размери и относими към конкретното задължено лице, не са постъпвали. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда в първото производство, сумите, описани в представените бележки "за платени данъци" не са постъпили в бюджета на О. В.. При новото разглеждане на делото е събрана информация относно наказателното производство, водено срещу К. П., издала спорните бележки, озаглавени "За платени данъци", както и относно обстоятелството, че жалбоподателят е конституиран като пострадало лице и разпитан като свидетел по делото. Съдът приел, че от събраните доказателства не се установява валидно плащане на задълженията, посочени в обжалвания акт. Валидно плащане на задължения от рода на установения с оспорения акт данък върху недвижимите имоти данъчнозадължените по ЗМДТ лица могат да извършат съгласно чл. 2 от същия закон в брой в касите на общинската администрация или безкасово по сметка на общината. Счел за неоснователни доводите, че плащанията се доказват от представените бележки, озаглавени "За платени данъци" за съответната година, подписани видимо от едно и също лице, като четливите печати на две от тях са с номера 129 и 132. Трите бележки се отнасят до партидата на имота, като са оспорени от административния орган с доводи, че не са издадени от длъжностни лица в кръга на тяхните компетенции. Съдът приел, че тези документи нямат качеството на официални документи, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което не съставляват доказателство за извършените от длъжностно лице или пред него действия. В случая представените от жалбоподателя бележки "за платени данъци" не представляват официален документ, доколкото носят печати, които се водят на К. П. и В. К. К., и двамата на длъжност Старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол", в чиито правомощия не влиза приемането на плащания на данъци и такси в брой, т. е. не са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му. Представените документи не отговарят на изискванията за форма, тъй като не съдържат наименование на документа, име на издаващия служител. Освен това, същите не удостоверяват приемането на плащане, а факта, че данъкът е платен с приходна квитанция с посочен конкретен (нечетлив) номер, каквато не е представена и това обосновава извода, че същите не са платежни документи. Липсва обективирано в документите изявление за предаване и приемане на сумата. От представените касови отчети на общината за дните на плащане, отразени в четливите бележки, е установено, че през този ден не е постъпило плащане по ЕГН на жалбоподателя. Плащане не е установено от вещото лице и при проверката на място в общината. Посочено е, че административният съд е обвързан от изводите на наказателния съд за извършена от К. П. измама, но от това не следва, че предвид измамата данъчното задължение на жалбоподателя е изпълнено или погасено. Макар безспорно да е прието, че жалбоподателят е бил въведен в заблуждение, че предавайки на Петкова съответната сума, тя е постъпила в касата на общината, редовно плащане липсва. Извод за недължимост на установените задължения са изведени и от твърденията, че плащането на Петкова е станало в сградата на общината, тъй като сградата на общината, като публична и общодостъпна сграда, може да бъде място за размяна на множество различни и несвързани с изпълнението на публични задължения парични престации. Решението е правилно. Правилен е изводът на решаващия съд, че оспорващият не е установил с надлежни доказателства плащане на задълженията за данък недвижими имоти, предвид обстоятелството, че представените писмени доказателства не отговарят на законовите изисквания по чл. 179, ал. 1 от ГПК. Оспорено е от процесуалния представител на административния орган, че приложените документи притежават белезите на официални свидетелстващи документи. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая представените от жалбоподателя бележки, макар и носещи печати на служители от дирекция "Местни данъци", община В., не представляват официален документ за плащане. Те носят печати, които към момента на твърдяните плащания се водят на служители, които според представените трудови договори и длъжностни характеристика нямат правомощия да приемат плащания на данъци и такси по ЗМДТ в брой и нямат право да издават платежни документи (приходни квитанции), т. е. действията по приемане на суми за данъци и издаване на платежни документи са извън кръга на службата им. Необосновани са доводите на жалбоподателя, че след като в длъжностната характеристика съществува формулировката, че служителят "изпълнява и други задачи, възложени му от Директора на дирекция "Местни данъци" и началника на отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол", то при необходимост служителят може да извършва и дейности, извън изрично упоменатите в длъжностната характеристика. В представените като доказателства по делото длъжностни характеристики е уточнено, че служителите могат да изпълняват други задачи, само ако същите са им възложени от Директора на дирекция "Местни данъци" и началника на отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол", т. е служителят не може сам да преценява и избира задачите, които не са свързани с преките му задължения. В хода на делото не е установено възлагане за събиране на плащания и издаване на платежни документи на двамата служители, чиито печати фигурират в приложените от А. А. бележки. С оглед на това основателно съдът е счел, че те не се ползват с материална доказателствена сила, която да е противопоставима на атакувания административен акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въпреки, че в представените бележки липсват част от реквизитите на първичен счетоводен документ, те следва да се зачетат. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Закона за счетоводството, първичният счетоводен документ при стопански операции, отнасящи се до задължения към бюджетни предприятия, възникнали на основание и по реда на нормативен акт, е съответният платежен документ за извършено плащане. В мотивите си съдът е взел предвид, че в представените от жалбоподателя бележки за 2008, 2009 и 2010 г. изрично е посочено, че данъкът е платен с квитанции: С-я ПЛ08 № 1/24.09.2008 г. за 227,11 лв., С-я ПЛ09 № 1/09.03.2009 г. за 226,24 лв. и С-я ПЛ10 № 1/....03.2010 г., което води до извода, че тези бележки не са самите квитанции като платежен документ. Квитанции с горепосочените номера не са представени ог жалбоподателя. Такива не са записани и в дневните отчети на касиерите от съответните дати. Следователно, няма документи, които да отразяват стопанската операция. В жалбата си А. счита, че представените от него бележки са му издадени от оправомощено длъжностно лице. Както е прието от представените трудови договори и длъжностни характеристики, лицата, чиито печати фигурират в съответните документи, не са касиери и нямат право да приемат плащания и да издават приходни квитанции. От представените касови отчети на всички касиери от касова група "Приморски" за дните 24. 09.2008 г. и 09.03.2009 г., посочени в бележките, е установено, че през тези дни ЕГН на жалбоподателя не фигурира сред лицата, платили на каса. При издаване на приходна квитанция на каса, самата квитанция автоматично се записва в информационната система в момента на издаването й, независимо дали касиерът е внесъл и отчел инкасираната сума. Описите на квитанции не се правят ръчно от касиера, видно от електронната разпечатка, т. е. служителят не може сам да избира, коя квитанция да впише в системата и коя - не. Технически е невъзможно да бъде разпечатана квитанция от електронната система, без същата да се запише автоматично в нея. В този смисъл, твърдението на жалбоподателя, че има последващо невнасяне на парите в общинския бюджет от служител на общинската администрация, в качеството му на упълномощено длъжностно лице, се явява несъстоятелно. В тази връзка в съдебното решение са изложени подробни съображения относно установените в общината ред и организация на работа, включително и за ползвания програмен продукт, свързани с начина на плащанията от вида на процесните и отразяване на постъпленията. В жалбата си А. А. изразява становище, че един документ се счита за неистински, когато е неавтентичен или неверен. В случая приложените бележки не са неавтентични, тъй като са подпечатани с печати на общината и са издадени от служител на Дирекция "Местни данъци", но са неверни, тъй като в тях се съдържа невярна информация за извършено плащане. Самите първични счетоводни документи, които биха обосновали документално стопанската операция, не са налични. Това биха били квитанции: С-я ПЛ08 № 1/24.09.2008 г. С-я ПЛ09 № 1/09.03.2009 г. и С-я ПЛ10 № 1/....03.2010 г., каквито не са представени от жалбоподателя. За доказване на изпълнението следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2 от ЗМДТ, според която местните данъци се заплащат в брой в касите на общината, а не в сградата на общината. След като в случая жалбоподателят не е представил официални документи, издадени от съответните оправомощени служители от касата на общината, които да отговарят на изискуемата форма и ред, както и да установи несъмнено, че отразените в тях суми са постъпили действително в общината, искането за отмяна на обжалвания АУЗД правилно е прието от съда за неоснователно и респ. жалбата е отхвърлена. Неоснователно е позоваването на касатора на двете цитирани удостоверения от 2010 г., които, макар и да не са оспорени, не се явяват пречка за провеждане на производство по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и издаване на акт за установяване на задължения по декларация, когато се установи неплащане на данъчното задължение. Следва да се приеме за неоснователна и претенцията, заявена при условията на евентуалност за отмяна на акта в частта за лихвите. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение