Решение № 64 от 30.6.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100431/2023 г.

Производството е по чл. 307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 260434 от 10.12.2021 г. по гр. д. № 1277/2018 г. на Казанлъшкия районен съд, с което на основание чл. 34 ЗС е допусната съдебна делба на реално обособен самостоятелен обект, състоящ се от двете източни стаи и половината от салона, разделен посока юг-север на първия етаж, малкото антре при южния вход, заедно с южния вход от първия етаж и една източна стая и източното избено помещение на (от) сутеренния етаж, който се намира в жилищна сграда на три етажа с идентификатор ****, цялата със застроена площ от 117 кв. м, построена в североизточната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица] между А. Й. Ц. и Н. А. Н. при равни квоти (по 1/2 ид. част), както и на 1/4 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 367 кв. м по КККР на [населено място], като прилежаща част към описания реално обособен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, при квоти по 1/8 ид. част за двамата съделители. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като излага твърдения, че е нарушено правото му на участие в делото, тъй като не е бил надлежно представляван и информиран от служебния му адвокат. Поддържа, че същият не го е уведомил за постановеното по делото първоинстанционно решение, поради което молителят не е могъл да обжалва решението в срок и по този начин е бил лишен от правото на защита и лично участие в делото. Ответникът по молбата А. Й. Ц. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Производството по делото е образувано по искова молба на А. Й. Ц. против Н. А. Н. за делба на недвижими имоти. С разпореждане № 3173 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 1277/2018 г. на Казанлъшкия районен съд е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор на ответника на адрес [населено място], [улица], който е посетен от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения в периода 04.06.2018 г. – 20.07.2018 г., при което същото е установило, че ответникът не живее на този адрес. При тези данни връчителят е залепил уведомление на адреса за явяване в 14-дневен срок на ответника в канцеларията на съда за получаване на книжата. Ответникът не се е явил в канцеларията на съда в указания му срок, затова районният съд служебно е проверил адресната му регистрация, която съвпада с посочения в исковата молба адрес. Изискана е и справка от НАП за местоработата на ответника, според която не са регистрирани трудови договори на негово име. Въз основа на тези данни съдът е приел, че на основание чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението до ответника по делото е редовно връчено с изтичане на срока за получаването му и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК следва да му бъде назначен особен представител при депозит, дължим от ищеца. С молба от 27.07.2018 г. ищецът А. Й. Ц. е посочил, че съобщението с препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на неправилен адрес: вместо на адреса на ответника [населено място], [улица], същите са изпратени на адрес [населено място], [улица]. С оглед на това, съдът е разпоредил повторно изпращане на книжата на правилния адрес, който е посетен от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения в периода 06.07.2018 г. – 20.08.2018 г., при което същото е установило по данни на съседите, че ответникът не живее на този адрес и рядко го посещава. При тези данни връчителят е залепил уведомление на адреса на 17.09.2018 г. за явяване в 14-дневен срок на ответника в канцеларията на съда за получаване на книжата. Ответникът не се е явил в канцеларията на съда в указания му срок, затова първоинстанционният съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначил особен представител – адв. К. П. от АК – Стара Загора, който го е защитавал по делото. В откритото съдебно заседание, проведено на 04.09.2019 г., ответникът Н. А. Н. се е явил лично, като е посочил, че не притежава парични средства и не може да заплати възнаграждение на адвокат. С оглед на това е подал молба, с която е отправил искане за предоставяне на безплатна правна помощ. С определение от 12.09.2019 г. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23 ЗПП за предоставяне на процесуално представителство на ответника. Посочено е, че в съдебното заседание той е заявил, че адв. К. П. е запознат с обстоятелствата по делото и моли той да му бъде определен за процесуален представител. Последният е назначен за служебен адвокат с определение от 17.09.2019 г. На 11.05.2020 г. адв. К. П. е починал, поради което съдът е отправил ново искане до АК – Стара Загора за определяне на нов служебен адвокат на ответника. С молба от 21.09.2020 г. ответникът е отправил искане до съда за служебен адвокат да му бъде определена адв. К. Г., която е назначена с определение от 08.01.2021 г. и е защитавала молителя до приключването на делото. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай нито едно от тези основания за отмяна не е налице, тъй като молителят е бил редовно уведомен за образуването на делото, не е бил лишен от възможността да участва в него. Първоначално същият е бил надлежно представляван от назначения му от съда особен представител - адвокат, при наличие на процесуалните предпоставки за това, а впоследствие от назначените му адвокати, посочени лично от него. Доводът, че не е бил надлежно уведомен за постановеното решение е неоснователен, тъй като връчването на препис от решението чрез процесуален представител с указание за обжалваемостта му има ефекта на връчване лично на представляваната страна. Ако се твърди неизпълнение или лошо изпълнение на поетите задължения от представителя, то се касае до вътрешни отношения между него и представлявания, които нямат отношение към валидността на процесуалните действия, извършени от адвоката, респ. към посочените в чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение. В случая надлежното връчване на препис от решението на районния съд на адв. К. Г., като процесуален представител на молителя, изключва извод за ненадлежното му уведомяване и лишаване от възможност да обжалва постановения съдебен акт. В допълнение следва да се отбележи, че надлежното уведомяване на страната за постановеното първоинстанционно решение се установява при подаване на въззивна жалба от администриращия районен съдия, съответно от приемащия въззивен съд, които извършват проверка за нейната редовност, включително спазването на срока по чл. 259 ГПК, или при евентуално връщане на въззивната жалба като просрочена чрез обжалване по пътя на чл. 274 и сл. ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Разноски в полза на ответника по молбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,