Решение № 15614 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2014 г.

Решение № 15614 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на кмета на община Петрич против решение № 847 от 20 май 2014 г. постановено по адм. дело № 904/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № I-C-295 от 16 октомври 2013 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж представляващ "гараж" с идентификатор 56126.601.114.6 по КККР на гр. Петрич, находящ се в югоизточната част на УПИ XII, кв. 3 по плана на гр. Петрич, със собственици и възложители Величка Иванова Иванова, Илия Симеонов Иванов и Атанас Симеонов Иванов. В касационната жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответниците Величка Иванова Иванова, Илия Симеонов Иванов и Атанас Симеонов Иванов не вземат становище по основателността на касационната жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон - разпореденият за премахване строеж е приет за търпим при условията на § 127, ал. 1 ПР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че строежът на сградата от допълващото застрояване е изградена преди 31.03.2001 г. и същата се явява търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като административното производство е започнало на 10.07.2013 г. със съставянето на два констативни акта № 3 и № 4, завършило e с издаването на оспорената заповед № I-C-295 от 16 октомври 2013 г., т.е. след влизане в сила на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (в сила от 26.11.2012 г.) от което следва, че същият е бил приложим в хода на образуваното административно производство. Съгласно тази разпоредба строежите, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби, съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Ето защо е неоснователен доводът на касационния жалбоподател за прилагане нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Също така макар да не е предвидено по плана допълващо застрояване, то е допустимо по закон - чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно цитираната разпоредба и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване. В случая гаражът като допълващо застрояване е допрян до жилищната сграда (от северозапад) като сграда на основно застрояване и е в свързано застрояване с гаража в съседния имот от изток, поради което местонахождението му е съобразено с предвидените в закона предпоставки. Гаражът е в съответствие с действащия застроителен план, допустим по правилата и нормативите на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че поради изчерпване на процедурата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, административният орган е започнал производство по чл. 225а от същия закон с цел премахването на процесния гараж като незаконен. Между двете процедури не е налице идентичност, поради което премахването на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, не може да стане по реда на чл. 225а вр. 225, ал. 2 от ЗУТ, елемент от фактическия състав на който е установяване незаконност на строежа. Разноски по делото се претендират от кмета на община Петрич. С оглед обаче изхода от делото такива не следва да се присъждат. С оглед изложеното, обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,