Решение № 14350 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2009 г.

Решение № 14350 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 15 от 06.01.2009 г. по адм. дело № 1942/2006 г. на Варненския окръжен съд, АО, 2 състав, в частта, в която е отменен РА № 03001931/15.06.2006 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна относно определените на "Корабно обзавеждане" АД задължения в размер на 2546,50 лв. - разходи за транспортни услуги по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и допълнително определен ДДС за м. 03. и за м. 04.2005 г., потвърден в обжалваната част с Решение № 525/07.08.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, като е признато право на данъчен кредит на дружеството в общ размер на 21000 лв. В останалата част решението не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на ОС - Варна в обжалваната част, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По делото е подадена и частна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 76/24.03.2009 г. по адм. дело № 1942/2006 г. в частта за разноските, постановено на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.). Твърди се, че определението е незаконосъобразно. При постановяването му съдът не е отчел факта, че в хода на съдебното производство "Корабно обзавеждане" АД е представило нови доказателства - в значителен обем, които не са представени в хода на ревизионното производство, независимо че са изискани от него от органа по приходите в хода на ревизията. В тази връзка счита, че на дружеството не се следват разноски, а на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК те следва да бъдат присъдени изцяло в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна. Наред с това се излагат доводи, че съдът не се е произнесъл и по отношение на дължимите в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна разноски, поискани с две писмени молби /приети в първите две заседания по делото/ и в с. з. от процесуалния представител на Дирекция "ОУИ" - Варна. Моли да бъде отменено определението и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна всички разноски по делото. Ответникът - "Корабно обзавеждане" АД гр. Варна не изразява становище по касационната и частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени РА № 03001931/15.06.2006 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, относно определените на "Корабно обзавеждане" АД задължения в размер на 2546,50 лв. - разходи за транспортни услуги по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и допълнително определен ДДС за м. 03.2005 г. в размер на 31380 лв. и за м. 04.2005 г. в размер на 3000 лв., Варненският окръжен съд е установил следното: По ЗКПО: Относно увеличението на декларираната облагаема печалба по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата 2546,50 лв. - начислени разходи за транспортни услуги по фактури, издадени от "Трансспед" ООД - от заключението на ССчЕ, съдът е констатирал, че транспортът е извършен с товарен автомобил "Шкода Европа", рег. № В 34-57 АТ, на база на издадени пътни листи и товарителници, като са транспортирани различни стоки на жалбоподателя "Корабно обзавеждане" АД, като са издадени и данъчни фактури № 504/09.03.2004 г., № 508/30.03.2004 г., № 513/30.04.2004 г., № 527/28.06.2004 г., № 529/03.07.2004 г., № 532/12.07.2004 г. В тази връзка е прието, че жалбата в тази част е основателна. Относно непризнатото право на данъчен кредит на основание чл. 6, чл. 25, чл. 32 и чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) за дан. период м. 03. и м. 04.2005 г. по данъчни фактури № 1064/24.03.2005 г. - 18000 лв. и № 1071/01.04.2005 г. - 3000 лв., издадени от "Квинта" ООД, с предмет на доставката - аванс, окръжният съд е приел следното: От заключението на ССчЕ е установил, че основанието за издаване на фактура № 1064 е "Аванс по договор № 50/24.03.2005 г. ", а на фактура № 1071 е "Аванс по договор № 51/01.04.2005 г. ", като данъчната основа и по двете е заплатена в брой, за което е издаден касов бон от ЕКАФП, издадени са ПКО, ДДС е заплатено по ДДС -сметка на доставчика, съответно на 24.03.2005 г. /ДДС - 18000 лв./ и на 01.04.2005 г. /ДДС - 3000 лв./. С оглед представените по делото доказателства и заключението на вещото лице, съдът е обосновал извода, че е налице настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) и е приел за основателна жалбата на дружеството в тази част. По отношение на увеличението на дължимия ДДС за м. 03.2005 г. със сумата от 13380 лв. в резултат на неприето като редовно издадено ДКИ № 1533/08.03.2005 г. от "Корабно обзавеждане" АД до "Квинта" ООД, с предмет на доставката върнат аванс за доставка към фактура № 1523/30.11.2004 г. - от заключението на ССчЕ съдът е установил, че основанието за издаването на ДКИ № 1533/08.032005 г. е "върнат аванс за доставка" /по фактура № 1523/30.11.2004 г. /на стойност/ - 66900 лв./ и ДДС /- 13380 лв./. За върнатия аванс от жалбоподателя, "Квинта" ООД е издал касов бон на 08.03.2005 г. на стойност 66900 лв. и ПКО № 85/08.03.2005 г., а ДДС е върнат по ДДС-сметка на дружеството на 08.03.2005 г. Издадената фактура е осчетоводена по дебит на сметка 498 "Разни кредитори" на стойност 80280 лв. и в кредита на сметки 412 "Клиенти по аванси" на стойност 66900 лв. и 453/2 "Начислен ДДС по продажби" на стойност 13380 лв. Констатирано е, че данъчната фактура за аванс е отразена в дневника за продажбите за м. 11.2004 г. и в СД от 06.12.2004 г., като резултатът от тази СД е ДДС за внасяне в размер на 16,81 лв., които са ефективно внесени с платежно нареждане от 03.12.2004 г. От приложения по делото ДРА № 2796/27.10.2005 г., издаден на жалбоподателя, включващ ревизия по ЗДДС за периода от 01.08.2004 г. до 30.04.2005 г., съдът е установил, че по облагаемите доставки за м. 11.2004 г. е посочено, че от извършени съпоставки на стойностите в кл. 01, 02, и 03 и СД и описаните в дневниците за продажби не са констатирани различия, което води до установяване на задълженията по всички издадени фактури от жалбоподателя и по процесната авансова фактура с ДДС 13380 лв. като задължение към бюджета и не е налице констатация, че данъчна фактура № 1523/30.11.2004 г. е издадена неправилно или в нарушение на разпоредбите на ЗСч, ЗКПО, или ЗДДС. Съобразно изложеното, съдът е приел, че е настъпило данъчно събитие съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на ССЕ правилно съдът е приел за установено, че между жалбоподателя - "Корабно обзавеждане" АД - като получател - и изпълнителя - "Трансспед" ООД са извършени транспортни услуги за превоз на различни стоки, при което са били издадени пътни листи и товарителници, както и процесните данъчни фактури. С оглед на това е изведен обоснован извод за незаконосъобразност на преобразуването на финансовия резултат на жалбоподателя за процесните периоди през 2004 г. в посока на увеличение, извършено на основание приложимата разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Правилен е и изводът на съдебния състав, че органът по приходите неоснователно е отказал признаването на данъчен кредит по доставките - аванс от "Квинта" ООД. Предвид представените по делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение на ССЕ, основателно съдът е посочил, че по процесните фактури е установена реалност на доставките и съответно е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.), поради което не са били налице основанията на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) за отказване на претендирания данъчен кредит. Следва да бъдат споделени и мотивите в съдебния акт и относно неправомерното увеличение на дължимия ДДС за м. 03.2005 г., с оглед неприетото като редовно издадено от жалбоподателя ДКИ към фактура от 20.11.2004 г. Тези констатации на ревизиращия орган са опровергани от заключението на вещото лице, както и от съдържащите се доказателства в издадения на жалбоподателя ДРА, включващ периода м. 11.2004 г. по процесната авансова фактура. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С Определение № 76/24.03.2009 г. по адм. дело № 1942/2006 г. на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) окръжният съд е изменил Решение № 15 от 06.01.2009 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като е осъдил Дирекция "ОУИ" - Варна да заплати на "Корабно обзавеждане" АД разноски по делото в размер на 179,50 лв., съразмерно уважената част от жалбата. Така постановеното определение е законосъобразно. По наведените доводи за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, настоящият състав намира същите за неоснователни. По делото липсват доказателства, че представените от ДЗЛ доказателства в съдебно заседание е могло да бъдат представени в административното производство, та да се преценява предвидената в нормата санкция за страната по заплащане на разноски, независимо от изхода на делото. Относно възражението, че съдът не се е произнесъл и по отношение на дължимите в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна разноски, поискани с две писмени молби, отнасящи се до отхвърлената част от жалбата на дружеството, съдът намира следното: Съгласно чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.) в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Действително в случая окръжният съд не се е произнесъл в решението си относно искането за присъждане на разноски в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна, както и по свой почин не е изменил същото в частта му за разноските съобразно изхода на спора. От компетентността на ОС-Варна е възможността да бъде изменено решение № 15 от 06.01.2009 г. по адм. дело № 1942/2006 г. по свой почин и съответно да бъдат присъдени разноски за производството пред него в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна, съобразно изхода на спора. Съобразно изложеното, определението като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски за касационната инстанция не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, I А отделение,