Решение № 10803 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3622/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на БГ Ауто 87 ЕООД, представено от адв. Д. Агова, срещу решение 9/15.01.2021г. на Административен съд Кюстендил по административно дело 452/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-С647-0347398/18.09.2020г. на началника на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Според него съдът неправилно е приел за осъществени материалните предпоставки за прилагане на мерките за административна принуда, доколкото при приемането на капаро от органа по приходите не се извършва касова продажба на стока или услуги и не възниква задължението за регистрирането ѝ чрез издаване на касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство. Като опущения на съда сочи отказът му да възприеме като основания за незаконосъобразност на ЗПАМ бездействието на администрацията да наложи имуществена санкция, чрез чието заплащане да препятства изпълнението на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС и да квалифицира като порок на формата на административния акт липсата на мотиви за избора на срок на мерките. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на ЗПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация началника на отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Кюстендил заповед по отношение на БГ Ауто 87 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него обект автокъща в гр. Дупница, главен път Е79 за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 06.09.2020 г. в 12.30 ч. контролна покупка на стойност 100 лева. Предмет на продажбата било 1 капаро за автомобил, а платената цена била приета от името на дружеството от С. Гиздов. В изваденият дневен финансов Х отчет не била регистрирана сумата 100 лева. Фактическата касова наличност от 100 лева съответствала на разчетената по дневния отчет. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 12.42 ч. на 06.09.2020 г., удостоверена в протокол за извършена проверка от същата дата, дневен отчет и отчет ФП. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изборът на срок на мерките е мотивиран с обстоятелствата, че издаването на ФКБ е нормативно установено задължение и всякога засяга фиска; начинът на организиране и водене на дейността, а индиректно и степента на обществена опасност на деянието; възможността за извършване на ново нарушение; вида на вредата. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ. Административният съд е приел, че са доказани предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за налагане на ПАМ. От ПИП се установявала извършена в обекта на търговеца продажба на стоки, за която е прието частично плащане без да е издадена фискална касова бележка. Определянета на срока на мерксите се основавало на преценка на релевантните обстоятелства и било проява на оперативната самостоятелност на административния орган Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В никоя от типичните си функциите потвърдителна и доказателствена /чл. 93, ал. 1 ЗЗД/, обезщетителна, обезпечителна или на отметнина, капарото /задатъкът/ не е част от престацията на купувача. При еднородност на задатъка и на престацията се извършва прихващане на задатъка от престацията, но прихващането би се извършило към момента на престацията. Или към момента на даването на капаро то не представлява част от цената, освен ако не е уговорено да има функцията на аванс, каквото твърдение администрацията не въвежда и съответно този факт е извън предмета на доказване /вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. А в битието на аванс задатъкът би представлявал и квазиданъчно събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС. В контекста на горното, с приемането на капаро на 06.09.2020 г. касаторът не е извършил касова доставка/продажба на стока и не е получил плащане срещу своя престация, поради което не е дължал издаването на фискална касова бележка. Затова и налагането на ПАМ за неизпълнението на това задължение е незаконосъобразно. Ако има неправомерно поведение на стопанина на търговския обект, то това е пропускът му да отрази промяната в касовата наличност при приемането на сумата на капарото в съответствие с чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18, но след отмяната на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. в ЗДДС с новелата от ДВ бр. 98/2018 г. бездействието му не е основание за налагане на ПАМ. Основателен е касационният довод за пропуск на съда да възприеме отсъствието на мотиви в административния акт за избора на срока за ограничението в правната сфера на адресата му. Част от обстоятелствата за определянето на срока са неотносими към конкретните мерки на административна принуда /като понятията за деяние и за обществена опасност, които са признаци на административнонаказателната отговорност на физическите лица/, а относимите са бланкетни. Негативното засягане на фиска е мотивирало законодателя да създаде правната уредба на ПАМ при нарушаване на реда за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и няма как да е критерий за индивидуализиране на мерките със заповедта за налагането им. Налагането на мярката ще осуети със сигурност извършването на ново нарушение само по време на действието ѝ. Неясно е каква точно организация следва да постигне търговецът за конкретния срок на ограниченията. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му. При действието на чл. 187, ал. 4 ЗДДС плащането на имуществената санкция от административнонаказаното лице е правопрекратяващ юридически факт за изпълнението на ПАМ и по хипотеза следва налагането им, поради което и с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК не влияе при преценката за законосъобразността на утежняващия административен акт. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на ЗПАМ. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 1 070 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение