Решение № 6443 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2020 г.

Решение № 6443 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени срещу Решение № 4570 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3241/2020 г. от Административен съд София-град, с което Държавен фонд "Земеделие" гр. София е осъден да заплати на А. К. от гр. София обезщетение в размер на 22 990 лв. за претърпените от него, за периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г., имуществени вреди от незаконосъобразен мълчалив отказ да бъде възстановен на заеманата от него длъжност "директор на Дирекция "Финансова"" в ДФЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба - 1.04.2020 г., до окончателното й заплащане, като иска в останалата му част, за разликата над 22 990 лв. до 27 547. 40 лв., както и за сумата в размер на 1 176. 70 лв., представляваща законна лихва върху главницата, за периода от последното число на съответния календарен месец, за който се е дължало възнаграждението до датата на исковата молба, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 1 130. 52 лева разноски по делото, съобразно уважената част на иска. В касационната си жалба пълномощникът на ДФЗ развива съображения за неправилност на съдебния акт в осъдителната му част и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. А. К., чрез пълномощника си, обжалва решението в отхвърлителната му част с развити съображения за противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски. Страните искат отмяна на решението на съда в съответните части и постановяване на друго, по съществото на правния спор. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: А. К. е сезирал АССГ с иск за присъждане на обезщетение за понесени в периода от 15.05.2019 г. до 12.03.2020 г. имуществени вреди в размер на 24 153. 90 лв., представляващи неполучени трудови възнаграждения, в резултат на незаконосъобразен мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по негово заявление вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019 г. да бъде възстановен на заеманата от него длъжност "директор на Дирекция "Финансова"" в ДФЗ, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от последното число на съответния календарен месец, за който се е дължало възнаграждението за длъжността, до датата на подаване на исковата молба в размер на 1 031, 73 лв. и от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и понесените разноски по делото. Съдът, въз основа на анализа на доказателствата по делото и назначената счетоводна експертиза, е приел така предявения иск за частично основателен. От фактическа страна е приел за безспорно установено, че до 05.05.2017 г. г-н К. е изпълнявал длъжността директор на Дирекция "Финансова" в ДФЗ, от която, със Заповед № 221/05.05.2017 г. на изп. директор на ДФЗ, е бил освободен "по взаимно съгласие" поради назначаването му на длъжност "началник на кабинета на министъра на земеделието и горите". В заповедта изрично е посочено, че след прекратяване на правомощията му като началник на кабинета има право да заеме отново длъжността "директор на Дирекция "Финансова" или друга равностойна длъжност, съгласно условията на § 7 от ПЗР на ЗДСл. След прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя на длъжността началник на кабинета на министъра, със заявление вх. № 02-6500/2387 от 15.05.2019 г. той е поискал да бъде възстановен на длъжността "директор на Дирекция "Финансова" в ДФЗ. Поради непроизнасяне в срок е обжалвал мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, като с Решение № 6044/17.10.2019 г. по адм. дело № 7272/2019 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 2815/21.02.2020 г. по адм. дело № 409/2020 г. на ВАС, този отказ е отменен. Установено е също, че със заявление вх. № 02-6500/574 от 25.02.2020 г. А. К. е поискал, а изпълнителният директор на ДФЗ със Заповед № 72 от 13.03.2020 г., го е възстановил на длъжността "директор на Дирекция "Финансова"", която длъжност служителят е изпълнявал преди издаването на Заповед № 221 от 5.05.2017 г. Със Заповед № 75 от 13.03.2020 г. на изп. директор на ДФЗ, е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл. С протоколно определение от 23.07.2020 г. съдът е допуснал изменение на иска в частта за имуществените вреди – от 24 153. 90 лв. на 27 547. 40 лв. и в частта за претендираната лихва върху тази сума за периода от последното число на съответния календарен месец, за който се е дължало възнаграждението за длъжността, до датата на подаване на исковата молба в размер от 1 031. 73 лв. на 1 176. 70 лв. Въз основа на анализа на представените в хода на производството писмени доказателства и заключението на назначената по делото експертиза съдът е направил извод, че предявеният иск е процесуално допустим, като предявен от активно легитимирана страна, претендираща присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен мълчалив отказ, срещу надлежен ответник - Държавен фонд "Земеделие", който е самостоятелно юридическо лице на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. По същество е приел иска за основателен, при наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата правна норма и частично доказан по размер. За да обоснове размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на основната заплата на г-н К., получавана от него към момента на прекратяване на служебното му правоотношение – 2 420 лв., като е отхвърлил претенцията за обезщетение от 2 760 лв. на месец, като неоснователна, тъй като в процесния случай не се касае за незаконно уволнение, за да се присъжда обезщетение към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването на държавния служител да заеме длъжността. По същата причина е присъдено обезщетение за целия претендиран период, а не само за 6 месеца, каквото обезщетение се дължи при незаконно уволнение. По същите съображения съдът е приел за неоснователни доводите изложени в молбата за изменение на иска и в писмените бележки, че именно сумата от 2 760 лв. трябва да се вземе предвид при определяне на обезщетението. Съгласно поименното разписание, приложено по делото минималния размер на възнаграждението за длъжността директор на Дирекция "Финансова" е 1 100 лв., а максималния размер е 3 500 лв., като конкретния размер се определя от органа по назначаването. Доколкото се касае за претендирано обезщетение от мълчалив отказ за назначаване на ищеца на заеманата, преди назначаването му за началник на политическия кабинет длъжност, при условията на § 7 от ПЗР на ЗДС, съдът е намерил, че това обезщетение следва да се определи имено въз основа на размера на заплатата получавана от ищеца на тази длъжност, която е била 2 420 лв., съобразно представеното от ответника извлечение от заповед № 03-РД/1429 от 27.04.2016 г. На следващо място съдът е приел, че не са налице основания за ограничаване периода на обезщетението до шест месеца предвид приложимостта на чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Обезщетение се дължи за цялото време, през което е доказано претърпяването на вреди, тъй като държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно. По отношение на периода, за който се дължи обезщетението съдът е приел, че валидната дата, след която е формиран мълчалив отказ на административния орган, е 30.05.2019 г. и именно от тази дата се дължи и обезщетение. Крайната дата е до предходния ден преди възстановяването на ищеца, което е станало на 13.03.2020 г. или обезщетението в конкретния случай е дължимо в периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г. За пълните 9 месеца (от месец юни 2019 г. до м. февруари 2020 г. включително) е определил обезщетение в размер на 21 780 лв.; 220 лв. за двата дни от месец май и 990 лв. за деветте работни дни от месец март 2020 г., при средно 22 работни дни месечно и дневното възнаграждение от 110 лв. (2420/22=110), или общата сума, която се дължи на ищеца за претърпените от него имуществени вреди за периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г. е 22 990 лв. (21 780+220+990). Претенцията за лихви е приета за частично основателна, предвид акцесорния й характер, характера на специалния закон и т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г., съгласно което началният момент, от който се дължи лихва е датата на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразният мълчалив отказ - 21.02.2020 г., т. е. датата, на която е постановено решението на ВАС. В случая е приел, че следва да се присъди единствено законната лихва за забава от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. В съответствие с нормата на чл. 81 ГПК и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ съдът се е произнесъл и по претенциите на страните за присъждане на разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е изяснил фактите по случая. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до обосновани и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които тя препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ, че в случая не е налице мълчалив отказ на административния орган да изпълни задължение по § 7 от ПЗР на ЗДСл. Въпросът за незаконосъобразността на процесния мълчалив отказ е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със силата на пресъдено нещо и не подлежи на коментар в настоящия процес, както правилно е приел и решаващият съд. Неоснователно също е и възражението, че ищецът не е търпял имуществени вреди, тъй като не бил "... престирал служба за ДФ "Земеделие", поради което не му се полага служебно възнаграждение. ". След като ищецът е отговарял на условията да заеме предишната си длъжност и след като за административният орган е налице законово задължение да удовлетвори желанието му да я заеме отново, то извода на съда, че той нормално, типично, адекватно би получавал възнаграждение за такава служба и съответно, че липсата на такова възнаграждение се явява имуществена вреда следва да бъде споделен. Тази вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, мълчалив отказ и подлежи на обезщетяване за целия период, в който е търпяна, както обосновано и правилно е приел съдът, независимо, че " не е престирал служба за ДФ "Земеделие". Касационната жалба на А. К., с която решението на съда се обжалва в отхвърлителната му част и по отношение на периода, в който е търпял имуществените вреди, също е неоснователна. Необосновано ищецът, и настоящ касатор твърди, че административният орган е следвало незабавно да го "възстанови" на предишната му длъжност, още на 15.05.2019 г., когато е подал молбата си за заемане на предишната си длъжност. Такова тълкуване не може да бъде споделено. За административния орган е налице законоустановен, в чл. 57 АПК срок, в който следва да разгледа депозираното пред него искане и да се произнесе с мотивиран акт. До изтичането на този срок не е налице незаконосъобразно бездействие, респ. не се дължи обезщетение. Неоснователни са и възраженията на ищеца по отношение размера на дължимото обезщетение. Съдът обосновано е приел, че единственият обективен критерий за определянето му е размерът на възнаграждението, получавано от г-н К. към датата на прекратяване на служебното му правоотношение. Това е така, тъй като конкретният размер на възнаграждението за съответната длъжност, която касаторът е поискал да заеме отново, съгласно приложеното по делото длъжностно разписание за съответния период, е в диапазона от 1 100 до 3 500 лева, което дава възможност на административния орган да действа в рамките на оперативната си самостоятелност и по целесъобразност при определянето му. Обстоятелството, че на заелата длъжността г-жа В. е било определено възнаграждение от 2 760 лв. не означава, че органът по назначаването ще определи същото и на г-н К.. Хипотетично този размер би могъл да бъде определен в границите от 1 100 до 3 500 лв. Затова размерът на възнаграждението, получавано от трето за настоящия спор лице, заело неговата длъжност в съответната дирекция, е ирелевантен факт при определяне на обезщетението за претърпени от ищеца имуществени вреди. При така изложените мотиви касационните жалби са неоснователни, обжалваното решение – правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенциите на страните за присъждане на разноски пред настоящата и инстанция са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение