Решение № 7603 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2012 г.

Решение № 7603 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Атанас Костадинов Жълтушкин от гр. Чепеларе срещу решение № 1221/23.05.2012 г., по адм. д. № 3114/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилно и необосновано постановено съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - командирът на военно формирование 52 180 - Асеновград не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Атанас Костадинов Жълтушкин от гр. Чепеларе срещу заповед № 656/7.11.2011 г. на командира на военно формирование № 52180 гр. Асеновград, с която на същия за нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба за нарушение на т. 3 от Заповед № ОХ-680/5.11.2010 г. на министъра на отбраната и чл. 114, т. 4 и чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВСВСРБ/, на основание чл. 242, т. 1, чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено правоотношението му по изпълнение на военната служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. Съдът излага съображения, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Не се спори по делото, че на 4.11.2011 г. в 17:45 ч. при изпреварване на колона от автомобили, при прибирането си в пътното платно, сержант Жълтушкин удря първия автомобил от изпреварената колона в предния ляв калник. Вследствие на удара, удареният автомобил напуска пътното платно вдясно по посока на движението си. Същият продължава движението си, без да спре на място, и е задържан от органите на КАТ в гр. Чепеларе При извършена проба с дрегер за алкохол е констатирано наличие със стойност 2.02/1000, след което му е взета кръвна проба. За деянието си, сержант Жълтушкин е задържан за 24 часа, съгласно заповед за задържане № 121/4.11.2011 г. на органите на полицията в РУ "Полиция" - гр. Чепеларе. По делото са представени и акт за установяване на административно нарушение, протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Правилно решаващият състав е съобразил, че съгласно т. 3 от Заповед № ОХ-680/5.11.2010 г. на министъра на отбраната се забранява управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. При установяване на подобно нарушение на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Съдържанието на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с предварителната преценка на министъра, изразена в негова заповед № ОХ-680/2010 г. Като общоорганизационна заповед, съдържанието на последната задължително се свежда до знанието на всички кадрови военнослужещи. Неоснователно е твърдението, че с МЗ № ОХ-680/10 г. неоснователно и незаконосъобразно е въведено едно ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение и се отнема оперативната самостоятелност на дисциплинарно наказващия орган. Многообразието на нарушенията не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на "уволнение" с чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплинарно-наказващият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с незнанието на Жълтушкин на съдържанието на заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-680/5.11.2010 г. с която е забранена употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Правилно и в съответствие с отбелязванията върху представеното копие на заповедта по делото, решаващият съд приема, че военнослужещите от военното формирование в гр. Асеновград са запознати със съдържанието ?. Дори да се приеме обратното, недопустимо и в разрез с изискванията на военната дисциплина и запазване на престижа на службата е управлението на моторни превозни средства след употреба на алкохол. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на компетентност на дисциплинарно наказващия орган, тъй като не е командир на самостоятелно военно формирование, тъй като същото няма самостоятелно икономическо и финансово осигуряване. В § 1, т. 1 ДР на ЗОВС и чл. 3 от УВСВСРБ, не са регламентирани изисквания военното формирование да се явява разпоредител с бюджетни средства, респективно да се обслужва от собствена финансова служба, а само да е организационно и икономически обособено. Същото се установява от съдържанието на удостоверение с рег. № 3-4674/2011 и в този смисъл са неоснователни твърденията за издаване на административния акт от некомпетентен орган. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение,