Решение № 3974 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2019 г.

Решение № 3974 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1179 от 25.06.2019 г. по административно дело № 864/2019 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на М. Ангелова от [населено място], общ. [община], против заповед № 3 Д/Д-А-092/25.03.2019 г. на директора на ДСП (Дирекция "Социално подпомагане") - Бургас, с която малолетното й дете А. А. (сега с имената А. М.) е настанено спешно, временно в ЦНСТДМБУ-1 с адрес [населено място], [адрес], за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Така постановеното решение е оспорено с касационни жалби от И. Митков, с постоянен адрес в [населено място], общ. [община], действащ чрез адвокат Т. Чилингирова, и от М. Ангелова, с постоянен адрес в [населено място], общ. [община], действаща чрез адв. С. Каров. В жалбите са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспорения административен акт и решаване на спора по същество. Претендират се и разноски. С определение от 14.10.2019 г., постановено по настоящото дело, жалбоподателката М. Ангелова е освободена от заплащане на държавна такса за касационното производство, а жалбата на И. Митков е оставена без движение, като са дадени указания за заплащането на дължимата държавна такса по чл. 227а от АПК. Поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите в срок, с определение от 19.11.2019 г. касационната жалба на И. Митков е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, а подателят й е конституиран като ответник по делото. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Ангелова и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Другите касационни ответници - А. М. (преди с имената А. А.) и И. Митков, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не депозират писмен отговори или становища по касационната жалба на Ангелова. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Предмет на съдебна проверка е постановеното решение № 1179 от 25.06.2019 г. по административно дело № 864/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. С посочения съдебен акт първоинстанционният съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, е приел, че заповед № 3 Д/Д-А-092/25.03.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, с която детето А. А. (към настоящия момент с имената А. М.) е настанено спешно временно в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас за срок до произнасяне на съда съгласно чл. 28 от ЗЗДт, е законосъобразна. Решението е правилно. Обжалваната заповед № 3 Д/Д-А-092/25.03.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас е издадена на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДт) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Предприемането на мерките за временно или постоянно настаняване на детето за отглеждане извън семейната среда се обуславя от едни и същи обстоятелства, регламентирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. При издаване на заповед за временно настаняване е необходимо от страна на компетентния административен орган да е направена преценка за наличие на някое от обстоятелствата, посочени в тази норма. В послужилите като правни основания за издаване на процесната заповед разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето са уредени две от хипотезите, при които е предвидена възможността за настаняване на детето извън семейството му - когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него и когато те се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Съобразно чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето необходимостта от спешно извеждане изключва изчерпването на всички възможности за закрила в семейството. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, изр. второ от ЗЗДт до произнасяне на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, като според чл. 27 от ЗЗДт, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Приложената в случая мярка за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, съответства на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт. Тя цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд. С нормата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е прието, че спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Посоченият текст урежда едно бързо административно производство, а предвидената мярка е с обезпечителен характер, обосноваващ нейната незабавност. Целта й не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и международното законодателство над тези на родителите му. В хода на административното производство е установено наличието на опасност за здравето и живота на детето А., тъй като разгледани в своята съвкупност, събраните в хода на производството данни показват сериозен дефицит в родителския капацитет. Нееднократно направените изявления за предприемане на действия, заплашващи живота на това дете и на неговите братя и сестри, са индиция за трайно формирани в съзнанието на майката представи и нагласа за такива действия. Видно от доказателствата по делото М. Ангелова е в тежко емоционално и психическо състояние. Изброените факти са мотивирали административния орган да достигне до обоснован и категоричен извод за липсата на родителска грижа за правилното физическо и психическо развитие на детето, правилно възприет от първоинстанционния съд. В случая причините за поведението на майката са ирелевантни, а от значение е съставомерния резултат – наличието на риск за здравето и живота на детето. В съответствие с представените по делото доказателства е констатацията на съда, че към момента на издаване на оспорената заповед А. А. (към настоящия момент с имената А. М.) е бил "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДт, спрямо което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Видно от данните по делото след изчезването на Ю., брат на А., майката М. е изпаднала в тежко емоционално състояние, отказвала е да се храни, приемала е успокоителни лекарства и е имала суицидни намерения. При проведения разговор с оператор по Националната телефонна линия за деца № 116 111, както и при срещите със социалните работници, майката е заплашила, че е склонна да посегне на собствения си живот и на живота на децата си. Съгласно констатациите, обективирани в представения по делото социален доклад, при срещите на социалните работници с майката М. Ангелова същата е била в тежко емоционално и физическо състояние и неадекватна. От друга страна, в доклада е описано, че майката и съжителят й не работят, както и, че в жилището няма храна. На базата на тези обстоятелства в доклада е направена констатация, че майката не може да полага грижи за себе си и за децата си, послужило на административния орган да приеме, че детето А. е в риск поради невъзможността за полагане за грижи за него от страна на родителите. След свиканата спешна среща на мултидисциплинарния екип по прилагане на Единния координационен механизъм за работа с деца - жертви на насилие или в риск от насилие, както и с оглед на събраните в административното производство доказателства, административният орган е приел, че детето А. е в риск, тъй като майката не е в състояние да полага грижи за него, изпълняващо хипотезата на § 1, т. 11, б. "а", предл. последно от ДР на ЗЗДт, и заплашва да го убие, поради което съществува реална опасност за физическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДт. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс. Тази доказателствена сила в настоящия случай не е оборена по установения ред. Налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето за настаняването на детето извън семейството. Аргументиран е направеният извод за наличие на фактическото основание по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт, както и че мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее, в резултат на поведението на майката, е установено от административния орган, а това обстоятелство налага спешно да бъде изведено от тази среда. Като е направил извод за доказаност на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, относно спешната необходимост детето временно да бъде настанено извън семейството до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения техен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразността на акта. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,