Решение № 10017 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6256/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Картал Табак“ ЕООД, чрез адв. Ф. Мурад, срещу Решение № 764/21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 37/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-2600/2137#8/28.11.2025 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фон (ДФ) „Земеделие“ - гр. София, с който на дружеството на основание чл. 27, ал.3 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 802,82 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на тази сума. С решението съдът е осъдил „Картал Табак“ ЕООД да заплати на ДФ „Земеделие“ - гр. София разноски по делото в размер на 66,47 евро. В касационната жалба се излагат доводи неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд, че двете дружества представляват „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1408/2013 единствено поради участието на едно физическо лице в управлението и капитала им, като излага аргументи, че този подход води до недопустимо разширително тълкуване на ограниченията относно държавната помощ. На следващо място възразява срещу отхвърлянето на цитираната практика на СЕС като неотносима, като излага доводи, че съдът не е анализирал принципните положения в тях. Освен това според касационния жалбоподател решението е и необосновано, тъй като АС - Кърджали не е обсъдил липсата на доказателства за икономическа интеграция между дружествата, както и дали е налице реално подчиняване на стопанската дейност на едното дружество на другото, като също така не е посочил въз основа на кои конкретни доказателства приема наличие на отношения по чл. 2, §2, букви „а“, „б“ и „в“ едновременно. На следващо място са изложени доводи, че съдът недопустимо е приравнил понятието „едно и също предприятие“ по правото на ЕС с понятието „свързани лица“ по националното право. На последно място касаторът оспорва и извода за мотивираност и законосъобразност на АУПДВ, като счита, че съдът безкритично е възприел недоказаните констатации на административния орган и е приложил разширително нормите, ограничаващи достъпа до помощ и предвиждащи нейното възстановяване. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Кърджали, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУПДВ, а в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък с разноските. Ответникът – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - гр. София, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт К. Милева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Кърджали е бил АУПДВ с изх. № 01-2600/2137#8/28.11.2025 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - гр. София, с който на „Картал Табак“ ЕООД на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК е определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 802,82 лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на тази сума. За да отхвърли жалбата на „Картал Табак“ ЕООД решаващият съд на първо място е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ по чл. 107 от ДОПК, в т. ч. подаденото на 11.01.2022 г. от „Картал Табак“ ЕООД заявление за минимална помощ de minimis за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители за част от разходите за производство през 2022 г.; заявените със заявлението площи в размер на 19.00 ха; посочените от дружеството свързани с него лица: „Рейс ман“ ЕООД, „Рейс Таб“ ЕООД, ЕТ „Барбарос – М. Ахмед“, „Мерич – Табако Капитал“ ООД и „Барбаросс Джесур – 369“ ООД; изплатената на „Картал Табак“ ЕООД на 02.03.2022 г. помощ в размер на 22 800 лева; извършените административни проверки, при които е установена свързаност между „Картал Табак“ ЕООД и „Барбарос – Масагет Табако Инвест“ ООД по смисъла на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент № 1408/2013, респективно - на т. 3.4.1, букви „а“, „б“ и „в“ от Указания за помощ de minimis съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316 за подпомагане на регистрирани тютюнопроизводители, утвърдени на 21.07.2022 г. от председателя на УС на ДР „Земеделие“; констатацията, че общо предоставената на двете дружества помощ възлиза на сумата от 58 683,60 лева и надхвърля с 9 787,85 лева максимално допустимия размер от 25 000 евро (48 895,75 лева) за три последователни бюджетни години — 2020 г. – 2022 г.; обстоятелството, че превишението представлява надвзета помощ, подлежаща на възстановяване от бенефициерите „Картал Табак“ ЕООД и „Барбарос – Масагет табако инвест“ ООД съразмерно на получените от тях средства, като за „Картал Табак“ ЕООД е определена сумата от 3 802,82 лева. При тази фактическа установеност АС - Кърджали е приел от правна страна, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ и след като е посочил относимата правна уредба - първоинстанционният съд е споделил изводите на административния орган, че „Картал Табак“ ЕООД и „Барбарос – Масагет Табако Инвест“ ООД поддържат взаимоотношения по смисъла на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) № 1408/2013 поради свързаността им чрез М. М. А. — едноличен собственик и управител на първото дружество и управител и съдружник с 50% дялово участие във второто, поради което правилно според съда са разгледани като „едно и също предприятие“. На следващо място е прието, че доколкото приложимият максимален размер на помощта de minimis за едно и също предприятие за периода 2020–2022 г. е 25 000 евро (48 895,75 лева), то получените от двете дружества помощи от съответно 22 800 лева и 35 883,60 лева, или общо 58 683,60 лева, надвишават този размер с 9 787,85 лева, поради което подлежат на възстановяване. В тази връзка и като е възприел механизма за съразмерно разпределяне на превишението според получените средства, съдът е намерил за законосъобразно определеното на „Картал Табак“ ЕООД задължение от 3 802,82 лева, ведно със законната лихва от датата на получаването на сумата. Наред с това позоваването на практиката на СЕС по дела С-97/08, С-90/09 P, Т-137/02 и С-222/04 е отхвърлено като неотносимо, тъй като тези дела разглеждат съответно - нарушения на правилата на конкуренцията, определението и държавното подпомагане на малките и средните предприятия, както и понятието „предприятие“ и квалифицирането на освобождаването на дивидент като държавна помощ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Кърджали правилно е определил спорния правен въпрос по делото, който се концентрира върху приложението на чл. 2, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) 1408/2013. Съгласно чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1408/2013, за целите на регламента „едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения: а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие; б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие; в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или на разпоредба в неговия устав или учредителен акт. В Преамбюла на приложимия Регламент (ЕС) № 1408/2013 са закрепени принципите, по които следва да се тълкуват тези норми. Съгласно т. 4 от Преамбюла всички субекти, които се контролират (de jure или de facto) от един и същ субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. В случая е безспорно установено, че М. М. А. е управител и съдружник с 50% дялово участие в капитала на „Барбарос – Масагет табако инвест“ ООД и едноличен собственик и управител на „Картал табак“ ЕООД, поради което към момента на получаване на помощите de minimis един и същ субект контролира двете дружества, които правилно са разгледани от административния орган като едно и също предприятие по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1408/2013, защото чрез управителя М. М. А., „Барбарос – Масагет табако инвест“ ООД притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в „Картал табак“ ЕООД, има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на „Картал табак“ ЕООД и има право да упражнява доминиращо влияние спрямо „Картал табак“ ЕООД по силата на учредителните си актове. При този изход на процеса касаторът - „Картал Табак“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, в качеството му на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган – издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 66,47 евро (130,00 лева), съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,