Решение № 3938 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 735/2013 г.

Решение № 3938 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 735/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Еленка Янкова Иванова от гр. Варна, срещу решение № 2501/19.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2710/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се твърдят доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от нея Заповед № ДК-02-СИР-74/07.05.2012 г. на н-к РДНСК, Североизточен район. Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район, не е изразил становище по касационната жалба, а министърът на регионалното развитие и благоустройство, представляван от областния управител на област с център гр. Варна, в писмен отговор изразява становище за неоснователността й. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Еленка Янкова Иванова срещу Заповед № ДК-02-СИР-74/07.05.2012 г. издадена от н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "жилище и складове", находящ се в югоизточната част на УПИ Х-1674, кв. 136 по плана на 29 м. р. гр. Варна. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, който е недопустим и поради това не е в режим на търпимост, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. Касационното оплакване е само до приетото от съда, че строежът не е в режим на търпимост. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателката е собственица на процесния строеж, както и че за същия не са издавани строителни книжа и че е изпълнен преди 07.04.1087 г. Издаденият позволителен билет от 1972 г. от ГНС, е за изграждане на лятна кухня с площ 20 кв., а изпълненият е жилище с складове с площ от 75 кв. м. С оглед на това правилно е прието, че този позволителен билет не сочи на изпълнението на строежа въз основа на съответно разрешение. Освен това към момента на изграждането му правилно е прието, че не е допустим по предвидените правила и нормативи, тъй като е с площ надвишаваща допустимите за второстепенни постройки 20 кв. м. Правилно е прието от съда, че е недопустим и по сега действуващата нормативна уредба по ЗУТ, тъй като от една страна не се запазва по одобрения застроителен план и за същият не е уреждан траен градоустройствен статут, след като издаденото позволително е за временно строителство. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието, че за строежът не може да се признае, че е в режим на търпимост с оглед разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Обстоятелството, че главният архитект на гр. Варна през 2004 г. е дал становище за търпимост на сторежа, не е с задължителна стойност и не ангажира нито административния орган издал заповедта, нито административният съд, като те са изследвали въпроса за търпимост на сторежа с оглед всички относими за спора и безспорно установени факти и обстоятелства, като обосновани са изводите, че строежът не е в режим на търпимост, след като е недопустим по одобрения ПУП - ПР и ПЗ на града по сега действуващата нормативна уредба, както и е недопустим с оглед правилата и нормативите към момента на изграждането му. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които изцяло се споделят от настоящия състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК