Решение № 11713 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6543/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Видин, срещу Решение 667/26.04.2024 г. на Административен съд Видин, постановено по адм. дело 141/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Община Видин против Решение РД-02-36-202/07.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР), с което е определена финансова корекция в размер на 422 610,13 лева, представляваща 5% от безвъзмездната финансова помощ по Договор АО-02-15-268/BG16RFOP001-6.002-0001-C01-S-01/29.12.2020 г. и Допълнително споразумение АО-02-15-98/29.03.2023 г. към договора, сключени с ДЗЗД Паскен 2020. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените от жалбоподателя доводи. Оспорва извода на съда за законосъобразност на административния акт, като счита че същият е издаден при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми. Сочи, че залагането на максимални стойности на трите дейности, включени в обхвата на възложения инженеринг, е обосновано от наличието на два различни източника на финансиране на обществената поръчка, съответно сключения за нея договор и в тази връзка изводът на съда, че договорът е финансиран изцяло със средства от ЕФСУ е несъответен на фактите и неправилен. Сочи, че само част от дейностите в обхвата на поръчката се финансират чрез оперативната програма, а останалата част чрез финансов инструмент, представляващ договор за инвестиционен кредит, сключен с Регионален фонд за градско развитие АД и Банка ДСК АД. Погрешно съдът приема, че обществената поръчка е възложена чрез събиране на оферти с обява, а не чрез открита процедура по реда на ЗОП. Намира, че решението е постановено без съдът да взема предвид релевантните факти и без да са обсъдени доводите за незаконосъобразност на административния акт. Оспорва извода на съда за правилност на извода на органа, че чрез въвеждането на пределни стойности за отделните дейности по проектиране, авторски надзор и строителство, са поставени незаконосъобразни условия при възлагането на поръчката, доколкото подобни ограничения са обусловени от ограниченията на предоставеното на бенефициера финансиране. Излага подробно съдържанието на Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-6.002 Развитие на туристически атракции по отношение допустимите разходи, съгласно които разходите за проектиране и авторски надзор не са допустими. В тази връзка счита, че залагането на пределни стойности е законосъобразно и целесъобразно условие. Сочи, че изисквания към бенефициерите по процедурата с оглед поддържането на отделна отчетност на източниците на финансиране и конкретни ограничения, се съдържат и в Методическите указания за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по ОПРР 2014-2020 по конкретната процедура. Счита, че не е взето предвид, че непоставянето на пределни стойности на отделните дейности поражда риск от невъзможност за сключване на договор за обществената поръчка, доколкото не могат да бъдат спазени ограниченията на източниците на финансиране, а разходите над тях са за сметка на самия бенефициер. Поради това и намира, че поставянето на условия към максималните стойности на отделните дейности е допустимо и законосъобразно в условията на комбинирано финансиране на поръчката, като настоящото, което оборва твърденията на органа, че източникът на финансиране не е определящ. Оспорва извода, че е налице незаконосъобразно условие, както и нарушение на сочените от органа норми на Закона за обществените поръчки. Счита, че доколкото дейностите, включени в обхвата на поръчката, имат различен предмет, различно определяне на прогнозната стойност и различни критерии за подбор, обусловени от различната нормативна уредба по упражняване на съответната дейност, то обединяването им в една поръчка под разпознаваемото, но без нормативна регламентация понятие инженеринг, произтича единствено от необходимостта за процесуална икономия при възлагането и общата (споделена) отговорност на изпълнителите при проектирането и изпълнението на един строеж, а противното би довело до нарушения на нормативните актове, регламентиращи съответната дейност. Поради това определянето на пределни стойности за отделните дейности не е незаконосъобразно, а противният извод на органа и съда е необоснован. Твърди, че изложените от органа факти не обосновават конкретно нарушение на норми на ЗОП, а с твърдението за нарушение на принципите по чл. 2 ЗОП не се изпълва състава на нередност по отношение наличието на нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. Липсата на конкретизация на нарушената правна норма води до незаконосъобразност на акт за определяне на финансова корекция. В заключение счита, че по отношение на това твърдяно от органа нарушение, липсват правни и фактически основания за издаване на акта, което е основание за неговата отмяна. Оспорва и извода за нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви по отношение на всички твърдения на органа за незаконосъобразност на методиката за оценка на офертите. Намира за несъответен на фактите извода, че по показател П2 Предложение за изпълнение на строителството участниците получават съответния брой точки съобразно наличието/липсата на конкретен елемент, като определящо за оценката е брой/наличие/липса на посочените елементи, като твърди, че предложенията се оценяват съобразно наличието на предложения над минимално изискуемите за изпълнение на поръчката. Счита, че ясно и без възможност за субективно тълкуване са описани условията, на които следва да отговаря съответното предложение, за да се приеме, че същото представлява иновативна характеристика на използваните материали (продуктова иновация) и/или иновативна техника и технология за изпълнение на СМР (производствена иновация в процеси на СМР) или съответно представлява допълнителна дейност по опазване на околната среда. Сочи, че самите определения и пояснения за значението на термините продуктова иновация и производствена иновация съдържат в себе си информация за подобряването на крайния резултат при използването им, а предложените от участниците действия по опазване на околната среда ще имат като резултат положително въздействие върху нея, предвид негативния ефект, който строителният процес оказва по принцип. Счита, че предвиденото от възложителя надграждане е обективно, доколкото се предвижда оценяване на брой предложения в предварително посочени направления, които отговарят на зададените условия, което е в пълно съответствие с чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП. Сочи, че предвиждането на качествени показатели за оценка чрез експертно мнение на комисията е допустимо от закона, доколкото е посочен и начинът на оценяване. Ясно е посочено при изпълнението на какви и колко условия участникът ще получи съответния брой точки. Намира, че с методиката е предвидено да се оценява дали предложението ще осигури качествено изпълнение на предмета на поръчката, с оглед на това дали при изпълнението участникът предлага конкретно надграждащо обстоятелство, което обстоятелство се констатира от комисията и се присъждат съответните точки. По този начин е изключен субективният елемент при оценяването. Оспорва извода на органа, споделен от съда, че начина на формулиране на показателя води до нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 5, изр. 3 и ал. 7, т. 3, б. б ЗОП, тъй като на членовете на комисията е дадена неограничена свобода на тълкуване доколко предложението е свързано с предмета на поръчката. Сочи, че предметът е ясно и подробно описан в техническата спецификация на поръчката и тя е задължителна за комисията и участниците, като в нея са ползвани конкретни и точни указания, фрази, изрази с конкретна информация, даваща възможност на участника да покаже възможностите си за покриване на минималните изисквания към изпълнението, както и способността му да предложи изпълнение, което отговаря на някое или на всички надграждащи обстоятелства, водещи до по-високо оценяване. Счита, че връзката с предмета на поръчката е законово условие по отношение показателите за оценка, от което следва и че предложенията, оценявани по тях, също следва да са свързани с предмета на поръчката. Поради това счита, че няма неяснота в употребения израз за предложенията да се установява, че са свързани с предмета на поръчката. Използваните в методиката изразни средства са общоупотребими и не се нуждаят от допълнително дефиниране, поради което няма неяснота по отношение начина на оценяване по показателя П2 във връзка с предложените иновации и/или дейности, за които се изисква да са свързани с предмета на поръчката. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт, а по същество и отмяна на оспореното решение на РУО на ОПРР. Претендира присъждане на разноски в производството пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение над минималния предвиден размер. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение над минималния предвиден размер. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред съда е Решение РД-02-36-202/07.02.2024 г. на РУО на ОПРР, с което на бенефициера - Община Видин е определена финансова корекция в размер на 422 610,13 лв. с ДДС, представляваща 5% от безвъзмездната финансова помощ по Договор АО-02-15-268/29.12.2020 г. и Допълнително споразумение АО-02-15-98/29.03.2023 г. с ДЗЗД Паскен 2020. Община Видин е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-6.002-0001-C01 за изпълнението на проект Реставрация и адаптация на Синагога Видин в туристически обект Културен център Жул Паскин, сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На 23.04.2020 г. от кмета на Община Видин е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изпълнение на инженеринг (проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР) във връзка с изпълнението на проект Реставрация и адаптация на Синагога Видин в туристически обект Културен център Жул Паскин. Процедурата е публикувана в РОП на АОП с УНП 00051-2020-0004. На 29.12.2020 г. в резултат на проведената процедура е сключен процесният договор с ДЗЗД Паскен 2020 на стойност 7 168 934,86 лв. без ДДС. С подписаното на 29.03.2023 г. допълнително споразумение, стойността на договора е увеличена на сумата от 7 730 241,12 лв. без ДДС. На 02.01.2024 г. бенефициерът е уведомен за становището на УО по констатациите, изложени в регистрирания при него сигнал за нередност 2348, както и за правото му да представи бележки и възражения по тях и предложението за определяне на финансова корекция. На 15.01.2024 г. бенефициерът подава възражение. На 07.02.2024 г. е издадено оспореното решение, с което като приема възражението на Община Видин за неоснователно, органът потвърждава становището си за установени нередности и определя за тях финансова корекция. Констатирани са две нарушения на правилата за определяне на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки, както следва: 1) Нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП въведени ограничителни условия, изразяващи се в определяне на пределни стойности по отделните дейности/пера, включени в обхвата на предмета на поръчката проектиране, авторски надзор и строителство. Органът приема, че с определянето на отделни пределни стойности се ограничава свободата на стопанските субекти при формиране на ценовото им предложение, така че то да е възможно най-конкурентно, като се зачитат спецификите на вътрешната организация и квалификация на екипа, който ще изпълнява поръчката. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 7 ЗОП при определяне на прогнозната стойност на обществена поръчка за строителство, в нея следва да бъде включена и стойността на всички доставки и услуги, предоставени от възложителя на изпълнителя, при условие че такива са необходими за изпълнението на строителството. Доколкото предмет на поръчката е инженеринг, органът счита, че прогнозната стойност следва да бъде определена в цялост. Органът не споделя възражението на бенефициера, че необходимостта от определяне на отделни прогнозни стойности за дейностите в обхвата на поръчката, произтича от източниците на финансиране на проекта БФП и финансови инструменти, доколкото условията в Насоките за кандидатстване по процедурата определят само категориите и размера на допустимите разходи, които следва да бъдат взети предвид при формиране бюджета на проекта. Органът приема, че чрез посочването на пределни стойности на всяка от дейностите се ограничава конкуренцията, като е нарушена равнопоставеността между стопанските субекти, които биха желали да участват във възлагането и може да създаде необосновано предимство или необосновано да ограничи участието им в обществената поръчка. Подобно ограничение не е обусловено и от предмета на поръчката, нито от специфики по отношение на стойността, сложността или обема на поръчката. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности), за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 5%. 2) Нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Органът установява, че икономически най-изгодната оферта в разглежданата процедура се определя по критерия оптимално съотношение качество/цена по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП, а методиката включва три показателя за оценка: П1 Професионална компетентност на персонала, отговорен за проектирането и авторския надзор, П2 Качество при изпълнение на СМР, П3 Ценово предложение за изпълнение на поръчката. Оценката по показателя П2 е с максимална стойност от 100 точки. Възложителят сочи, че за предимство на предложението за изпълнение на строителството ще се считат предложение за изпълнение на допълнителни дейности по опазване на околната среда по време на строителството над минимално изискуемите в техническите спецификации на възложителя и иновативните характеристики на използваните материали (продуктова иновация) и/или иновативните техники и технологии за изпълнение на СМР (производствена иновация в процеси на СМР), които аспекти не са задължителни. Дадени са пояснения какво се разбира под иновация в строителството и продуктова иновация. Сочи се, че участниците могат да предложат и допълнителни дейности по опазване на околната среда над минимално изискуемите, които да са свързани с опазване на компонентите почви и води. Предвидено е степенувано оценяване със 100, 75 и 50 точки по показателя П2 за предложение, което допълва или превъзхожда минимално изискуемите изисквания на възложителя за частта предложение за изпълнение на строителството. За предложение, което съдържа всички, даващи допълнително предимство и изброени в методиката допълнителни изисквания поне една продуктова иновация и/или производствена иновация в процеси на СМР, за които се установи от комисията, че са свързани с предмета на поръчката, както и три или повече дейности, които биха допринесли за опазване на посочените компоненти на околната среда и които са свързани с предмета на поръчката, като се отчита и конкретната територия, се присъждат 100 точки. За предложение, което съдържа поне една продуктова иновация и/или производствена иновация в процеси на СМР, за които се установи от комисията, че са свързани с предмета на поръчката, както и една или две допълнителни дейности, които биха допринесли за опазване на посочените компоненти на околната среда и които са свързани с предмета на поръчката, като се отчита и конкретната територия, се присъждат 75 точки. Оценка от 50 точки по показателя П2 получава предложение, което изцяло отговаря на минималните изисквания към съдържанието на предложението за изпълнение на строителството, и не съдържа предложение за продуктова или производствена иновация, нито съдържа предложение за допълнителни дейности по опазване на околната среда. При тези факти органът приема, че начинът на оценка на офертите не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, тъй като съответния брой точки се получава съобразно наличието, респективно липсата на конкретен елемент или съобразно броя елементи, т.е. последното е определящо за оценката. Приема, че комисията ще оценява с еднакъв брой точки технически предложения с различно съдържание и ниво на качество, само в зависимост от броя елементи, без възможност за обективно сравнение на предложенията. Намира, че по този начин не може да се прецени ползата от всеки от допълнителните елементи по отношение крайния резултат, доколкото те са плод на субективните представи на различните участници. Органът приема също, че липсва яснота в израза комисията установява, че са свързани с предмета на поръчката по отношение допълнителните елементи, тъй като не са налице обективни критерии, въз основа на които ще се преценява дали всяко конкретно предложение е свързано именно с предмета на поръчката. Това създава предпоставки за субективизъм и неограничена свобода при оценката, като не е ясно как ще се тълкува и преценява от членовете на комисията свързаността с предмета на поръчката. Това води до неяснота у участниците по какъв начин следва да подготвят предложенията си, за да отговорят на предпоставките за свързаност на предложените допълнителни дейности с предмета на поръчката, с цел получаване на по-висок брой точки. Формулиран е извод, че незаконосъобразната методика по същността си е обстоятелство, което необосновано ограничава участието в процедурата, като оказва разубеждаващ ефект върху потенциалните участници и оказва влияние върху прозрачността при провеждането на процедурата, доколкото не е налице достатъчно информация при какви условия ще се оценяват офертите, т.е. налице е ограничаване на конкуренцията в процедурата. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 5%. При квалифицирането на нередностите по б. б на т. 11 от Приложение 1 органът взема предвид осигуреното минимално ниво на конкуренция, предвид допуснатите до разглеждане и оценка 3 оферти. На основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности е определена обща финансова корекция в размер на 5%. По делото е представена Заповед РД-02-14-642/15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството А. Бонева, е определена за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и правните основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, тъй като на бенефициера е осигурена възможност да изложи възражения по основанието и размера на предложената финансова корекция. Съдът формира извод, че актът е и материално законосъобразен. Приема за безспорно, че като бенефициер на БФП Община Видин има качеството на икономически оператор, който участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ, и в това си качество е провел действия по възлагане на обществената поръчка. Приема за спорно наличието на втория елемент от състава на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013) нарушение на правото на ЕС и свързаното с него национално право. Съдът споделя извода на органа, че е налице първото твърдяно нарушение. Сочи, че с цел гарантиране реалната конкуренция, свободата на възложителя да избере начина, по който да отличи най-доброто предложение за изпълнение на поръчката, е ограничена от разпоредбите на закона. Приема, че определянето на отделни пределни стойности на включените в обхвата на поръчката дейности, ограничава свободата на стопанските субекти как да формират ценовото си предложение, нарушава равнопоставеността между тях и може да създаде необосновано предимство или необосновано да ограничи участието им в обществената поръчка. Чрез определянето на пределни стойности за дейностите, включени в общия предмет инженеринг, отнасящ се до един обект в обществена поръчка, в която няма обособени позиции, възложителят е допуснал соченото от органа нарушение. Съдът приема, че е налице и второто нарушение, тъй като начинът на оценка на офертите не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения. Сочи, че методиката предвижда участниците да получат съответния брой точки съобразно наличието/липсата на конкретен елемент, като определящо за оценката е броят/наличието/липсата на съответните елементи. Комисията ще оценява с еднакъв брой точки технически предложения с различно съдържание и качество само в зависимост от броя елементи, без възможност за обективно сравнение на отделните технически предложения. Приема, че възложителят е поставен в ситуация, при която не може да разграничи ползата от всяко от направените отделни предложения по отношение на крайния резултат, тъй като елементите са в зависимост от субективното разбиране на всеки участник за възможните допълнителни предложения. Съдът сочи, че доколкото законодателят не поставя изискване за наличието на реална вреда, то с оглед вида и характера на нарушението, обективно се явяват нарушени и принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, което създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Поради това приема, че е налице и третият елемент от състава на нередността. Според съда правилно установените нарушения са квалифицирани като нередности по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, като са взети предвид характера и тежестта на нарушението, и е определена обща финансова корекция върху допустимите разходи по договора, представляващи единствено средства от ЕСИФ. Така мотивиран, съдът достига до краен извод за законосъобразност на административния акт и отхвърля жалбата на Община Видин. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция намира за необходимо да направи следното уточнение: В бр. 59 от 12.07.2024 г. на Държавен вестник (ДВ), е обнародвано Постановление 248 от 5 юли 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление 57 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 68 от 2017 г., бр. 67 от 2019 г., бр. 19 от 2020 г. и бр. 102 от 2022 г.). Съгласно § 13 от Преходните разпоредби на ПМС 248/05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 2020, Обща програма Солидарност и управление на миграционните потоци, фонд Убежище, миграция и интеграция, фонд Вътрешна сигурност и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Наредбата за посочване на нередности е издадена въз основа на законовата делегация по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ и в нея са посочени случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 с.з., за които се извършват финансови корекции, т.е. в нея се съдържат материалноправни основания за издаване на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, когато органът твърди осъществяване на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 с.з. Съответствието на индивидуалните административни актове, каквото е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, а с оглед горните разяснения приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на Наредбата за посочване на нередности към ДВ бр. 102 от 23 декември 2022 г., при посочване на новото й наименование, в сила от 16.07.2024 г., с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 5, изр. 2-ро от Конституцията на Република България. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, при спазване на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. По отношение на твърдението за необоснованост на съдебното решение, заявено в петитума на касационната жалба, касаторът не сочи конкретни доводи, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не е длъжен да го обсъжда. С оглед останалите наведени твърдения и доводи, спорът се свежда до наличието на един от елементите на фактическия състав на нередността нарушението на приложимото право на Съюза и свързаното с него национално право. По отношение на първото нарушение: Даденото от възложителя наименование на обществената поръчка е Изпълнение на инженеринг (проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР) във връзка с изпълнението на проект Реставрация и адаптация на СинагогаВидин в туристически обект Културен център Жул Паскин. В раздел ІІ.2.4. от обявлението за поръчка е посочено, че предметът на поръчката включва следните дейности: Дейност I. Разработване на инвестиционен проект във фаза Работен проект по съответни части, съгласно изискванията на ЗУТ и действащата поднормативна уредба, за следните подобекти: Работният инвестиционен проект ще бъде разработен на база техническите спецификации (техническо задание) за реставрация и консервация на Еврейска синагога и реконструкция и адаптация за Културен център Жул Паскин и изграждане на обслужваща сграда. Частите на инвестиционния проект, които следва да бъдат изработени, и изискванията към тяхното съдържание са посочени в Раздел V Техническа спецификация към Документацията Дейност II. Изпълнение на СМР и КРР на основание разработения и одобрен работен инвестиционен проект, при спазването на изискванията на всички действащи към настоящия момент в Република България закони, правилници, нормативи, касаещи изпълнението на обекти и работи от такъв характер, съгласно техническите спецификации. Дейност III. Упражняване на авторски надзор по време на строителството в обхват съгласно чл. 162 от ЗУТ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОП строителството, като обект на обществена поръчка, включва: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение 1; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж. С оглед съдържанието на предмета на разглежданата обществена поръчка, обектът в случая е проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение 1, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. а, предл. 2 ЗОП придобилото гражданственост понятие инженеринг. Кумулативността на двете дейности проектирането и строителството, макар да няма спор, че биха могли да бъдат както възложени, така и изпълнени поотделно, в случая определя и целостта на предмета на конкретната обществена поръчка, така както е посочено и от възложителя. Както правилно се сочи от органа, законът предвижда, че при определяне на прогнозната стойност на обществена поръчка за строителство, в нея се включва и стойността на всички доставки и услуги, предоставени от възложителя на изпълнителя, при условие че такива са необходими за изпълнението на строителството (чл. 21, ал. 7 ЗОП), като прогнозната стойност следва да включва всички плащания без данък върху добавената стойност (ДДС; чл. 21, ал. 1 ЗОП). В случая не се касае за отделни дейности, възлагани в обособени позиции, което да предполага определянето на отделни прогнозни (включително пределни) стойности. Макар и проектирането и авторският надзор да са отделни дейности и да не се извършват по едно и също време, те се отнасят до предоставянето на една и съща услуга. Същевременно, доколкото е допустимо по закон възлагането на дейността по проектиране и дейността по строителство едновременно с една обществена поръчка, чийто обект е строителство, то определянето на прогнозната стойност следва да е съобразно този обект на поръчката и съвкупния предмет, а не съобразно отделните дейности, включени в него. При инженеринг, услугите по проектиране са необходими за изпълнение на строителството, а авторският надзор е неизменно свързана с проектирането дейност, която се осъществява в хода на изпълнението на строителните дейности. Поради това, прогнозната стойност на поръчката следва да бъде определена общо, съобразно обекта на поръчката, така както изисква законът с нормата на чл. 21, ал. 7 ЗОП. Правилно органът и съдът приемат, че с определянето на пределни стойности за отделните дейности по проектиране, авторски надзор и строителство, се ограничава конкуренцията. По отношение на стопанските субекти, които биха желали да се включат във възлагането на обществената поръчка, може да се създаде необосновано предимство или необосновано да се ограничи участието им. Икономическите оператори, които потенциално биха проявили интерес от изпълнението на обществената поръчка, са ограничени във възможността да формират ценовото си предложение, така че същото да е конкурентно, но съобразно спецификите на вътрешната си организация, ценност и квалификация на проектантския екип и на екипа, който ще изпълни строителството, както и при отчитане на пазарните условия към момента. Касае се за един обект на строителството, за който следва да бъдат осъществени както дейността по проектиране, така и строителството, с осъществяване на авторски надзор в хода на неговото изпълнение. Сам възложителят сочи в мотивите си за неразделяне на предмета на поръчката (раздел ІV.6. от решението за откриване на процедурата), че Изпълнението на инженеринга в обхвата на обществената поръчка е обективно неделим процес - в обхвата на строежа са включени територии, взаимообвързани в общо функционално пространство, както и че спецификата на предмета на поръчката предполага единни решения, които могат да бъдат постигнати единствено при съвместното изпълнение на всички дейности на обществената поръчка. Това подкрепя разбирането, че за изпълнение на поръчката следва да бъде формирана единна стойност за всички дейности, без икономическите оператори да бъдат ограничавани по отношение на нейното вътрешно разпределение по пера. В горния смисъл са Решение 10844/29.11.2022 г. по адм. дело 5746/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 922/25.01.2024 г. по адм. дело 7305/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 9267/26.07.2024 г. по адм. дело 3677/2024 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение 9318/01.08.2024 г. по адм. дело 234/2024 г. по описа на ВАС, VІІ отд. От горното следва, че както органът, така и съдът са достигнали до правилен извод, че с действието си по определяне на пределни стойности за дейностите включени в общия предмет - инженеринг, отнасящ се до един обект на обществена поръчка, в която няма обособени позиции, бенефициерът Община Видин, е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Ирелевантни за извода за наличие на нарушение са доводите на касатора имащи отношение към условията за допустимост на разходите и техния размер, установени с Насоките за кандидатстване по процедурата на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Същото е важимо и за източниците на финансиране на проекта. Необходимостта от съобразяване с определен таван на разходите не ограничава възложителя в начините за изпълнение на предвидените в проекта дейности, нито предопределя възлагането им чрез инженеринг в допълнение с авторски надзор. Пред целесъобразното възлагане на необходимите дейности в една обществена поръчка и задължението дейността да се възложи при спазване на принципите на ЗОП, следва да се даде приоритет на последното, като се осигури необходимата конкурентна среда, което в случая не е сторено. По отношение на второто нарушение: Правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че възложителят е одобрил незаконосъобразна методика за оценка на офертите, доколкото степенуването на оценката е обусловено от наличието/липсата на допълнителни предложения и техния брой, а не от преценката според предварително заложени обективни критерии, доколко същите се явяват допълващи или превъзхождащи минимално изискуемите условия на възложителя за частта предложение за изпълнение на строителството. Така минималната оценка от 50 точки по показателя П2 се дава за предложение, което отговаря на минималните изисквания, но не съдържа никакви допълнителни предложения, свързани с продуктови или производствени иновации, или дейности по опазване на околната среда, т.е. оценката е обусловена от липсата на сочените от възложителя надграждащи елементи. Обратното, тяхното наличие обуславя получаването на по-висока от минималната оценка, като в зависимост от броя на предложените допълнителни дейности по опазване на околната среда, които биха допринесли за опазване на компонентите води и почви, съответното предложение ще получи 75 или 100 точки. Следователно, за получаването на съответната оценка няма никакво значение какво точно е съдържанието на продуктовата или производствената иновация, нито на допълнителните дейности по опазване на околната среда по отношение на почвите и водите, стига да са предложени такива. Единственият критерий за експертна оценка от страна на комисията остава свързаността на съответните предложения с предмета на поръчката. В тази връзка, основателно се сочи от органа, че е налице неяснота по отношение извършването на тази преценка, като това е предпоставка за проява на субективизъм и неограничена свобода от страна на членовете на комисията. Тази неяснота не може да бъде преодоляна с наличието на детайлна техническа спецификация, както твърди касаторът, доколкото няма никакви обективни критерии, по които експертите ще преценяват съответната иновация и/или допълнителна дейност по опазване на околната среда по отношение водите и почвите, свързани ли са с предмета на поръчката, с обхвата и съдържанието, дадени в техническата спецификация. Безспорно е, че възможността за включване на качествени показатели за оценка е нормативно заложена в чл. 70 ЗОП. Използването на качествени показатели за оценка от възложителя с цел постигане на икономически най-изгодната оферта трябва да дава възможност да се оценяват обективно предложенията, спрямо нивото на изпълнение в съответствие с предмета на поръчката и техническата спецификация, да се сравняват и се оценяват обективно техническите предложения в офертите, а на участниците следва да е осигурена възможност предварително да се запознаят с правилата, които ще се прилагат при оценяване на офертите им по съответния показател. Правилен се явява изводът на административния орган и на съда, че не е налице възможност да се сравнят обективно техническите предложения на участниците, тъй като обективни критерии, по които да се извърши съпоставка и по този начин да се достигне до извод кое предложение гарантира по-качествено изпълнение, липсват. Въвеждането на критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена, дефиниран чрез одобрената от възложителя методика, е условие, имащо отношение към самата процедура по възлагане на обществената поръчка. Несъответствието на същото с правилата на чл. 70 ЗОП би могло да доведе до засягане на някой от принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП. Целта на ЗОП е осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа. Всички незаконосъобразни действия на възложителя биха могли да доведат до ограничаване на конкуренцията и равното третиране на участниците (принцип на равнопоставеност). Безспорно липсата на яснота и предвидимост при оценяването, на обективни критерии, въз основа на които да бъде извършено сравняване на офертите според нивото на предложеното качество, би могло да окаже разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници и да ги възпрепятства от участие в процедурата, а в хода на провеждането й да бъде и предпоставка за неравното им третиране с оглед широките възможности за извършване на субективна преценка от страна на комисията (в горния смисъл Решение 8112/26.07.2023 г. по адм. дело 1318/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.). Така разписана, разглежданата методика може да окаже разубеждаващ ефект спрямо потенциално заинтересованите от изпълнението на поръчката икономически оператори, т.е. налице е необосновано ограничаване на конкуренцията. Налице е обвързаност на нарушената материалноправна норма, която въвежда конкретни обвързващи за възложителя правила за поведение, с принципите, в светлината на които всички действия по възлагане на обществените поръчки следва да се извършват, поради което следва да се приеме за правилна дадената от органа правна квалификация на нарушението по 70, ал. 5, изр. 3 и чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП във вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Това води до правилност на правния извод на органа и съда за съставомерност на нередността, а твърдението на касатора за обратното неоснователно. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са неоснователни. Съдът правилно е издирил и приложил материалния закон, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените в производството разноски е неоснователна, а тази на ответника - основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде осъдена Община Видин да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размер на 200 (двеста) лева Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение