Решение № 14759 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2018 г.

Решение № 14759 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на адв. М. А. като пълномощник на С. К., против решение № 90 от 18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 783 по описа за 2017 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 01/112/10559/04/01 от 14.08.2017 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – гр. Б. и е осъден да заплати на административния орган сумата от 200 лева, разноски по делото. Релевирани са оплаквания, че оспореният съдебен акт е постановено при допуснати от административния съд съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. При подробно изложени съображения в жалбата, както и такива релевирани в съдебно заседание, моли да се постанови съдебен акт, с който да се уважи касационната жалба и да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски. Представя писмена защита. Ответникът - директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" гр. Б. /ОД на ДФ "Земеделие"-гр. Б./ в писмен отговор, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, въз основа на което моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В режим на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 783/2017 г. по описа на Административен съд-Б. е образувано по жалбата на С. К. чрез процесуалния му представител, против решение 01/112/10559/04/01 от 14.08.2017 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Б., с което на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 14, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., респ. т. 4. 4, б. "й" от договор № 01/112/010559 от 19.05.2014 г. с ДФЗ, и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е отказано на оспорващия напълно изплащането на финансова помощ, представляваща II плащане, по договор № 01/112/010559 от 19.05.2014 г., тъй като жалбоподателя не е поддържал минимално изискуемия размер на стопанството от 4 ИЕ, съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., и е определена на С. Ш. Карафеиз финансова корекция в размер на 48 892. 00 лв., като дължимата сума в размер на 24 446. 00 лв. /първо плащане/ подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ-РА. С обжалваното пред настоящата инстанция решение административния съд е отхвърлил жалбата на С. К. и го е осъдил да заплати на административния орган разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и е мотивирано. За неоснователно е прието оплакването на оспорващата страна, че атакуваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че административния орган е изпълнил задълженията си при издаването на административния акт регламентирани в чл. 26 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в това число, че са били извършени административни проверки на бенефициента Карафеиз, като същия е бил уведомен за тях, както и че е следвало да представи относими документи във връзка с подадената от него заявка за второ плащане. Административният съд е установил съобразно приетата по делото експертиза, че бенефициента не му било съобщено уведомително писмо за отстраняване на нередност с № 01-011-6500/423/23.03.2017, но е прието, че същото е процесуално нарушение, допуснато от административния орган, но същото не е от категорията на съществените, тъй като не е била създадена вероятност за неистинност на фактите, които административния орган е счел за установени, предвид това, че с писмо с което Карафеиз е бил уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция и че му е даден 14-дневен срок от получаването да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи и доказателства. Писмото е получено и последният се е възползвал от така дадената възможност и е направил възражение и е приложил писмени доказателства. Следователно по този начин е упражнил правото си на защита в развилото се административното производство. На следващо място съдът е установил, че от извършените проверки и резултатите от тях, отразени в контролни листове, се установява, че Карафеиз не е изпълнил нормативните задължения да поддържа размера на стопанство си минимум от 4 ИЕ към момента на издаване на процесното решение, а икономическият размер на стопанството му е в размер на 0. 03 ИЕ. Съдът е приел, че тези констатации не са оборени от оспорващия нито в административното, нито в съдебното производство поради това е достигнал до извода, че ползвателят не е спазил задължението си за поддържане на стопанството в размер минимум- 4 ИЕ, поради което правилно с оспореното решение е отказано пълното изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договора и е наложена финансова корекция в размер на 48 892. 00 лв. като дължимата сума в размер на 24 446. 00 лв. /първо плащане/ подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банкова сметка на ДФЗ-РА. Въз основа на което е прието, че административния орган е постановил решение, което съответства на материалния закон, а също така и на целта на закона. Решението на административния съд е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е оплакването на касатора, че при формиране на изводите си и постановяване на решението, съдът не е обсъдил съществено за спора доказателство – контролен лист от извършена проверка на място от 21.06.2017 г., както и че същия не е бил описан в обстоятелствената част на оспорения административен акт. Видно от представените и приети по делото доказателства на 19.05.2014 г. С. К. и ДФЗ са подписали договор за отпускане на финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР) подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), с който договор фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892. 00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 01/112/10559 и включени в приложение 1 и 2. В бизнес плана се посочва, че местоположението на стопанството е в с. Б., общ. Я., обл. Б. и че икономическия размер на стопанството към периода на проверката на изпълнението на бизнес плана ще е 12. 22 ИЕ, също така е направено отбелязване, че проверката по изпълнение на бизнес плана следва да е след края на 3-та година от сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Със заповеди са разпоредени проверки. От предприетите действия по проверки е установено, че една част видно от контролните листа са констатирали липсата на гъба кладница, както и че от същите контролни листове е видно че проверките са извършвани в различни землища. Видно от представения и приет като доказателство контролен лист от 21.06.2017 г. е констатирано, че при проверката на място са установени пънчета с гъби кладница и ливада за косене. Тази проверка на място е направена преди издаване на писмо с изх. № 01-013-6500/671 от 29.06.2017 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция. В обжалваното пред настоящата инстанции решение съдът не е обсъдил така представеното и прието от него доказателство. На следващо място настоящият състав констатира различие в представените контролни листа по отношение на направеното отбелязване на местонахождението на извършената инвестиция – посочени са както с. Б. съгласно бизнес плана, така се сочи и с. К., следователно в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства, в това не е указано на административния орган, че следва да се конкретизира къде точно са извършени проверките и защо са посочени различни землища. Следователно в нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорното обстоятелство – налице ли са били гъби кладница и съответно как е изчислен икономическия размер на стопанството. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решаващите му изводи. Решението като неправилно следва да се отмени изцяло, а вместо това делото се върне за новото му разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Б., при което се спазят указанията, дадени в настоящото решение. При този изход на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски за водене на делото в тази инстанция не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд