Решение № 8353 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Момчилград с адрес - гр. Момчилград, ул. 26-ти декември 12, против Решение 24 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело 373 по описа на Административния съд Кърджали за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 70 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Момчилград да се произнесе по молба, вх. 9400-2888 от 15.08.2023 г. на А. Ф. Ю. за съставяне на Акт за раждане на детето А. Ф. Ю., роден на [дата] във Виена, Австрия и преписката е върната на административния орган за произнасяне по молбата на Ю. в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на това съдебно решение, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му. Наред с това, Община Момчилград е осъдена да заплати в полза на първоинстанционния жалбоподател и ответник по касация 310, 00 лв. деловодни разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Наведените са всички касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването от Ю. на мълчалив отказ на кмета на Община Момчилград за произнасяне по нейна молба, вх. 9400-2888/15.08.2023 година. Претендира присъждане на държавната такса, заплатена за образуване на касационното производство. Ответникът А. Ф. Ю. с [ЕГН] и с адрес за кореспонденция в София, [улица] оспорва касационната жалба като неоснователна. В условия на евентуалност иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде допуснато вписването й като майка на детето А. Ф. Ю.. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди посочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение и извърши проверка на неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон, приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Момчилград да се произнесе по молба, вх. 9400-2888 от 15.08.2023 г., подадена от А. Ф. Ю., с която, на основание чл. 72, ал. 3, т. 1 ЗГР, е отправено искане за съставяне на Акт за раждане на детето А. Ф. Ю. (л. 32 от адм. дело 373/2023 г. на Административния съд Кърджали). Към молбата е приложен документ за раждане на детето А. Ю., съставен от австрийските власти на дата 08.09.2022 г., ведно с Приложение 1 към него, представляващо многоезично стандартно удостоверение по смисъла на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) 1024/2012. В документа за раждане и многоезичното стандартно удостоверение към него е вписано, че детето е от мъжки пол и е родено на [дата] във Виена, а негови родители са А. Ф. Ю. (майка) и Б. К. В. (баща), за които съдът е установил, че са [заличен текст]. Като обсъдил данните по делото и съобразил разпоредбите на чл. 57, ал. 2 и чл. 21, ал. 3 АПК, административният съд е приел, от правна страна, че кметът на Община Момчилград се явява компетентният по смисъла на чл. 35, ал. 3 ЗГР орган да се произнесе по молбата на Ю. от 15.08.2023 г., но не е сторил това в законовоопределения 7-дневен срок (т.е. до 22.08.2023 г.), респ. не е извършил заявената административна услуга. Подчертал е, че по делото липсват данни за даване на указания за отстраняване на нередовности в отправеното искане, нито изричен писмен акт на административния орган. Преценил е, че, в случая, е налице мълчалив отказ. Приел е, че същият е незаконосъобразен. Мотивирал се е, че приложима по казуса е нормата на чл. 70, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР, доколкото първоинстанционният жалбоподател е българска гражданка с постоянен адрес в гр. Момчилград, която е отправила искане за издаване на Акт за раждане направо пред компетентното длъжностно лице по гражданското състояние на територията на Община Момчилград. Счел е, че, съгласно ЗГР, единствената предпоставка за съставянето на Акт за раждане на български гражданин в Република България, въз основа на препис от Акта му за раждане, съставен от местен орган по гражданското състояние в чужбина, е прилагането на заверен препис или извлечение от съставения акт, ведно с легализиран и заверен превод на този документ на български език. Приел е, че приложените към молбата на Ю. документи изпълняват изискванията на закона. Формирал е извод, че не са налице предпоставки да бъде отказано съставянето на Акт за раждане на А. Ю.. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, той и ответник по първоинстанционната жалба, че искането по молба, вх. 9400-2888 от 15.08.2023 г. по описа на Община Момчилград, противоречи на българското законодателство, както и че удовлетворяването й би накърнило националната идентичност на българската държава. Съобразил е, че националният законодателят не е предвидил хипотеза, в която произходът на едно дете да се определя от [заличен текст]. Обсъдил е разпоредбите на чл. 24, пар. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Харта/та, ХОПЕС), чл. 3, пар. 1 и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Конвенцията за правата на детето (Конвенция/та). Приел е, че малолетното дете е български гражданин по произход по силата на чл. 25, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), и има установена биологична майка, която също е български гражданин. Разгледал е приетото от Съда на Европейския съюз (СЕС) в негово решение по дело C-490/20 (В.М.А. срещу Столична община, район Панчарево ), задължително на основание чл. 633 ГПК за всички съдилища и учреждения в Република България. Приел е, че даденото в това решение тълкуване на разпоредби от Общностното право, е относимо към конкретния казус. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки задължава българските власти да издадат документ за самоличност или паспорт на малолетното дете, независимо от съставянето на нов Акт за раждане на това дете, като Република България не може да се позове на националното си право, за да откаже да издаде документ за самоличност или паспорт на детето. Допълнил е, че съставянето на Акт за раждане на А. Ф. Ю. предпоставя упражняването на неговото право да се движи свободно и да пребивава с всеки от двамата си родители на територията на държавите членки. На следващо място административният съд е изложил съображения, че държавите членки са свободни да предвидят или не в своето национално право брака между лица от един и същ пол. Отчел е, че, съгласно чл. 9 ХОПЕС, правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права. Приел е, че понятието обществен ред , като основание за допускане на изключение от основните свободи на гражданите, трябва да се тълкува стриктно, така че, обхватът му не може да бъде определян едностранно от държавите членки без контрол от страна на институциите на Съюза. Формирал е извод, че издаването на Акт за раждане на детето, в който да са вписани, както биологичната майка, така и Б. В., съответно признаването на връзката на произход между детето и всяко от тези две лица, при упражняване от детето на правата му по чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и свързаните с него актове на вторичното право на Общността, не нарушава националната идентичност и не застрашава обществения ред. Като изтъкнал, че формалните пречки не следва да имат приоритет пред правата на детето, е допълнил, че обстоятелството, че в образеца на Акта за раждане (писмено съобщение за раждане по Приложение 1 към чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация) се отразяват данни за майка и баща, не е основание за отказ да се регистрира Акта за раждане на А. Ю.. По тези съображения, съдът е отменил оспорения мълчалив отказ на кмета на Община Момчилград като незаконосъобразен. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по молба на А. Ф. Ю., вх. 9400-2888 от 15.08.2023 г., за съставяне на Акт за раждане на детето А. Ю., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебния акт. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съображенията на касационната инстанция за този извод са следните: Мълчалив отказ може да се формира по едно допустимо административно производство, образувано по искане на лице за издаване на индивидуален административен акт или извършване на административна услуга. Актовете за гражданско състояние не са индивидуални административни актове, а са официални писмени документи, съставени от длъжностните лица по гражданско състояние в общината или кметството, в които по законов ред се регистрират събитията раждане, брак и смърт, определящи гражданското състояние на лицата / Тълкувателно решение 5/30.05.2017г. на ВАС-ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, прието по т.д. 1/2016 година/. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал жалбата като такава насочена срещу мълчалив отказ за извършване на услуга, макар и да не я е конкретизирал като съдържание, съобразно определението за административна услуга, съдържащо се в §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. Според касационния състав поисканата в конкретния случай административна услуга попада в хипотезата на §1, т.2, б. в) от ДР на ЗА - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, в конкретния случай това е искане за съставяне на български акт за раждане на родено в чужбина дете с вписването на данни в акта въз основа на австрийския акт за раждането на детето. Съгласно §8 от ПРЗ на АПК производствата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършването на административните услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Административният съд е допуснал съдопроизводствено нарушение, което е съществено, тъй като не е обсъдил документи, съдържащи се в административната преписка, които са от съществено значение за спора. В административната преписка се съдържат документи / от лист 44 до лист 46 от първоинстанционното дело, както и на лист 29 и 30 от същото/ , от които става ясно, че чрез препращане по компетентност от Община Сливен, кметът на Община Момчилград е бил сезиран с искане за извършване на същата услуга в един по-ранен момент / от сезирането от А. Ф. Ю./, а именно с молба от 13.01.23г. от Б. К. В. / баща на детето, според австрийския документ/, чрез упълномощен представител Д. Л.. По тази молба администрацията на Община Момчилград чрез секретаря на общината е предприел действие - искане на становище от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", каквото е дадено. Административният съд е следвало да обсъди установените с тези документи обстоятелства и да изиска допълнителна информация от страните, приключило ли е производството по молбата от Б. К. В., по какъв начин, с какъв акт и влязъл ли е той в сила или производството е все още висящо, или поради свързаността на двете производства / образуваното по молбата на А. Ю. и по молбата на Б. В./, е проведено едно общо производство, приключило с процесния мълчалив отказ. Всички тези обстоятелства са от значение за допустимостта на административното производството по молбата на А. Ю., респективно за възможността да се формира мълчалив отказ по тази молба. Административният съд е дължал произнасяне по релевантните за спора въпроси, при наличието на влязло в сила произнасяне на административния орган по искане за извършване на същата услуга или при наличие на висящо производство за това, образувано по-рано, органът дължи ли ново произнасяне за същата услуга, тъй като при преценка за липсата на задължение за извършване на услугата по заявлението на А. Ю., по молбата й не може да се формира мълчалив отказ. От друга страна, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че мълчалив отказ на длъжностно лице по гражданско състояние, формиран по допустима молба за съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден в чужбина, само поради факта на липса на изложени мотиви от органа, е незаконосъобразен, т.е. поради липсата на форма на акта. Само въз основа на изложените мотиви от органа, съдът може да прецени, доколко са налице или не са налице всички предпоставки на ЗГР и подзаконовата уредба по приложението му, за издаването на искания акт за раждане. При липсата на мотиви в отказа /каквото е фактическото състояние при мълчалив отказ/, съдът не може да замести волята на длъжностното лице по гражданското състояние, излагайки за първи път съображения по основателността, респективно неоснователността на искането за издаване на акта за раждане. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на Административен съд - Кърджали за ново произнасяне. Воден от горното и на осн . чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд