Решение № 13111 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2018 г.

Решение № 13111 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1672/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ахмед, гражданин на Ирак, чрез адв. С. Рафаилов, срещу Решение № 235 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 377/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на М. Ахмед срещу Решение № 15253 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), съдържащо отказ на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че в първоинстанционното решение липсват правни изводи относно събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства. Твърди се, че справката, която е взета предвид при постановяване на решението, е неотносима към спора, тъй като изнася данни относно конфликта с т. нар. "Ислямска държава", който конфликт не е сочен като източник на заплахите и посегателствата спрямо личността на жалбоподателя. От друга страна касаторът твърди, че разпитът на втория свидетел, който е отказан от първоинстанционния съд, е имал за цел да установи факти и обстоятелства относно посегателството върху личността на М. Ахмед. По изложените в касационната жалба доводи касаторът иска отмяна на обжалвания съдебен акт, отмяна на обжалваното с първоинстанционната жалба административно решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, М. Ахмед, се явява лично и с адвокат Стоянов, който поддържа касационната жалба, ангажира писмени доказателства, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от юриск. Илиева, която оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното положение в страната на произход на чужденеца, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, развити устно – в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Решение № 15253 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на М. Ахмед е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат и след обсъждане на събраните по делото доказателства, Административен съд - Сливен е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и приложимите материалноправни разпоредби. Предвид това е направил извод за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. Според първоинстанционния съд правилно административният орган е отказал да предостави на М. Ахмед статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че М. Ахмед не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, не е политически ангажиран, не е имал проблеми в страната си заради изповядвана от него религия и не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Съдът е установил, че причината за напускането на страната му на произход е нежеланието му да отиде войник в шиитските милиции, като е приел за нелогично неговото твърдение, че не е потърсил помощ от официалните власти, защото те подкрепяли шиитските милиции. Съдът е счел, че ако властите в Ирак са имали някакво отношение към него, то той е нямало да може да напусне легално и безпроблемно страната си на произход. В заключение съдът е приел, че напускайки Ирак, без да потърси помощ от компетентните държавни органи, молителят сам се е отказал от закрилата на страната си на произход. Според съда спрямо М. Ахмед не са били налице основанията за предоставяне статут на бежанец, като същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Първоинстанционният съд, изхождайки от бежанската история на молителя и позовавайки се на справка с вх. № МД - 600/22.05.2017 г. и справка № МД-1340/27.11.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ е заключил, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, тъй като М. Ахмед не е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е приел, че на територията на Ирак не се е установило наличието на въоръжен конфликт, а групировката "Ислямска държава" е загубила територии, в резултат на което иракското правителство и/или свързани с него сили са си възвърнали контрола върху някои райони и нивото на насилие е намаляло. Приел е, че нивото на безогледно насилие няма изключителен характер, а представената бежанска история сочи опасения от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на молителя единствено, за да обоснове наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя частично фактическите и правни изводи на Административен съд - Сливен. Правилно Административен съд - Сливен, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че изнесените от М. Ахмед пред административния орган причини да напусне страната си по произход – нежеланието му да отиде войник в шиитските милиции, не обосновава основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение. Чужденецът изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в Ирак и не е бил арестуван или осъждан, твърди също, че не е членувал в политически партии или организации. Видно от доказателствата по делото – протокол от проведено интервю с рег. № УП 2389/21.03.2017 г. М. Ахмед е напуснал безпроблемно и по легален начин страната си по произход. Обосновано съдът, базирайки се на бежанската история на чужденеца, е заключил, че фактът на безпроблемното напускане на Ирак води до извода, че държавните институции нямат отношение спрямо него, защото в противен случай не би било възможно безпрепятственото напускане на родината му. Правилно, предвид всички данни по делото, съдът е приел, че по отношение молителя не са налице условията на чл. 8 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на чужденеца на искания от него бежански статут. Въпреки това, настоящата касационна инстанция намира, че съдебното решение в частта му относно отказа за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отказът за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило на чл. 35 АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ да се извърши преценка на всички относими факти, свързани с държавата по произход. Неправилно, административният орган и първоинстанционният съд, позовавайки се на справка с вх. № МД - 600/22.05.2017 г. и справка № МД-1340/27.11.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" са изнесли данни относно конфликта с "Ислямска държава" при липса на наведени подобни доводи в жалбата на М. Ахмед. Основателни са и развитите от процесуалния представител на касатора в касационната жалба оплаквания за това, че първоинстанционният съд не е изложил в решението си мотиви относно събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази цялата представена по делото информация и да извърши преценка досежно сигурността на чужденеца при завръщането му в страната на произход, излагайки мотиви за това. С оглед информацията, дадена в интервютата, посочените от брата на жалбоподателя обстоятелства са се нуждаели от обсъждане, доколко те могат да бъдат реална заплаха за чужденеца при връщането му в Ирак. В тази връзка неправилно е отказан разпита на втори свидетел, показанията на който са имали за цел установяване на факти и обстоятелства именно относно посегателството върху личността на жалбоподателя от страна на шиитските милиции. Изложеното налага извод, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, и до необосновани и неправилни крайни изводи. Наместо да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и да изясни делото от фактическа страна, съдът се е задоволил с възпроизвеждане на фактите, установени в решението на административния орган. Отделно от гореизложеното пред касационната инстанция за първи път са представени следните документи: трудов договор на М. и препоръка за неговата работа от работодателя му. В надлежен превод са представени и следните документи: медицинско свидетелство от Обща болница "Ал-Хаким", протокол за жалба и следствен протокол до съдията във Федералния следствен съд Наджаф, както и съдебен въпрос до първи полицейски участък Наджаф. Касационната инстанция обаче следва да осъществява контрол за правилност върху изводите на съда от фактическа и правна страна, а не да формира такива за първи път на база новонаведени факти и новоизнесени твърдения, тъй като по този начин би лишила страната от една инстанция по фактите и правото. Поради това не е възможно настоящият състав да се произнесе по съществото на спора въз основа на тези нови писмени доказателства и за първи път да направи фактически установявания въз основа на тях. Тези нови писмени доказателства съдържат нови фактически обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на преписката и да бъдат преценени от административния орган с оглед изключителната му компетентност по ЗУБ и с оглед спазване на основния принцип в бежанското право - забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода и живот, уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в чл. 3, ал. 4 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав преценява съдебното решение в частта му, в която жалбата на М. Ахмед срещу Решение № 15253 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлена, за неправилно. Същото следва да бъде отменено в тази част, като в тази част следва да бъде отменен и първоначалният административен акт, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за предоставянето на хуманитарен статут при съобразяване на новоизнесените факти, съдържащи се в представените за първи път пред касационната инстанция писмени доказателства и указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението на Административен съд - Сливен като правилно в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,