Решение № 194 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4044/2007 г.

Решение № 194 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4044/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). М. П. М. от гр. Т. обжалва решението на Ловешкия окръжен съд, постановено на 29.03.2007 г. по гр. д. № 218/2006 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответникът по касационна жалба А. М. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С обжалваното решение, постановено на 29.03.2007 г. по гр. д. № 218 от 2006 г. Ловешкият окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което сключеният на 16.10.2002 г. предварителен договор, с който М. П. М. е продал на А. М. К. двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в гр. Т., ул."Г" № 17 със застроена площ от 60кв. м. за левовата равностойност на 2000 щатски долара е обявен за окончателен. Прието е, че между страните на 16.10.2002 г. е сключен предварителен договор, с който М. П. М. се е задължил да прехвърли възмездно на А. М. К. свой собствен недвижим имот, представляващ къща, находяща се в гр. Т., ул. "Г" № 17 на 2 етажа в срок до 31.10.2002 г. Купувачът е поел задължение да заплати продажна цена в размер на 2000 щатски долара, което задължение е изпълнил. Прието е, че са налице предпоставките за обявяване на договора за окончателен-М. П. не е изпълнил в срок задължението си за сключване на окончателен договор, въпреки че е бил изрично поканен да стори това с телеграма, получена на 05.11.2002 г. Продавачът е собственик на имота- придобил е правото на собственост по договор за продажба /н.а. № 79, том IV, н. д. № 1341/1994 г./ и сумата, представляваща продажната цена е получена от него при сключването на предварителния договор. Прието е, че в предварителния договор имотът е в достатъчна степен индивидуализиран и не е установено да е бил сключен при употреба на сила или заплашване, като наведените от М. П. възражения за пороци на договора са останали недоказани. Постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които спорът е останал неизяснен от фактическа страна по отношение наличието на предпоставките за обявяване на договора за окончателен. За да бъде обявен един предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен не е достатъчно само да е налице неизпълнение на задължението за сключването на окончателния договор, което да дава право на изправната страна да иска обявяването на този договор за окончателен по с. ред. По делото следва да бъде установено по категоричен начин че продавачът притежава правото на собственост върху имота, да се установи актуалният регулационен статут на имот, находящ се в застроената част на населено място, като по делото следва да бъде представена и данъчната оценка на имота към датата на обявяването му за окончателен с оглед определянето на дължимите такси. В случая необосновано съдът е приел, че е установено наличието на всички предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен без да изследва дали имотът, предмет на договора, е собственост на ответника по предявения иск. По делото липсва скица на имота, както и удостоверение за данъчна оценка към момента на постановяване на решението. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е предоставил възможност на ответника по предявения иск да представи такива доказателства, нито е задължил претендиращия обявяването на договора за окончателен да стори това, по причина на което по делото не са били събрани сочените от касатора доказателства, имащи значение за извършването на преценката дали са налице предпоставките за обявяването на договора за окончателен, вкл. решение № 21/05.02.2004 г., постановено по гр. д. № 773/2003 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Както вече беше отбелязано именно поради тази причина спорът е останал неизяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания след отделяне на спорното от безспорното и изслушване становищата на страните по осъществяването на релевантните за спора факти досежно наведените доводи за липсата на предпоставки за обявяването на договора за окончателен, да бъде дадена възможност за представяне на доказателства, имащи значение за извършването на преценката налице ли са предпоставките за обявяване на сключения на 16.10.2002 г. предварителен договор за окончателен, както и за представяне на скица на имота и актуална данъчна оценка на същия. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение