Решение № 6498 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, срещу Решение № 5630 от 11.02.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело № 8229/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 2048/20.02.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на „Сити Кеш“ ООД е забранено при упражняване на дейността му да използва нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68е, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: чрез премълчаване да прикрива в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) съществена за избора на потребителя информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата. Касационният жалбоподател – „Сити Кеш“ ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд по същество на спора, че т. 9 от СЕФ е следвало да бъде попълнена относно процесния договор за кредит, като излага, че това противоречи на чл. 5, ал. 12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Сочи, че от процесния договор за кредит средства, които не водят незабавно до съответстващо погасяване на общия размер на кредита не се използват за формиране на средства при кредитора. Твърди, че погасителният план към договора за кредит няма никакво отношение към попълването на Част II, т. 9 СЕФ. Счита, че оспорената заповед предписва поведение по отношение на дружеството различно от предвиденото в закона. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба – председателят на КЗП, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е образувано във връзка с Жалба, вх.№ В-03-2344/18.11.2024, постъпила в Регионална дирекция Варна при КЗП (понастоящем Териториален отдел Варна), в която се твърди, че при сключване на договор за потребителски кредит между потребителя и „Сити Кеш“ ООД са му начислени неоснователно високи неустойки за забава. Към жалбата е приложен Договор за потребителски кредит № 9429256 от 23.08.2024 г., ведно с погасителен план и СЕФ към него. На 25.11.2024 г. е извършена проверка в офис на „Сити Кеш“ ООД, находящ се в гр. Разград, бул. България № 36. В хода на проверката е проверен Договор за потребителски кредит № 9429256 от 23.08.2024 г. заедно със СЕФ и погасителния план. Установени са параметрите на договора за потребителски кредит, както следва: Общ размер на кредита - 1000 лв.; Обща дължима сума - 1 190.25 лв.; Срок на договора - 7 месеца; ГПР - 54.94%. В хода на проверката от длъжностни лица е установено, че съгласно погасителния план по договора, първите две погасителни вноски не водят до погасяване на главницата. Същинското погасяване на кредита започва едва от третата погасителна вноска. Отчетено е, че в т. 9 от Част II СЕФ „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, срещу: „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата)“ е посочено: „Неприложимо за този вид кредит“. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в проведено заседание на 20.02.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 13, т. 7, че с описаните по-горе действия търговецът осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68е, ал. 2 във вр. с чл. 68г ал. 4, във вр. с чл. 68в ЗЗП, като премълчава информация, която следва да бъде част от СЕФ. Комисията е посочила, че по този начин чрез премълчаване на информация в СЕФ за вноските, които не водят незабавно до погасяване на общия размер на кредита, която от своя страна е важна и съществена за потребителя информация, кредиторът (търговец) при осъществяване на дейността си използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което той не би взел без използването й. Посочената информация в СЕФ е премълчана, неточна и заблуждаваща потребителя. При тези съображения КЗП е достигнала до извод, че по този начин „Сити Кеш“ ООД осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. 1 ЗЗП, като чрез премълчаване в предоставения на потребителя СЕФ, кредиторът прикрива съществена за избора на потребителя информация, като не посочва вноските, които не водят до незабавно погасяване на главницата. Със Заповед № 2048 от 20.02.2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на „Сити Кеш“ ООД, на основание чл. 68л, ал.1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно чрез премълчаване да прикрива в СЕФ съществена за избора на потребителя информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за установено, че при извършената от служителите на КЗП проверка е констатирано непосочване на съществена за потребителите информация в СЕФ. Посочил е, че в частта относно погасителните вноски не е отразено обстоятелството, че определени вноски не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита. Първоинстанционният съд е счел, че тази информация има съществено значение за потребителя при вземането на информирано търговско решение относно сключването на договора. Според съда премълчаването на обстоятелството, че част от вноските по договора за кредит не водят до намаляване на главницата, представлява прикриване на съществена информация по смисъла на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП и е годно да повлияе върху икономическото поведение на средния потребител. В заключение първоинстанционният съд е счел, че констатациите и правните изводи на административния орган съответстват на установените по делото факти, като в съдебното производство не са представени доказателства, които да ги опровергават. Намерил е, че заповедта съответства и на целта на закона, изразяваща се в гарантиране на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след предлагането на стоки или услуги и сключването на договори с потребители. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Правилни са изводите на съда, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да ги преповтаря. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ДР ЗЗП. „Търговска практика“, съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Съгласно чл. 68е, ал. 2 ЗЗП „Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика“. В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява в това, че не предоставя своевременно в СЕФ съществена за избора на потребителя преддоговорна информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата при предоставянето на потребителски кредит. Фактическият състав на нелоялната търговска практика по чл. 68е, ал.2 ЗЗП, включва кумулативното наличие на: 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и обстоятелства да не предоставя своевременно съществена информация за съответната стока или услуга; 3) има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че предоставянето на небанкови финансови услуги (отпускането на кредит) е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява предоставяне на услуга срещу заплащане. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Специалните разпоредби на ЗЗП вменяват на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор (арг. чл. 4 ЗЗП). Разпоредителната част на административния акт обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Нейното изпълнение законодателят гарантира чрез правна принуда, а не мотивите на акта. Т.е. в конкретната хипотеза разпоредителната част на акта забранява на дружеството при упражняване на търговска дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, а именно чрез премълчаване да прикрива в СЕФ съществена за избора на потребителя информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита. Касационният състав приема, че волята на административния акт в разпоредителната част на акта не осъществява състава на твърдяната нелоялна търговска практика. От предоставения погасителен план и договора за потребителски кредит се установява, че с първите две месечни вноски не се погасява главница, а се заплащат единствено разходи по кредита. Тази информация е била предоставена на кредитоискателя. В действителност, в т. 9 от Част II СЕФ „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, срещу: „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита (главницата)“ е посочено: „Неприложимо за този вид кредит“. Но това не означава, че чрез СЕФ се предоставя невярна и подвеждаща информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата по кредита (т. 9 от Част II СЕФ), както приемат органът и първоинстанционният съд. Чл. 5, ал. 2 ЗПК посочва, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2. Посоченото Приложение № 2 включва съдържанието и формата на стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. След формуляра в ЗПК са обективирани Указания за попълване на Приложение № 2. Видно от т. 11 от тези Указания: В част II, т. 9 кредиторът следва да посочи, че за такива договори за кредит не се предвижда гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита (главницата), усвоен по договора за кредит, освен когато такава е предоставена. В конкретната хипотеза, органът е извел, че чрез изписването „неприложимо“ по тази точка, чрез СЕФ дружеството дава подвеждаща информация за погасителните вноски, които не водят до незабавно погасяване на главницата на кредита. Съгласно чл.10, пар. 2, б.“з“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, договорът за кредит посочва размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски, когато е уместно, реда на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за целите на погасяването. А съгласно чл. 5, пар. 5 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, при договор за кредит, в който плащанията, направени от потребителя, не водят до незабавно погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на средства в периоди и при условия, предвидени в договора за кредит или в допълнителен договор, преддоговорната информация, изисквана по пар.1 включва ясно и кратко изявлението, че такива договори за кредит не изискват гаранция от трето лице като обезпечение за погасяване на общия размер на кредита, усвоен по договора за кредит, освен когато такава е предоставена. Указанията за попълване на СЕФ в сочената графа обосновават извод, че за да се достигне до убеждение за подвеждаща информация при попълване на част II, т. 9 СЕФ, трябва да се направи анализ на съдържанието относимо към попълването на тази част от СЕФ във връзка с указанията за информацията необходима за това попълване. Вместо това органът е констатирал формално противоречие между тази част на СЕФ и съдържанието на договора/погасителния план към него, където изрично са изписани вноските, които не погасяват главницата, въз основа на което е стигнал до неправилен извод за осъществена нелоялна търговска практика със сочената квалификация чрез невярна информация в част II, т.9 СЕФ, при липса на относим анализ на информацията за преценка на верността при попълването. Предвид изложеното, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспорваната заповед. Разноски от касатора не са претендирани, с оглед на което не следва да се присъждат.