Решение № 3875 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2014 г.
ВАСV отделение06.04.2015 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед на министъра на образованието и науката № РД 10-1280/14.05.2014 г. ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката, да заплати на Мариела Иванова Муртева от гр. София, ж. к. Манастирски ливади, ул. Пирин, бл. 28, вх. Б, ет. 5, ап. 27, с ЕГН **********, сумата 500,00 (петстотин) лева направени от нея разноски по делото. Решението може да се обжалва от страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Мотиви
Решение № 3875 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Мариела Иванова Муртева от гр. София, против Заповед на министъра на образованието и науката (МЗ) № РД 10-1280/14.05.2014 г. (л. 9, 49). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, министърът на образованието и науката (министъра/ът), на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с утвърдено Длъжностно разписание (ДР) на Министерството на образованието и науката (МОН) в сила от 12.05.2014 г., поради съкращаване на длъжността, е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката Муртева с място на работа МОН, на длъжност "главен експерт" в Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" (ГД СФМОП), Отдел "Управление на качеството (О УК), с присъден ранг III младши, считано от датата на връчване на заповедта. Последното, видно от представения по делото препис от МЗ, е станало на 17.06.2014 г. Обжалваната МЗ е изменена с МЗ № РД 10-1461/25.06.2014 г. (л. 124) в частта й за определеното за получаване обезщетение от Муртева на основание чл. 61 от ЗДСл. С МЗ № РД 10-1572/24.07.2014 г. (л. 125) министърът е наредил изплащане на обезщетение на Муртева на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за периода 18.06. - 17.07.2014 г., а с МЗ № РД 10-1711/25.08.2014 г. (л. 126) - същото такова за периода 18.07. - 17.08.2014 г. Недоволна, Муртева обжалва заповедта. Счита същата за незаконосъобразна, издадена при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Моли отмяната й като такава. Претендира присъждане и на направените разноски по делото. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли тя да се отхвърли и да се присъди на МОН юрисконсултско възнаграждение и такива за назначената от съда експертиза. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката Муртева е заемала длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ. Съгласно Устройствения правилник на МОН (УП на МОН) в редакцията му, актуална за казуса - ДВ, бр. 74/23.08.2013 г.), общата численост на персонала в министерството е от 451 служители, а в ГД СФМОП - 89 служители. Съгласно Длъжностното разписание (ДР) на министерството, в сила от 12.02.2014 г. (л. 10) бройките в О УК са 6. Една от тях е за "главен експерт", като длъжността е била заемана от Муртева. В главната дирекция е имало общо 6 служители, заемали длъжност "главен експерт". Главният директор на ГД СФМОП е изготвил и представил на министъра Доклад с № 80811-314/4.04.2014 г. (л. 17). В него, във връзка с положителна резолюция на министъра върху друг доклад - за преструктуриране и оптимизиране на функциите на ГД СФМОП, е предложено преустройства в структурата на дирекцията и длъжностни характеристики (ДХ) за заемане на длъжностите при новата структура на дирекцията. Докладът е резолиран положително (най-вероятно от министъра), след което последният е издал МЗ № РД 09-689/8.05.2014 г. С нея е изменено ДР на МОН, считано от 12.05.2014 г., като 5 от общо 7-те стари отдела на ГД СФМОП са закрити. Открити са 4 нови отдела. Изготвено е и ново ДР, в сила от 12.05.2014 г. (л. 41), видно от което, щатните числености на МОН - 451 и ГД СФМОП - 89, са запазени. Бройката на служителите, заемащи длъжността "главен експерт" в дирекцията е увеличена на 7. В новосъздадения Отдел "Управление на риска и контрол" (О УРК) има общо 10 служители, като длъжността "главен експерт" липсва. Видно от заключението на вещото лице, след съпоставката на ДХ за длъжността "главен експерт" в О УК (заемана от Муртева) с тези за длъжностите "държавен експерт" в О УРК, ГД СФМОП е видно, че функциите и задълженията, залегнали в ДХ на жалбоподателката са запазени и се констатират в значителна степен в ДХ за "държавен експерт". Същата констатация е направена и при сравнението на ДХ за длъжностите "главен експерт" в О УК и "старши експерт" в О УРК. Общото и различното в двете ДХ са установени от вещото лице и са подробно описани в Приложение 1 към заключението (за длъжността "държавен експерт") и в Приложение 2 към него (за длъжността "старши експерт"). Различията, особено при сравнение на ДХ за длъжността "старши експерт", са несъществени и малобройни, а изискванията за заемане на длъжността са дори по-ниски, по изискванията за продължителност на необходимия професионален опит и нивото на владеене на чужд език, с оглед по-ниското длъжностно ниво на длъжността "старши експерт". Извън изложеното следва да се посочи, че в доклада на главния директор до министъра, изготвен и внесен на 4.04.2014 г. е посочено, че едната длъжност "старши експерт" в О УРК е вакантна. По същото време, видно от редакцията на УП на МОН, през периода от 23.08.2013 г. до 1.10.2014 г., няма промените в общата бройка служители в МОН и тези в ГД СФМОП не е променяна, а към 1.10.2014 г. тя е била увеличена, а не намалена. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Муртева се явява основателна. Обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Видно е, че макар формално длъжността "главен експерт" в О УК при ГД СФМОП, заемана от Муртева, да не съществува като наименование в новото ДР в сила от 12.05.2014 г., по същество основните цели, областите на дейност, по-голямата част от основните задължения и изискванията за заемане на длъжността по отношение на професионалния опит и нивото на владеене на чужд език за заемане на длъжността "старши експерт" в новия О УРК на ГД СФМОП са запазени. Очевидно Муртева е могла да изпълнява тази длъжност, дори и с по-висока квалификация от необходимата за нея, но тя не й е предложена въпреки наличието на една свободна щатна бройка. Много вероятно е жалбоподателката да отговаря и на изискванията за заемане на длъжността "държавен експерт" в същия отдел, но въпросът не е изследван и не може да получи отговор на този етап. Освен това, основната цел на ЗДСл е стимулиране на съвестното и качествено изпълнение на служебните задължения от страна на служителите, чрез създаването на стабилност за тях по отношение съществуването на служебното им правоотношение. Прекратяването му за тези от тях, които изпълняват задълженията си по посочения начин, следва да се извършва само в случаите на обективна необходимост, произлязла от действително намаление числеността на щата и съкращаване на длъжностите им. По делото липсват данни Муртева да е изпълнявала некачествено служебните си задължения, което в конкретния случай сочи, че съкращаването на длъжността й е формално и не отговаря на посочените по-горе цели. Доколкото основните длъжностни задължения на длъжностите от едно ниво (в случая "главен експерт") в по-голямата си част са идентични, от значение за правилния отговор на въпроса за наличието или липсата на действително съкращаване на длъжността, заемана от Муртева е и фактът, че общият брой служители в ГД СФМОП, заемащи такава длъжност, е увеличен от 6 на 7. Изложеното сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила. Тя обаче не съответства на материалния закон и е издадена в несъответствие с целта му, поради което се явява незаконосъобразна. Като такава тя следва да се отмени. Муртева е претендирала, чрез процесуалния си представител, заплащане на направените от нея разноски по делото. С оглед правните изводи на съда, искането се явява основателно и доказано до размер на 500,00 лева. Следва да бъде осъдено МОН да й заплати горната сума. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2