Решение № 10498 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2016 г.

Решение № 10498 от 15.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 920 от 25.04.2016 г., постановено по административно дело № 3030/2015 г., Административен съд - В. е отменил решение № 2153-03-20 от 11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В. в частта на установена категория труд и трудов стаж в "Параходство БМФ" АД - В. по жалба на Ч. Х. Б. от гр. В., и е отхвърлил жалбата на Б. срещу същото решение в останалата му част. Наредил е връщане на преписката за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Касационна жалба срещу решението на Административен съд - В. е подадена от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В. Той оспорва решението в частта му, с която е отменено по жалба на Ч. Х. Б. решение № 2153-03-20 от 11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., в частта, в която е установена категорията труд и трудов стаж на Б. в "Параходство БМФ" АД - В. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяна на оспорения съдебен акт в атакуваната му част. По касационната жалба е постъпил писмен отговор от ответната страна - Ч. Х. Б., чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., в който е изразено становище за нейната неоснователност. В отхвърлителната му част съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Ч. Х. Б. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., по съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Искането е за отмяна на решението на Административен съд - В. в частта, с която съдът отхвърлил жалбата на Б. срещу решение № 2153-03-20 от 11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., касателно потвърждаването на разпореждане № 5407291067 от 31.03.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение - В. на НОИ, с което на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е отговаряло на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В писмено становище Б. поддържа касационната си жалба и моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като моли за произнасяне относно категорията труд в ТЕЦ В. за периодите от 12.07.2010 г. до 12.10.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 21.07.2011 г. и относно категорията труд в "Параходство БМФ" - В. По касационната жалба на Б. директорът на ТП на НОИ - В. не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба на директора на ТП на НОИ - В. Втората касационна жалба на Ч. Х. Б. намира за основателна по възраженията за допуснати нарушения на съществените процесуални правила, изразяващи се в липса на анализ и оценка на събраните доказателства, както и на мотиви относно крайния правен извод на първоинстанционния съд за категорията труд, положен от Б., като съдът само е отбелязал, че не са представени доказателства, които да установят фактическа обстановка, различна от установената от пенсионния орган. Върховният административен съд, шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с тях решение е неблагоприятно в атакуваните му части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен съдебен състав намира касационната жалба на директора на ТП на НОИ - В. за неоснователна, а втората касационна жалба на Ч. Б. за основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - В. по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Ч. Б. решение № 2153-03-20 от 11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което е отхвърлена жалбата на същия срещу разпореждане № 5407291067 от 31.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - В., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, а има сбор от 95-06-15 (навършена възраст 60 години, 3 месеца и 14 дни + общ осигурителен стаж от III категория труд 35 години, 3 месеца и 1 ден); защото няма изискуемите 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд, а има 14 години, 11 месеца и 18 дни. В забележка е посочено, че осигурителният стаж за периодите 28.09.1977 г. - 16.05.1990 г. и 24.06.1991 г. - 16.09.1992 г. е зачетен за II-ра категория труд, съгласно представеното удостоверение УП-3 изх. № 519/25.03.2015 г. В решението, с което не е уважил депозираната от Ч. Б. жалба срещу това разпореждане, директорът на ТП на НОИ - В. е обсъдил, че видно от удостоверение УП-3 с изх. № 519/25.03.2015 г., издадено от "Параходство БМФ" след проверка на трудовата документация в кадровото досие на лицето и платежните ведомости, в периодите от 28.09.1977 г. до 16.05.1990 г. и от 24.06.1991 г. до 16.09.1992 г., Б. е работил като ел. механик в машинното на кораби от задгранично плаване и съгласно т. 53 от ПКТП, отм. (абревиатурата обозначава отменения понастоящем Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране) правилно е зачетен втора категория труд. Административният орган е приел, че съгласно данните от трудовата книжка, Удостоверение обр. УП-2 изх. № СБ - 139/23.08.2011 г. - "М. Ю." ООД, гр. В. и данните от Персонален регистър, в периода от 12.07.2010 г. до 21.07.2011 г. Б. е работил на длъжност "електромонтьор" в "М. Ю." ООД гр. В., като спорният осигурителен стаж в "М. Ю." ООД гр. В. е положен при действието на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), приета с ПМС № 235/20.10.1998 г. в сила от 01.01.2000 г. Цитираният нормативен акт - НКТП, не съдържа разпоредба със съдържание и действие сходно на т. 67 от ПКТП, отм., в сила до 31.12.1999 г., и поради това органът не е изследвал идентичност на условията на труд, като при преценка на документите за осигурителен стаж и доход на Ч. Б. е констатирано, че стажът му в осигурителя "М. Ю." ООД и длъжността му не попадат в хипотезите на чл. 2, т. 27 от НКТП, съответно чл. 9, ал. 36 от Инструкция № 13, тъй като заеманата от Б. длъжност в "М. Ю." ООД не е била включена в списъчния състав на съответния цех в ТЕЦ и лицето не е било назначено на работа в този цех, поради което осигурителният му стаж за периода 12.07.2010 г. - 21.07.2011 г. е зачетен от трета категория труд. За да уважи частично жалбата на Б. срещу процесното решение № 2153-03-20 от 11.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., след обсъждане от фактическа и правна страна на данните по делото, първоинстанционният съд е възприел като частично неправилни изводите на пенсионните органи, а именно в частта на оспореното непризнаване на категорията трудов стаж, вписана в трудовата книжка на Б. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 от НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349 и чл. 350а от КТ, както и данните по чл. 4 - 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В изпълнение на правилото по чл. 6, ал. 1 от тази наредба в трудовата книжка на Б. с цифри и думи е посочена продължителността на трудовия стаж, придобит от него при работодателя "Параходство БМФ" АД В. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (16.09.1992 г.). В трудовата книжка има два други записа, които не са регламентирани нито с правилата на Кодекса на труда, нито с тези на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, тъй като са подписани от лице, което не се удостоверило в какво качество е подписало документа и носят печата на "Параходство БМФ" АД В., като е посочено, че трудът, положен от Б., е първа категория. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не съществува уредба по Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, което да овластява работодателя или упълномощено от него длъжностно лице да определя категорията на труд. Подобно (но не идентично) овластяване съдържа т. 70 от ПКТП (отм.) /като към дата на подписа на удостоверяването в трудовата книжка това е било действащо правило/, според която "Предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът". Същото правило е възпроизведено впоследствие в чл. 3 от Инструкция № 13 за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране: "Работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата." Така направеното предложение обаче няма характер на доказателство с обвързваща сила за установяване категорията на труда. Предвид гореизложеното и направените коректни фактически установявания в първоинстанционното съдебно производство следва изрично да се отбележи, че събирането на разплащателните ведомости в административното производство е абсолютно необходима предпоставка за изясняване на спора за категорията на положения труд от лицето в Параходство "Български морски флот" за периода от 28.09.1977 г. до 16.05.1990 г. В касационната жалба на Б. се повтарят възраженията и доводите, изложени пред първоинстанционния съд, с които се поддържа, че положеният от жалбоподателя труд на територията на ТЕЦ В., през спорните периоди следва да бъде признат за втора категория, а стажът труд в "Параходство БМФ" да бъде причислен към първа категория труд съобразно т. 67 от ПКТП (отм.). Административният съд е постановил оспореното с касационна жалба решение в частта, с която отхвърля жалбата на Ч. Б. срещу решението на директора на ТП на НОИ В., необосновано и при липса на анализ и оценка на събраните по делото доказателства, както и на мотиви относно крайния правен извод на съда за категорията труд, положен от Б. Първоинстанционният съд е приел изводите на административния орган, че за да бъде признат осигурителният стаж на Ч. Б. в периода от 12.07.2010 г. до 21.07.2011 г. от втора категория, е необходимо този труд да е бил осъществен в ТЕЦ, работещи само с твърдо гориво на длъжност, посочена в чл. 2, т. 27 от НКТП, като едновременно с това тази длъжност да е била включена в списъчния състав на съответния цех в ТЕЦ и лицето да е работило в този цех. При преценка на документите за осигурителен стаж и доход на Б. е констатирано, че стажът му в осигурителя "М. Ю." ООД и длъжността му не попадат в хипотезите на чл. 2, т. 27 от НКТП, съответно чл. 9, ал. 36 от Инструкция № 13, като заеманата от Б. длъжност в "М. Ю." ООД не е била включена в списъчния състав на съответния цех в ТЕЦ и лицето не е било назначено на работа в този цех, поради което осигурителният му стаж за периода 12.07.2010 г. - 21.07.2011 г. е зачетен от трета категория труд. Тази преценка на Административен съд - В. не отговаря на приложените по делото доказателства. Между "М. Ю." и ТЕЦ В. има сключен договор за поддръжка, ремонт и експлоатация на транспортната система за зареждане на "ТЕЦ В." ЕАД с въглища от 05.02.2010 г., ведно с Приложение № 5 - Списък на персонала работещ по договора и Приложение № 7 - Лица, ангажирани с изпълнението на договора. Ч. Б. не фигурира в горепосочения списък, тъй като същият е назначен и е постъпил на работа в дружеството на по-късна дата от датата на подписване на договора, а именно на дата 09.07.2010 г., а договорът с възложителя "ТЕЦ В." ЕАД е от 21.04.2010 г. Управителят на "М. Ю." ООД посочва също, че Б. не е работил в цех в ТЕЦ В., но изпълнявайки длъжността електромонтьор в "М. Ю." ООД е извършвал и конкретно възложени му задачи по поддръжката и ремонта на повдигателни съоръжения, собственост на "ТЕЦ В." ЕАД, т. е. е извършвал дейности на територията на ТЕЦ-а. Видно от списък на работниците от "М. Ю." ООД по договор № 99/21.04.2010 г. по "Поддръжка и ремонт на механична и ел. част" в ТЕЦ В. Ч. Х. Б. фигурира сред лицата членове на бригада, както и от Дневника за регистриране на издадените наряди, отдел "Въглеподаване" на ТЕЦ В. Б. фигурира като извършвал дейност на дати: 23.06.2011 г. - 28.06.2011 г., 06.07.2011 г., 09.06.2011 г. - 17.06.2011 г., а от Дневника за работа без наряд на ТЕЦ В. за дати 03.06.2011 г. и 20.06.2011 г. Следователно макар и не като пряк служител на ТЕЦ В., а на "М. Ю." ООД, той е извършвал дейност на работник в ТЕЦ, работещ на твърдо гориво. Водим от горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ - В. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта, с която е отказано на Ч. Х. Б. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като е отхвърлил частично жалбата на Б., Административен съд - В. е постановил частично необосновано решение, при липса на анализ и оценка на събраните по делото доказателства, както и на мотиви относно крайния правен извод на съда за категорията труд, положен от Б., което води до неправилност на съдебния акт в оспорената от втория касатор част. С оглед на това съдебното решение трябва да се отмени в тази му част, а доколкото в правилната му част е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган, във връзка с което са дадени коректни указания, поради което не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, то вместо първоинстанционното решение в неправилната му част следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи и в отхвърлената й част, като се отмени оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - В. по отношение на потвърденото със същото разпореждане касателно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В тази връзка трябва да се има предвид, че новото произнасяне на органа досежно категорията труд и трудовия стаж в "Параходство БМФ" АД В. би могло да се отрази на преценката за наличието на правото на Б. да се пенсионира при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,