Решение № 9858 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2017 г.

Решение № 9858 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 2372 от 24.02.2017 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение по адм. дело № 10526/2015 г. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата на Д. И. Д. срещу заповед № 8121К-2430/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът - Д. И. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна по следните съображения: За да постанови решението си Върховният административен съд, състав на пето отделение е установил от фактическа страна, че с решение № 2651/11.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8494/2014 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с решение № 6743/9.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4733/2015 г. на петчленен състав на ВАС, е отменена заповед № К-4061/12.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. И. Д., на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). С писмо УРИ № 326р-9564/12.06.2015 г., директорът на ОД на МВР - Я. е изискал от ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР справка относно незаетите длъжности, които да могат да бъдат заети от държавен служител на изпълнителска длъжност, без първоначална професионална подготовка, притежаващ висше образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Счетоводство и контрол" и разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на достъп "поверително". С писмо от 17.06.2015 г. директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е уведомил директора на ОДМВР Я., че в ръководеното от него звено съществуват три свободни длъжности, които отговарят на посочените изисквания и ги е посочил. С писмо от 18.06.2015 г. директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е посочил, че длъжност, отговаряща на изискванията съществува в Регионална дирекция - Р. и тя е "главен счетоводител". Приложен е контролен списък от 12.06.2015 г. на МВР - ОДМВР Я. относно 55 изброени дирекции на МВР, като е отразено, че в останалите 53 дирекции няма длъжности, отговарящи на изискванията. Видно от протокол № 326р-9922/19.06.2015 г. за предлагане на длъжност на Д. И. Д. са предложени следните длъжности: 1. "специалист VI - V ст." в група "Административно обслужване" от Гранично полицейско управление - М. Т. към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Е.; 2. "специалист VI - V ст." в група "Логистика" от Гранично полицейско управление - М. Т. към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Е.; 3. "специалист VI - V ст." в група "Логистика" от Гранично полицейско управление - Е. към Регионална дирекция "Гранична полиция"- Е.; и 4. "специалист VI - IV ст. /главен счетоводител/" в Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението"- Р.. Д. е отказал да подпише протокола, като саморъчно е отбелязал, че желае да бъде изпълнено влязлото в сила решение на ВАС. Н. 22.06.2015 г. е изготвено предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради отказ да бъде възстановен. На 16.07.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал процесната заповед № 2651/11.03.2015 г. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като е изяснил фактите по делото, е мотивирал изводи, че оспорената пред него заповед № 8121К-2430/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на Д. И. Д. е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е издадена в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на закона. Съгласно правилото на чл. 232 от ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност, а предложените на Д. Д. длъжности, на които да бъде възстановен, не са равностойни на предишната заемана длъжност и не са в същото населено място, поради което е направен извод, че фактически са му предложени длъжности, които не отговарят на изискванията на закона. С оглед на така установеното, оспорената заповед, като незаконосъобразна е отменена. Решението е неправилно. От доказателствата по приложените по делото адм. дело № 8494/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение и адм. дело № 4733/2015 г. на петчленен състав на ВАС се установява, че до прекратяване на служебното правоотношение с предходната заповед № К-4061/12.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи Д. Д. е заемал длъжността инспектор, специалист IV степен във "Финансово осигуряване" към Областна дирекция на МВР гр. Я.. Настоящият състав споделя изводите на тричленния състав, че за да бъде равностойна, предложената длъжност следва да бъде със същия ранг, професионален опит, изискване на образование и други специфични изисквания които са свързани с длъжностите в системата на МВР /в случай, че има такива/. Неправилен е изводът на тричленният състав, че нито една от предложените длъжности не е равностойна на заеманата от Д. длъжност до прекратяване на служебното му правоотношение. Равностойна по степен длъжност е предложена и това е "специалист VI - IV ст. /главен счетоводител/" в Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението"- Р.. Изводите на тричленния състав, че служителят следва да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност или на друга равностойна в същото населено място, не намират опора в нормативната уредба. Това е така, тъй като в чл. 226, ал. 1 от ЗМВР не е предвидена хипотеза на прекратяване на служебно правоотношение, поради възстановяване на незаконно уволнен служител. Няма и законова разпоредба, която да задължава органа по назначаването да разкрие нова идентична длъжност на заеманата преди незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение длъжност, при условие, че такава длъжност няма. Налице е алтернативно задължение на органа по назначаването по силата на чл. 232 от ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да възстанови служителя на предишната (ако съществува и е свободна) или на друга равностойна длъжност. Като е констатирал, че заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение на Д. длъжност не съществува и е установил свободните изпълнителски длъжности, за които не се изисква първоначална професионална подготовка в структурите по чл. 37 от ЗМВР, директорът на ОД на МВР - Я. е предложил на Д. да заеме някоя от свободните 4 длъжности, от които една е равностойна на заеманата от него длъжност. И след като Д. е отказал да заеме предложената му равностойна длъжност, налице е хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение и издадената заповед № 8121К-2430/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на това основание е законосъобразна. Като е достигнал до друг извод, тричленният състав на пето отделение е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповед № 8121К-2430/16.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи. При този изход на делото касаторът има право на направените по делото разноски в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за двете инстанции. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия