Решение № 13408 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2011 г.

Решение № 13408 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Атанас Бараков подадена от адв. Гостева, срещу решение № 178 от 14.04.2011 г. постановено от Административен съд Пазарджик по адм. д. № 82/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед на кмета на общината. Ответникът - Кмета на Община Пазарджик в отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна Заинтересованата страна ЕТ "Калоянов - Минко Калоянов " в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура също излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделенеие, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което разглеждането и е процесуално допустимо. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Бараков срещу заповед № 66 от 19.01.2011 г. на кмета на общината, с която е обявен ЕТ " Калоянов - Минко Калоянов" за купувач чрез публично обявен конкурс на недвижим имот - частна общинска собственост, с идентификационен номер 55155.502.569. по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна поради което я е отхвърлил. След подробен анализ на доказателствата и възраженията на страните съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и оспореният административен акт е законосъобразен, предвид чл. 35 ЗОбС. Съгласно разпхоредбата на чл. 8, ал. 11 ЗОбС и чл. 45 ЗМСМА основателно е отбелязано, че решението на ОбС, постановено на основание чл. 35, ал. 1 ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, с което е разрешено извършване на продажба чрез публично оповестен конкурс на процесния имот и са определени условията и реда за конкурса подлежи на самостоятелно обжалване. В този смисъл е постоянната съдебна практика на Върховния административен съд (адм. д. № 5200/2010 г., Р 12552/2010 г. по адм. д. № 2721/2010 г. и др.) с която решаващия първоинстанционен съд се е съобразил. Затова жалбоподателят ако е смятал, че посоченото решение е незаконосъобразно е следвало да го оспори, но като не е сторил това следва да се съобрази с условията и реда на конкурса. Независимо от изложеното, за пълнота на същото следва да се отбележи, че по всички определени условия, предложенията на касационния жалбоподател значително отстъпват на предложенията на определяне на купувач кандидат. Освен това и на двамата са дадени максималните точки по т. IV. 6 от условията и в този смисъл същият не е поставен в неравнопоставено положение в сравнение с конкурента му. При съобразяване с определените точки по т. IV. 2, дори да се приемат възраженията относно времето за изграждане на обекта, същите не могат да се отразят на крайния резултат с оглед значителната разлика в получените точки на кандидатите. По делото не са представени доказателства за проведени производства по § 17, ал. 1 и 2 ДР на ЗУТ за получаване на траен устройствен статут или за запазване на процесния обект. На л. 97 от делото е приложено писмо от кмета на общината за това, че поради подаване на молба за установяване на траен градоустройствен статут извън срока по § 50а, ал. 3 ПЗР на ЗТСУ, не може да й се даде ход. Ето защо правилно административният съд е посочил, че касационния. жалбоподател не е собственик на терена, не притежава строителни книжа и надлежно разрешение за изграждане на масивна сграда, /а за поставяне на преместваемо съоръжение/ и не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Наличният обект не се явява пречка за разпореждане с процесния имот при условията на чл. 35 ЗОбС. Освен това съдът е изложил доводи във връзка с възражението за нищожност, които се споделят и от настоящата инстанция. Ето защо следва да се приема, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение