Решение № 230 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2015 г.

Решение № 230 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Център за градска мобилност" ЕАД срещу решение 5223 от 21.07.2015 г. по адм. д. № 9633/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на "Център за градска мобилност " ЕАД да издаде винетен стикер за локално платено паркиране по постоянен адрес по заявление вх. № ВС27168/8.09.2014 г. на Добрина Петрова Шопова -Лионтис и е изпратена преписката на "Център за градска мобилност" ЕАД за произнасяне по заявлението, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага доводи, че съдът е конституирал ненадлежен ответник по делото, неправилно приложил разпоредбата на чл. 50а от Наредбата за организация на движението на територията на СО в приложимата редакция по решение № 148/2012 г. на СОС, която изисква имотът да бъде обособен като жилищен. Представя като доказателства извадка от регистъра на Софийска адвокатска колегия за вписано търговско дружество на процесния адрес, извадка от търговския регистър за регистрирано дружество на същия адрес. Претендира разноски по делото. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата. Първоинстанционния съд е изложил съображения, че винетните стикери се издават в срок до 20 работни дни, след подаване на необходимите редовни документи. В решението е изследвана допустимостта на жалбата, като правилно съдът приел, че е жалбата е подадена в законоустановения срок. Възражението за ненадлежно конституиран ответник е недопустимо и не следва да се разглежда в настоящото производство. В Наредбата за организация на движението на територията на СО няма изискване имотът да се ползва единствено като жилище. Единственото изискване е имотът да е обособен като жилищен, което е налице. Промяната на предназначението на имота от жилищен за офис се извършва при спазване на законово регламентираната процедура в ЗУТ и с разрешение на компетентния орган. Няма пречка в имота да се извършва дейност от адвокати в работно време, а в неработно време да се използва за жилищни нужди. Относно доводите, че седалището и адреса на "Лайон корпорейшън" ООД е на същия адрес, се счита, че няма пречка в работно време апартаментът да се използва като офис на търговско дружество, в което съдружници са жалбоподателката и съпруга й, а в извънработно време да се използва за жилищни нужди. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да отмени оспорения мълчалив отказ съдът е приел, че няма пречка кантората на адвоката да е в жилището му, където той живее постоянно. В тежест на администрацията е да докаже, че имотът не се ползва като жилище или че е извършено преустройство, което не позволява ползването му за жилищни нужди. В разглеждания случай, от нотариалния акт се установява, че имотът представлява апартамент, находящ се на адрес, съвпадащ с постоянния адрес на Добрина Шопова -Лионтис, която е и негов съсобственик. Изложил мотиви, че "Център за градска мобилност" ЕАД е компетентен да издава и съответно да отказва издаването на винетни стикери за локално паркиране, тъй като съгласно ал. 6, на чл. 50а от Наредбата (в приложимата редакция), винетните стикери по ал. 3 се издават, активират, анулират и контролират оперативно от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, в случая заповед № РД-09-05-534/1.10.2012 г. на кмета на СО. Решението е неправилно. Въпросът за допустимостта на подадената пред административния съд жалба е бил предмет на адм. д. № 4095/2015 г. на Върховния административен съд, поради което няма да се преразглежда в настоящото производство. Това включва и въпросът доколко "Център за градска мобилност" ЕАД може да формира мълчалив отказ като административен акт. Правилно, предвид съдебното обжалване на Наредбата за изменение и допълнение на НОДТСО, приета с решение № 605 по протокол № 51 от 24.10.2013 г. на СОС и влязлото в сила определение на АССГ по д. № 11395/2013 г., с което е отхвърлено искането на СОС за предварително изпълнение на Наредбата, административният съд е приел, че е приложима Наредбата в редакция преди изменението. В тази връзка, съгласно чл. 50а, ал. 1 и 2 от Наредбата /в приложимата редакция/, основна предпоставка за издаване на винетен стикер е собствениците на ППС не само да притежават обособени жилищни имоти, на адреса на които да е регистрирано съответното ППС, но и да живеят в тези имоти. Аналогично е изискването на новата разпоредба на чл. 72. В случая, данните по делото сочат, че оспореният мълчалив отказ е свързан с обстоятелството, че жалбоподателката Добрина Леонтис не живее в процесното жилище, притежавано от нея в съсобственост с лицето Руслан Пенев Пейчев, а че ползва същото като кантора на адвокатско дружество. Поради това, без да се оспорва, че съгласно Закона за адвокатурата няма пречка адвокатската кантора да се намира в жилището на съответния адвокат, следва да се приеме, че е установено, че към момента на подаване на заявлението жилището се ползва за адвокатска кантора, поради което не е било налице основание за издаване на винетен стикер за безплатно паркиране. Неотносим към коментираното изискване по чл. 50а е въпросът дали е променено предназначението на имота, а по аргумент от чл. 93 от Закона за гражданската регистрация и чл. 35 от КРБ, постоянният адрес на едно лице не е доказателство, че то живее на този адрес. Изводите на съда в обжалваното решение по отношение на основателността на жалбата са неправилни. Изложени са от съда възможностите за адвоката да има кантора в жилището, в което живее са в съответствие със Закона за адвокатурата, но в случая, на посочения адрес е регистрирана освен кантората на жалбоподателката, и адрес на кантората на адвокатско дружество: "Шопова - Лионтис и Спиропулос". На същия адрес се намира и седалището и адреса на търговското дружество "Лайон корпорейшън" ООД. При направена проверка на място в имота, двамата служители на "Център за градска мобилност" ЕАД са установили, че имотът се състои от работни помещения. В тази връзка, изводът направен от служителите, обработили заявлението на жалбоподателката, че имотът не се ползва като жилищен е правилен. От доводите на ответната страна в отговора по касационната жалба се установява, че апартаментът се използва за офис през делничните дни. Твърдението, че през почивните дни може да се ползва за жилище, не означава, че собствениците ползват имота за жилищни нужди, че живеят в имота. Според текста на чл. 50а от Наредбата за организация на движението на територията на СО в приложимата редакция по решение № 148/2012 г. на СОС изискването имотът да е обособен като жилищен, в който собствениците да живеят. Съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, жилището се определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В случая имотът се използва за стопанска дейност на адвокат, адвокатско дружество и регистрирана фирма, и в неговите помещения не се удовлетворяват жилищните нужди на членовете на семействата на двамата съсобственици /Леонтис и Пейчев/, а стопанската дейност на трима адвокати и на търговско дружество. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 50а (Нов - Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г.), ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на СО на улици, булеварди и площади - общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на Столичната община със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто собственици притежават обособени жилищни имоти, в които същите собственици живеят и тези жилищни имоти попадат в зоните за почасово платено паркиране. В случая не е налице предпоставката собствениците да живеят в същия жилищен имот, поради което са неоснователни доводите в касационната жалба, че след като имотът е обособен като жилищен и не е променяно предназначението му са налице предпоставките за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране по постоянен адрес Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение