Решение № 3855 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2011 г.

Решение № 3855 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, срещу Решение № 8/18.02.2010 г. по адм. д. № 5456/2009 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с разпоредбите на Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват и тези на Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, като се претендират разноски и юрисконсултстко възнаграждение. Ответника по касационната жалба Венцислав Зайков в съдебно заседание чрез процесуалният си представител и в писмената си защита излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна участник в производството пред първоинстанционния съд, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 5456/2009 г. на Административен съд София-град (АССГ) е образувано по жалбата на Венцислав Георгиев Зайков от София, против Уведомително писмо изх. № 01-6500/10925 от 20.07.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция София-град, в частта му, с която по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ с УИН 22/200608/16672 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБ за кампания 2008 г. за заявената от него Схема за директни плащания за необлагоделствани райони - планински (НР1) му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 11 891.26 лв. Твърденията в жалбата му са били за незаконосъобразност на уведомителното писмо в обжалваната му част по съображения, че при подаване на общото заявление за плащания на площ за кампания 2008 г., същият чрез ОС "Земеделие" е бил уведомен, че землището на с. Чепинци, Общ. Столична съгласно факт на Министерство на земеделието и храните представлява планинско селище, поради която причина може да кандидатства за финансово подпомагане по Схемата за директни плащания за Необлагоделствани райони- планински (НР1). Сочил е още, че санкцията по схемата му е наложена след извършена проверка на място, за която не е бил уведомен, нито е подписал доклада за да удостовери присъствие при проверката и направи бележки по нея. Въз основа на това с жалбата си до съда е направил искане за отмяна като незаконосъобразно уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София-град в атакуваната му част поради допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и поради противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕО) 796/2004 г. на Комисията и тези на Наредба № 107/23.08.2006 г. на министъра на земеделието и храните. С решението предмет на касационната жалба Административен съд София-град е приел, че обжалваното уведомително писмо съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като в него е обективирано изявление на компетентен административен орган, което волеизявление представлява отказ за плащане на суми и налага санкции за бъдещ период, които засягат правната сфера на жалбоподателя. Приел е още, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената по чл. 59 от АПК форма. Относно компетентността на органа издател на административния акт решаващия съд е приел, че Разплащателната агенция на основание Регламент (ЕО) 796/2004 г. поддържа Интегрирана система за административен контрол (ИСАК), която регистрира кандидатите и заявленията за подпомагане, идентифицира земеделските парцели и регистрацията на животни и осъществява интегрирана система за контрол, която признава и изчислява сумите по СЕПП и НД, като намалява или отказва плащания по различни причини заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане, за което на земеделските производители системата изпраща уведомителни писма. Поради автоматичното генериране на съобщение от информационната система според него, не е възможно писмата да бъдат подписвани от конкретно длъжностно лице, поради което Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, със Заповед № 01-РД/ 1104 от 15.07.2009 г. на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и 9 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), действал към датата на издаване на уведомителното писмо, е упълномощил всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти в 28-те ОД на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания 2008 г. Подписаният от експерта акт. в случая Уведомителното писмо, според съда е издаден при съобразяване изискванията на чл. 59 от АПК относно съдържание и реквизити. По съществото на спора с обжалваното решение АССГ е приел, че след подаване на Общото заявление за плащане на площ от ИСАК е извършена задължителна административна проверка по подаденото заявление, включваща проверка за допустимост на кандидата, проверка за допустимост на заявените от него земеделски площи, кръстосани проверки между данните и заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки между данните в отделното заявление за наличие на едни и същи площи, декларирани поведе от един земеделски стопанин, за която проверка жалбоподателя не е уведомяван и не му е дадена възможност за отстраняване на констатирани от нея непълноти или грешки в заявлението. Приел е още, че при извършената административна проверка е установено, че заявената от заявителя площ от 89.5 ха по СЕПП и СНД съвпада с годната за обработка площ, поради което сумата за финансово подпомагане по двете схеми е оторизирана за плащане. По отношение на резултатите констатирани от административната проверка и проверката дали заявените от кандидата парцели попадат в обхвата на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30/15.02.2008 г., в сила от 26.02.2008 г. по Схемата Необлагодетелствани райони - планински (НР1) административния съд е приел, че действително землището на с. Чепинци, общ. Столична, не попада за подпомагане по тази мярка и за тях Разплащателната агенция не дължи финансово подпомагане, но е не може да налага санкции. Според административния съд, незаконосъобразно с уведомителното писмо административния орган е приложил разпоредбите на цитираната наредба и е наложил санкция, която да бъде удържана от плащания по други схеми. Неправилно според него заявените по тази схема площи от 89.5 ха са приети с обжалваното писмо като наддекларирани. При условие, че декларираните по схемата площи не са предмет на програмата, Разплащателната агенция следва да откаже субсидиране, не не и да налага санкции. В съответствие с чл. 12 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията е реда за прилагане на Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на министъра на земеделието и продоволствието, земеделския стопанин търпи санкции когато е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните; когато не е спазил срока за подаване на заявлението; когато не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделски и екологично състояние за съответните площи, или когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления. Изброяването според съда е изчерпателно, като жалбоподателя в конкретния случай не попада под нито една от предвидените хипотези. При тези обстоятелства е приел, ч е обжалваното Уведомително писмо като индивидуален административен акт в обжалваната му част, с което на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период в размер на 11 891.26 лв. по Схемата за Необлагодетелствани райони - планински (НР1) за кампания 2008 г. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 51, ал. 2 от Регламент (ЕО) 796/2004 г., чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 12 от цитираната по-горе наредба, поради което го е отменил като такова. Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно, поради което счита, че следва да бъде отменено. Съдът при постановяване на съдебния си акт, не е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК да извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК - компетентност на органа издател на административния акт, спазване на установена форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и издаването на същия при съобразяване с изискванията на относимите материалноправни разпоредби. Производството по Глава IV от ЗПЗП за подпомагане на земеделските производители е административно по своя характер и доколкото няма специални правила по провеждането му важат общите правила на административното производство по Глава пета, Раздел I от АПК. В конкретния случай производството е започнало по общо заявление за единно плащане на площ УРН: 214203, УИН: 22/200608/16672 подадено от Венцислав Георгиев Зайков от София. В мотивите към решението по делото а и от писмените бележки приложени на л. 117 по адм. д. № 5456/2009 г. на АССГ, стр. 122 на ДФ "Земеделие" се установява, че обжалваното Уведомително писмо за извършено плащане в съответствие със Заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която са упълномощени всички младши експерти, експерти, старши експерти и главни експерти от 28-те Областни разплащателни агенции на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е подписано от лицето Ивайло Арбов на длъжност "експерт" в ДФ "Земеделие" - Областна разплащателна агенция София-град. Като индивидуален административен акт уведомителното писмо следва да отговаря на всички изисквания за валидното му действие, в това число и издаването му от надлежния компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор представлява фонда и Разплащателната агенция, от което следва извода, че той е компетентен по закон орган, който може да прави волеизявления от името на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. В съответствие с чл. 20а от ЗПЗП, уведомителното писмо като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК следва да е издадено и подписано от изпълнителния директор на фонда или от длъжностно лице при делегирани правомощия по реда на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г., Обн, ДВ. бр. 78 от 26.09.2006 г., понастоящем отменен - ДВ, бр. 87 от 3.11 2009 г./., действащ нормативен акт към издаване на административния акт, даващ възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. В конкретния случай уведомителното писмо както се установи е подписано от експерта в ДФ"Земеделие"-Областна разплащателна агенция София-град Ивайло Арбов, без същият да е измежду кръгът на субектите предвидени в чл. 11 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". От анализа на структурата на ДФ "Земеделие" при изпълнение на функцията му като Разплащателна агенция и компетенциите на органите на същия и на неговите териториални структурни звена, позовавайки се на чл. 20а, ал. 2, чл. 22а и чл. 43, ал. 1,2 и 4 от ЗПЗП и на чл. 35 и чл. 43, ал. 1 и 2 на действащия към момента на издаването на обжалвания акт Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм. ДВ бр. 87/3.11. 2009 г.), следва извода, че единствено оправомощения орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане на жалбоподателя е Изпълнителния директор на Разплащателната агенция. Организационните структури на фонда и служителите в тях, независимо от принципа на организация - функционален или териториален, имат изпълнителски и административно-технически функции и не разполагат с правомощията да вземат решения по смисъла на чл. 11а, ал. 1 от ЗПЗП. Изпълнителният директор в съответствие с чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.) може да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделските производители единствено на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структури на фонда, след предварително решение на управителния съвет. В случая уведомителното писмо предмет на жалбата, не е подписано от изпълнителния директор на фонда, изпълняващ и функцията на изпълнителен директор на Разплащателна агенция, нито от посочения кръг лица с подобни пълномощия, а от Ивайло Арбов, който не е от кръгът на органите по чл. 11 от Устройствения правилник (отм.), оторизирани да издават административни актове. При условие, че уведомителното писмо предмет на жалбата в първоинстанционното производство като индивидуален административен акт е издадено от некомпетентен орган, същото се явява нищожен административен акт. Незаконосъобразни са изводите на съда, че са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт. Неправилно съдът е приел, че издателят на акта е разполагал с материална компетентност да го издаде и не извършил проверка по чл. 146, т. 1 и чл. 168, ал. 2 от АПК. Съдът в случая, не е съобразил и разпоредбите на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (отм.) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 от ЗПЗП, според които единствено изпълнителния директор на фонда е компетентният орган да издаде административния акт а лицето подписало уведомителното писмо от името на фонда, не е компетентен по силата на чл. 20а, ал. 1 и 2, по чл. 43, ал. 1,3 и 4 от ЗПЗП орган, нито пък е от кръга на субектите по чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), на които са делегирани такива правомощия. Административния съд с обжалваното решение приемайки, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и в съответствие с разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановен друг акт по съществото на спора. При установена липса на компетентност за лицето посочено като издател на акта Върховният административен съд намира, че в съответствие с чл. 169, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 следва да се прогласи нищожността на уведомително писмо в обжалваната му част, с която на Венцислав Георгиев Зайков от София, по подаденото от него Общо заявление за плащания на площ с УИН 22/200608/16672 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБ за кампания 2008 г. за заявената от него Схема за директни плащания за Необлагодетелствани райони - планински (НР1) му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 11 891.26 лв. и в тази му част делото като преписка да се изпрати на административния орган - Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция София за ново произнасяне при съобразяване с изложените в настоящето решение указания за наличие на материална компетентност при издаване на индивидуален административен акт по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение