Решение № 1973 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 329 от 10.03.2022 г. постановено по адм. дело 2708/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение по жалба на Агапия 2005 ООД, [ЕИК], с адрес гр.Ахтопол, [улица], е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-193-0003012/09.09.2021 г. на началника на отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че е неправилен и изводът на съда, че административният орган е издал заповедта в противоречие с целта на закона. В случая извършеното нарушение е установено и ЗПАМ е законосъобразна. Твърди, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът Агапия 2005 ООД,редовно призован за съдебно заседание не се представлява и не взема становище по подадената касационна жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна. Решението на първоинстанционният съд е правилно и обосновано. Постановено е при спазване на съдопроизвоствените правила и в съответствие с приложимите материално правни норми. Съдът с основание е приел, че административният орган е издал процесната заповед при формални и общо формулирани мотиви относно срока на наложената принудителна мярка. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, съобразявайки становищата на страните, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната заповед, с която е запечатан търговски обект магазин за хранителни стоки на адрес гр. Ахелой, [улица], стопанисван от Агапия 2005 ООД, за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 15.09.2021 г. в 13:06 часа е извършена проверка в търговския обект, като е извършена контролна покупка на стоки на обща стойност 0.80 лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация фискално устройство. От проверяващите е прието, че дружеството не е изпълнило задължението за направено плащане да издаде фискална касова бележка нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че горепосоченото нарушение е извършено от дружеството. За да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка, първоинстанционният съд е приел, че определената продължителност на същата - 14 не съответства на целта на закона. Направен е извод, че аргументите на административния орган посочени в оспорената относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че конкретните установени обстоятелства (относно случая и в по-общ план дейността на дружеството) не могат да обосноват логичен извод за определяне размера на срока към средния. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на стойност от 0.80 лв. Действително, в мотивите на заповедта за налагане на принудителната мярка има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените мотиви биха могли да послужат за обосноваване на нарушение извършено от всеки търговец, във всеки търговски обект и не държат сметка за конкретиката на установеното нарушение. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на осмо отделение