Решение № 9325 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12817/2018 г.

Решение № 9325 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12817/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) гр. Варна против решение № 1695 от 20.08.2018 г., постановено по адм. д. № 1611/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, ІІІ състав. С цитираното решение е обявен за нищожен издаденият на М. Дяков от [населено място] Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ПО-03002718001337-91-001 от 6.02.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 88 от 3.05.2018 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна. В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Касаторът твърди, че в процесния случай са налице всички установени от закона предпоставки за издаване на акт за установяване на задължение по декларация на основание чл. 106 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден процесният АУЗД и решението на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) гр. Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Дяков, чрез адвокат Стрелков, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 29.03.2019 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ПО-03002718001337-91-001 от 6.02.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна е издаден на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК по подадени от М. Дяков декларации образец № 6 за 2013 г., за 2014 г. и за 2015 г. В цитирания акт е посочено, че лицето е едноличен собственик на капитала на "ЙОМО – СТАР" ЕООД и за цитирания период, като самоосигуряващо се лице, е декларирал и внесъл осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване. Но за периода лицето няма подадени декларации по чл. 50 ЗОДФЛ, а в данъчните декларации по чл. 92 ЗКПО е посочило обстоятелството: "За данъчния период данъчно задълженото лице не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството". Прието е, че Дяков не е осъществявал трудова дейност през 2013 г., за 2014 г. и за 2015 г., не е от кръга на лицата по чл. 4, ал. 3 КСО, не е следвало да подава декларации и да внася осигурителни вноски. В АУЗД е отразено проведено производство по чл. 103, ал. 1 ДОПК, както и че несъответствията не са отстранени в предвидения 14-дневен срок. Така изложените фактически и правни основания на Акта за установяване на задължение по декларация и както и изложените в потвърждаващото го решение № 88 от 3.05.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна съображения, не са били обсъдени по същество от първоинстанционния съд, тъй като той е прогласил за нищожен АУЗД. За да достигне до този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 33, ал. 5, т. 4 КСО, чл. 27, чл. 32 и чл. 37 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г., осъществяването на контрол по спазване на осигурителното законодателство е възложено на органите на НОИ и те установяват факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО. Самото заличаване на данни за осигуряването, извършено в хода на производството, също е извършено от органи без съответната компетентност по чл. 3, ал. 13 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. Органът по приходите от системата на НАП не е действал в производство по установяване, обезпечаване или събиране на публични вземания, нито в производство за установяване и корекция в декларация по чл. 105 ДОПК. В случая са установени недължимо платени суми, без да е образувано производство по чл. 129, ал. 2, т. 1 или 2 ДОПК и без въпросът за качеството на самоосигуряващото се лице да е предварително разрешен с акт на НОИ. Направен е изводът, че на посочените две основания, органът по приходите е действал извън обхвата на материалната си компетентност, поради което АУЗД е нищожен. Така постановеният съдебен акт е неправилен по следните съображения: В случая става дума за задължения по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата на задължителните осигурителни вноски – чл. 105 ДОПК. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Съдът не е разгледал проведеното производство по чл. 103 ДОПК, отправената покана от 9.11.2017 г. и събраните доказателства, включително представените такива от жалбоподателя. Според чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ? или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Алинея трета от същия текст предвижда, че в случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието. Регистърът по чл. 81, ал. 1 ДОПК съдържа данни за компетентната териториална дирекция на НАП и се поддържа от нея. Неизяснен е останал също така въпросът за това спазени ли са изискванията на чл. 103, ал. 1 ДОПК и дали евентуалното им неспазване, ако такова е налице, обуславя нищожност или незаконосъобразност на АУЗД. Съдът не е съобразил и обсъдил, че проверката и оспорените актове на ТД на НАП гр. Варна са издадени при действието на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в редакцията на нормата в сила от 1.01.2017 г. В предложение второ от цитираната разпоредба изрично е казано, че декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена. Следователно става дума не само за ревизия, а и за проверка. Спорен е останал също така е въпросът за това спазени ли са изискванията на чл. 103, ал. 1 ДОПК и дали евентуалното им неспазване обуславя нищожност или незаконосъобразност на АУЗД. С оглед така изложените съображения относно действащата нормативна уредба, касационната инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд за нищожност на издадения АУЗД. В случая спорът не е решен по същество от първоинстанционния съд и липсват мотиви в съдебното решение относно законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения АУЗД, а по силата на разпоредбата на чл. 220 АПК съществува забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция. Липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да обсъди мотивите, изложени в акта от органа по приходите, както и възраженията на жалбоподателя, свързани с това, че през процесния период е упражнявал трудова дейност. По исканията на касатора за разноски следва да се произнесе съдът, който ще разгледа делото отново като първа инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,