Решение № 2997 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 865/2017 г.

Решение № 2997 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 865/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. В. подадена чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Ц. срещу решение № 424 от 24.11.2016 г. по адм. дело № 463/2016 г. на Административен съд В.. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - В. П. В. от гр. В. - чрез адвокат Ю. Й., с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение Административният съд гр. В. е отменил решение № 1040-06-40 от 12.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. и потвърденото с него разпореждане № 2113-06-1168 от 21.03.2016 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при същото ТП на НОИ, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Административният орган, според разпоредбата на чл. 35 АПК, не е спазил задължението си да изясни пълно и точно фактите и обстоятелствата във връзка с акта. В случая, след като е обсъдил приложимата правна уредба, съдът е приел, че в процесния казус от пенсионния орган не са извършени всички необходими и предвидени в чл. 40 НПОС действия, не са изчерпани всички възможни начини за установяване на трудовия стаж, положен от жалбоподателя в спорните периоди, за които административният орган не е зачел трудовия му стаж. Не е изискал информация от отдел "Обединен осигурителен архив" дали лицето фигурира в разплащателните ведомости на фирмата или не, както и информация за конкретно проверените документи и за периода за който се отнасят, така както е изискал и събрал информация за стажа на лицето, положен при други фирми и за други периоди от време. В резултат на което в решението на директора на ТП на НОИ гр. В. и потвърденото с него разпореждане за спорния стаж от 13.05.1993 г. до 15.04.1996 г. в ДФ "С." гр. С. административните органи не са зачели данните за трудовия стаж на лицето от трудовата му книжка. Съдът е посочил, че това е съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Изложил е още, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като пенсионният орган неправилно не е зачел и стажът на В. В. за периода от 23.05.1971 - 20.12.1973 г., от 01.01.1975 - 01.08.1975, от 28.05.1976 - 30.03.1978 и от 01.01.1980-12.09.1981 в Железопътен завод "Г. Д." - С.. Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 2113-06-1168 от 17.12.2015 г. В. В. е поискал отпускане на пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № 2113-06-1168 от 21.03.2016 г., на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО, му е отказано отпускане на ЛПОСВ, тъй като към датата на подаване на заявлението същият е на 62 г., 06 месеца и 26 дни и няма навършена изискуемата възраст - 63 г. 08 месеца. Пенсионният орган е приел, че на В. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд и съгласно § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като макар да има възрастта, същият няма 15 години осигурителен стаж, положен по условията на втора категория труд, няма и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж на В. от втора категория труд е 09 г., 05 м. и 23 дни, а общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 28 години, 05 месеца и 18 дни. Пенсионният орган е счел за нередовни представените от лицето документи и не е зачел стажът, удостоверен с тях, а именно периодите от 23.05.1971 - 20.12.1973 г., от 01.01.1975 - 01.08.1975, от 28.05.1976 - 30.03.1978 и от 01.01.1980-12.09.1981 г., положен в Железопътен завод "Г. Д." - С., тъй като, според органа, са заверени с печат Железопътен завод "Г. Д." гр. С. М. Т. и С., а така поставеният печат не бил актуален. Не е зачетен за стаж и периода от 13.05.1993 г. до 15.04.1996 г. в ДФ "С." гр. С., вписан в трудовата книжка, по съображения, че към датата на издаване осигурителят е съществувал с наименование ДФ "С." гр. С. и в удостоверението не било посочено от къде са взети данните. При осъществения административен контрол, директорът на ТП на НОИ гр. В. е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения, обективирани и в процесното решение № 1040-06-40 от 12.07.2016 г. От правна страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, че пенсионният орган незаконосъобразно не е признал и зачел осигурителния стаж на В. за периода от 23.05.1971 - 20.12.1973 г., от 01.01.1975 - 01.08.1975, от 28.05.1976 - 30.03.1978 и от 01.01.1980-12.09.1981 г., положен в Железопътен завод "Г. Д." - С. и за периода от 13.05.1993 г. до 15.04.1996 г. в ДФ "С." гр. С.. В случая фактическото и правно изложение защо не е бил зачетен за осигурителен стаж трудът, положен в посочените периоди в Железопътен завод "Г. Д." - С. и ДФ "С." гр. С., е неправилно и неотносимо към спора. Видно от представената трудова книжка № 1808, както и от удостоверение УП-30 № XIV-199/27.11.1992 г., издадено от Железопътен завод С., които според административния орган не са автентични, лицето е работило в Железопътен завод "Г. Д." - С., като за посочения период от време трудовият стаж е оформен съгласно изискванията на приложимата НТК и Инструкция № 2492/1968 г. Както правилно е отбелязал решаващият състав, в случая не би могло да се приеме, че поставеният печат към датата на заверката е бил друг, след като административният орган не посочва какъв е бил актуалният печат към времето на оформяне на трудовата книжка на лицето, липсват доказателства в тази насока. Трудовата книжка № 1808/23.01.1971 г. е била част от пенсионната преписка, при което на основание чл. 40, ал. 1 НПОС пенсионният орган е длъжен да съобрази обвързващата го доказателствена сила на вписаните в нея обстоятелства относно полагането на труд, периода и длъжността на лицето и съответно да зачете същия за трудов, респ. осигурителен стаж. Досежно стажа през периода от 13.05.1993 г. до 15.04.1996 г., положен в ДФ "С." гр. С. по делото са представени заверени ксерокопия на разплащателни ведомости, от които е видно, че лицето В. В. фигурира в тях. В УП 30 № XIV-124-3/14.05.1996 г., издадено от ДФ "С." гр. С. (л. 69 от първоинстанционното дело) не е вписано откъде са взети данните, но предвид представените ведомости, неоспорени и приети като доказателства по делото, верен е изводът на съда, че в нарушение на чл. 40 НПОС пенсионният орган, без да изчерпа всички възможни начини за установяване на положения от В. трудов стаж, не го е зачел и е направил извод, че лицето не отговаря на изискванията съгласно § 4, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При постановяване на решението си решаващият състав се е позовал и на приложена по делото кореспонденция между съхраняващият разплащателните ведомости на ДФ "С." гр. С. - Щ. Щ. и управителят на НОИ - Б. Ц. (л. 80-81) по повод неприемане на останалите ведомости на бившия осигурител на лицето. В тази връзка правилен се явява изводът на съда, че административният орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването. Както се посочи по-горе, пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК. Оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е следвало да изиска в хода на административното производство всички документи, които са годно доказателство. При всички данни по делото, съдът обосновано и правилно е приел, че оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 КСО поради незачитане на цитираните по-горе периоди за осигурителен стаж, са незаконосъобразни и като ги е отменил и е изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административният съд гр. В. е постановил правилно решение. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 300,00/триста/лева за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.08.2016 г. (л. 58 от първоинстанционното дело). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,