Решение № 8198 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2015 г.

Решение № 8198 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Райко Цанев Райков против решение № 185/3.02.2015 г. по адм. д. № 3230/2014 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил оспорването на касатора Райков срещу ревизионен акт № 181401557/4.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 528/19.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на същия са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2010 г. и 2011 г. в размер на 18005,78 лв главница и 4483,30 лв. лихви. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че единственият довод в жалбата за дискриминационен и в нарушение на чл. 18 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ подход при регламентиране начина на облагане с преки данъци на физическите лица земеделски производители, е неоснователен. Решението е правилно, постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Установените в хода на ревизията факти относно регистрацията на жалбоподателя като земеделски производител съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители /ДРЗПЗП/, извършваната от него дейност - производство на растителна продукция в непреработен вид, регистрацията му по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, периода на ревизията 2009-2011 г., декларираните доходи и установения от административния орган дължим за доплащане данък, ведно с лихвите, както и формирането на облагаемият му доход за 2009 г. по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, изключващ приложенията на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, не са оспорени. През 2009 г. на основание разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /ДВ, бр. 106/2008 г., в сила от 1.01.2009 г./ полученият от жалбаподателя доход от дейността производство на непреработена растителна продукция в размер на 360764,05 лв. не е бил обложен с данък. За същата година ревизията е установила реален финансов резултат -загуба в размер на 69232,48 лв. Цитираната разпоредба е отменена, считано от 1.01.2010 г. /ДВ, бр. 95/2009 г./ За тази година е в сила разпоредбата на § 17, ал. 1 ПЗРЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 31/2011 г./, съгласно която физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, независимо от регистрацията им като еднолични търговци, могат да формират данъчен финансов резултат като изберат облагаемият им доход да се определя по реда на чл. 26 ЗДДФЛ, т.е. при формирана печалба по ЗКПО и да бъдат обложени върху данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ. От подадените за 2010 г. и 2011 г. годишни данъчни декларации е видно, че жалбоподателят се е възползвал от тази възможност. Ето защо при изчисляване на данъчната основа за съответната година е следвало да бъде съобразен чл. 70, ал. 1, предл. 1 ЗКПО, съгласно който данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на част втора този закон. Предвид факта, че за 2009 г. данък не е бил дължим и, че облагаемият доход е формиран по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, не е била налице възможност данъчната загуба от тази година да бъде пренасяна в годишните данъчни декларации за 2010 г. и 2011 г., тъй като не е формирана по реда на част втора ЗКПО. С отмяната на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ и влизането в сила на § 17 ПЗРЗИДЗДДФЛ земеделските производители, от гледна точка изчисляване на данъчните им задължения, са поставени в едни и същи условия. Съответните разпоредби не налагат дискриминация спрямо земеделските производители, ползвали правото по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. Тези лица през 2009 г. са били освободени от заплащане на данък върху дохода си от производство на непреработена земеделска продукция, докато други земеделски производители, юридически лица, за същата тази година са заплащали данък по реда на ЗКПО. Преминаването към нов ред за данъчно облагане и то при възможността земеделският производител - физическо лице сам да избере начина на определяне на облагаемия му доход, налага задължително съобразяване с разпоредбите на ЗКПО, респ. чл. 70, ал. 1, предл. 1. Ето защо, разпоредбите на ЗДДФЛ, касаещи начина на формиране облагаемия доход и данъчната основа след 2009 г. до края на ревизирания период не разкриват дискриминационен елемент, нито противоречат на чл. 18 ДФЕС, още повече, че тази разпоредба установява забрана за дискриминация по признака гражданство в смисъла на това понятие, вложен в чл. 20 ДФЕС. Предвид изложеното касационната жалба се определя като неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на деловодни разноски не следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение