Решение № 6538 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11200/2013 г.

Решение № 6538 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11200/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" /ОДОП/ гр. В. Търново при ЦУ на НАП, против решение № 521/23.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1038/2011 г., по описа на Административен съд, гр. В. Търново /АС/, поправено по реда на чл. 175 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, с Решение № 358/8.07.2013 г., в частта с която е отменен РА № 1100902/13.06.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърдена с Решение № 465/19.09.2011 г. на и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по ф-ра № 34/30.12.2008 г., която не е предмет на спора и по нея е признато право на данъчен креди с процесния РА, а не се е произнесъл по ф-ра № 39/27.02.2009 г., която е с различен предмет, различна данъчна основа и е предмет на процесния РА. Подробни доводи са изложени и досежно незаконосъобразността на решението, включително в частта на разноските. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - Кооперация "Скакуц - 2005" от с. Селановци, обл. Враца, чрез пълномощника си адв. Димитров, в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 1100902/13.06.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, в частта в която е потвърден с Решение № 465/19.09.2011 г. на и. д. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. С първоначалното решение и решението постановено по реда на чл. 175 от АПК, съдът е отменил РА, в частта, с която за данъчни периоди по ЗДДС месеци 11.2008 г., 02.2009 г., 04.2009 г., 08.2009 г., 10.2009 г. и 05.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 61 401,39 лв. по фактури, издадени от "Агроконсулт - 2006 с. Селановци" ООД, както и в частта, в която за 2008 г. е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО със сумата от 70 850, 24 лева и за 2009 г. със сумата от 61 401,74 лева. В останалата част, с която жалбата срещу РА е отхвърлена, решението на съда е влязло в законна сила, поради липса на касационна жалба. За пълнота на спора следва да се уточни, че решението е влязло в законна сила, в частта по ЗДДС относно отказано право на данъчен кредит в размер на 5442,56 лв. по ф-ра № 65/18.12.2009 г., в размер на 9686,87 лв. по ф-ра № 66/19.12.2009 г., в размер на 12 300 лева, по ф-ра № 217/24.02.2009 г. и в размер на 7800 лева по ф-ра № 217/27.10.2010 г. респективно в частта по ЗКПО относно увеличение на финансовия резултат за 2008 г. с данъчните основи по посочените фактури издадени през 2009 г., в общ размер на 137 152,17 лева. Решението за поправка на ОФГ е постановено, след определение № 10090/4.07.2013 г., постановено по адм. д. № 14873/12 г., по описа на ВАС, осмо отделение, с което е прието, че е налице ОФГ и делото е изпратено на съда за нейната поправка. С диспозитива на първоначалното решение № 521/23.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1038/2011 г., съдът е постановил отмяна на РА в частта, с която за данъчни периоди по ЗДДС месеци 11.2008 г., 02.2009 г., 04.2009 г., 08.2009 г., 10.2009 г. и 05.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 81 501,39 лв. по фактури, издадени от "Агроконсулт - 2006 с. Селановци" ООД, както и в частта, в която за 2008 г. е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО със сумата от 70 850, 24 лева и за 2009 г. със сумата от 190 403, 91 лева. С решението постановено по реда на чл. 175 от АПК, съдът е отменил РА, в частта, с която за данъчни периоди по ЗДДС месеци 11.2008 г., 02.2009 г., 04.2009 г., 08.2009 г., 10.2009 г. и 05.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 61 401,39 лв. по фактури, издадени от "Агроконсулт-2006 с. Селановци" ООД, както и в частта, в която за 2008 г. е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на ЗКПО със сумата от 70 850, 24 лева и за 2009 г. със сумата от 61 401, 74 лева. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по отношение на доставки по ф-ри с № 30/13.11.2008 г., № 31/216.11.2008 г., № 34/30.12.2008 г., № 35/30.12.2008 г., № 36/30.01.2009 г., № 38/27.02.2009 г., № 40/30.03.2009 г. и КИ № 113831.08.2009 г., № 52/28.08.2009 г., издадени от "Агроконсулт - 2006 с. Селановци", както и в частта по ЗКПО, в която за 2008 г. и 2009 г. е извършено увеличение на финансовия резултат със стойността по тези фактури. За да достигне до този извод съдът е приел, че за данъчни периоди по ЗДДС месеци 11.2008 г., 02.2009 г., 04.2009 г., 08.2009 г., 10.2009 г., 12.2009 г. и 05.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури с предмет на доставките стоки и услуги - оран, култивиране, торене, сеитба, жътва, пръскане, пшеница и авансови плащания. Видно от данъчната преписка доставката по ф-ра № 34/30.12.2008 г., не е спорна и по нея е признато право на данъчен кредит с процесния РА. Същевременно съдът не се е произнесъл по ф-ра № 39/27.02.2009 г., с предмет "оран култивиране" и ф-ра № 91/30.10.2009 г., с предмет "оран съгласно договор", които са предмет на процесния РА и първоинстанционната жалба. Същите фактури не са обсъдени в мотивите на съда и не са изложени мотиви досежно наличието на основанията за признаване правото на данъчен кредит по отношение на доставките. Относно останалите данъчни фактури, по които съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит мотивите на съда са бланкетни и общи, като основно позоваването е на заключението на ССЕ. Същото макар и неоспорено следва да бъде обсъдено с останалите доказателства по делото, тъй като факта на начисляване на данъка и редовно водено счетоводство при доставчика не са сред основанията за настъпване на данъчно събитие визирани в чл. 25 от ЗДДС. За всички доставки са изложени общи доводи, въпреки, че всяка от тях е с различен предмет, поради което не може да се осъществи контрол върху установеното от съда и въз основа на кои доказателства. Липсват доводи на съда за всяка от процесните доставки, какви правнорелевантни факти са установени и въз основа на кои доказателства. От заключението на ССЕ се установява факта на осчетоводяване на доставките, както при получателя, така и при доставчика, но други конкретни доводи досежно вида на услугите /по част от процесните фактури, по които е посочен предмет по договор/ или конкретни доказателства за количеството услуги, мястото на извършване и начина на определяне на тяхната стойност не са изложени в мотивите на съдебния акт. Не са обсъдени представените два броя договори за услуга от 1.10.2008 г., в които са посочени различни единични цени на услугите култивиране, сеитба, жътва и са подписани от различни лица. Не е обсъден и договор от 1.10.2009 г., в който е посочено, че се отнася за стопанската 2008/2009 г. Лисват доводи на съда, по кой договор за селскостопанска продукция е извършеното авансово плащане по две от процесните фактури, като липсата на конкретизация на предмета на услугите, предмет на фактури, по които се претендира данъчен кредит, следва да се обсъди на плоскостта на приетото в Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 и предходните такива решения по дело С-419/02, дело С-549/11-т. 28. Не се установява от мотивите на съдебния акт, включително след поправката на ОФГ, как е определен процесния размер на правото на данъчен кредит, за който е отменен РА. Посочени са само номерата на фактурите, за които както беше посочено е налице произнасяне свръх петитум и съответно непроизнасяне по две фактури, като не е посочен размера на данъка по всяка от тях. Не се установява и как е определен размера на неправилното увеличение на финансовия резултат на Кооперация "Скакуц - 2005" за 2009 г., тъй като в решението за поправка на ОФГ е посочено, че данъчната основа без ДДС е в размер на 61 401,74 лева. Същевременно в частта по ЗДДС, съдът е отменил РА досежно отказано право на данъчен кредит в размер на 61 401,39 лева. Досежно процесната 2009 г., поради липса на произнасяне на съда по ф-ра № 39/27.02.2009 г. и ф-ра № 91/30.10.2009 г. и съответно произнасяне по ф-ра № 34/30.12.2008 г., по която в хода на ревизията е признато право на данъчен кредит, не може да се установи как съдът е достигнал до извода, че със сумата от 61 401,74 неправилно е увеличен финансовият резултат на дружеството. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане в жалбата и същевременно е налице произнасяне свръх петитум. На следващо място по отношение на останалата част от спорното право съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими по делото доказателства, като се е позовал на заключението на ССЕ, без да го обсъди с останалите доказателства, поради което довода на касатора в тази насока е основателен. Допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин, поради което решението в обжалваната част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят процесните доставки, предмет на обжалвания РА, като се изложат конкретни доводи досежно установеното и въз основа на какви доказателства за всяка от доставките, респективно в частта относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2008 и 2009 г. С оглед крайният съдебен акт, по направеното искане за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,