Решение № 15658 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2013 г.

Решение № 15658 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 290 от 17.05.2013 г., постановено по адм. дело № 267/2013 г. Административен съд-град Пазарджик е отменил заповед № Пз2-з-1910/15.03.2013 г., с която директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, е отказал на Христина Фотис Терзопулос от град Пазарджик, ул. "Васил Априлов" № 5 отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД (Закон за семейните помощи за деца) за детето й Фотиос Константинос Диамантидис. Върнал е преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" град Пазарджик за ново произнасяне по молбата на Христина Фотис Терзопулос от град Пазарджик от вх. № Пз2-з-1910/15.03.2013 г. с нов административен акт при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" град Пазарджик с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът игнорира разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, в редакция след изм. ДВ бр. 95 от 04.12.2012 г., в която е уредено че правото за получаване на еднократна помощ чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД, възниква единствено от датата на раждане на детето и че срокът е преклузивен и изтичането води до погасяване на вземането за този вид помощ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател директора на дирекция "Социално подпомагане" град Пазарджик, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Колева, надлежно упълномощена. Ответникът по делото Христина Фотис Терзопулос, редовно призована, не се явява и не се представлява. Получени са писмени бележки на касационния жалбоподател и отговор на ответника по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище по касационната жалба, че е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е заповед № Пз2-з-1910/15.03.2013 г., с която директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, е отказал на Христина Фотис Терзопулос от град Пазарджик, ул. "Васил Априлов" № 5 отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД (Закон за семейните помощи за деца) за детето й Фотиос Константинос Диамантидис. Според текста на цитираната разпоредба (в редакц. от 01.01.2009 г.), майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. По делото е установено, че Христина Фотис Терзопулос е родила детето й Фотиос на 08.04.2012 г., видно от приетото като доказателство удостоверение за раждане № 0000001252/19.09.2012 г., издадено от община Пазарджик, област Пазарджик. С молба-декларация № 1910/11.03.2013 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пазарджик, жалбоподателката е поискала от органа отпускане на еднократна парична помощ при условията на чл. 8в ЗСПД, прилагайки уверение № 151052/22.02.2013 г. че е студентка редовно обучение, първи семестър, в Югозападен университет "Неофит Рилски" Благоевград. Административният орган е постановил отказ с мотиви за липса на предпоставките по чл. 12, т. 7 от ЗСПД. За да отмени оспорения пред него административен акт, Административен съд град Пазарджик, се е позовал на събраните по делото доказателства, преценени при тълкуване съдържанието на разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД и чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (в редакц. ДВ бр. 34 от 2009 г. -изм. ДВ бр. 95 от 2012 г.). Според чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД в редакция ДВ бр. 34 от 2009 г., еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се отпуска въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето. и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД, вземанията по чл. 8в от закона се погасяват в срок от шест месеца. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 6 ППЗСПД. Съдът детайлно е анализирал уредените в нормата две хипотези, обвързани с 6-месечния срок на погасяване на вземането, уреден в чл. 12, т. 7 ЗСПД. При първата от тях вземането за еднократна помощ се погасява с изтичането на 6-месеца от раждането на детето, а при втората с изтичането на 6-месеца от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8а, ал. 1 и ал. 4 ЗСПД. ППЗСПД прави разграничение дали майката е била записана като студентка към датата на раждане на детето или не. В случая правоимащата се е възползвала от правото си на майка, която е записана редовна форма на обучение като студентка, преди детето да е навършило една годишна възраст. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. Последвалата нормативна промяна в условията за възникване правото на еднократна помощ по чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД (ДВ, бр. 95/2012 г. в сила от 04.12.2012 г.), доколкото не и е предадено обратно действие е неотносима към процесния случай. Молбата - декларация от Христина Фотис Терзопулос е подадена в установения срок и правилно Административен съд - Пазарджик е отменил оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, като незаконосъобразна. Обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба претендира разноски по реда на чл. 143, ал. 1 АПК, които следва да се присъдят в размер на 100,00 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение