Решение № 566 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 546/2009 г.

Решение № 566 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 546/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 НПК от осъдения Л. Х. Н. от София се претендира отмяна на присъда № 91 от 03.02.2009 г., постановена по НОХД № 960/2008 г. на районен съд - Перник, без да се сочат конкретни основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК и да се формулира съответно искане към ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените най-общо в искането оплаквания, доразвити в съдебно заседание пред ВКС се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв. К. Моллова-Мустакова от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 91 от 03.02.2009 г., постановена по НОХД № 960/2008 г. на Районен съд-Перник отговорността на подсъдимия Л. Х. Н. от София, в момента в затвора София е ангажирана за извършено на 21.02.2007 г. в София престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 19.02.2009 г. В искането си осъденият Н. не навежда каквито и да е оплаквания за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, нито съответно искане към касационната инстанция, като в съдебните прения пред ВКС ги свързва с нарушено право на защита поради неоснователен отказ на съда да му допусне като свидетели лица - очевидци на случилото се. Желае връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет първоинстанционна присъда, непроверена от въззивната и касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С искането, доформулирано в съдебно заседание, с наведените "доводи" фактически се претендира наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 и 2 НПК, като допълнително развитите от осъдения "съображения" не касаят и не анализират конкретни обстоятелства по делото, поради което не дават възможност да се изведат сочените от него като "допуснати" съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита. Те не кореспондират с резултатите от проведеното съдебно следствие, в хода на което са били уважени всички доказателствени искания на осъдения Н. и на защитника му, включително със съответна СППЕ е проверена психическата му годност да носи наказателна отговорност за извършеното и да се защитава по делото. В крайна сметка, постановената осъдителна за него присъда не е била атакувана както лично, така и от защитника му. Отправените в пренията му пред ВКС упреци за неоснователен отказ на съда да бъдат допуснати искани от него гласни доказателствени средства, без да може да ги конкретизира са неоснователни и не могат да обезпечат постигането на целения от него резултат от искането му, а именно отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на районния съд. Искането му се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, а атакуваната присъда следва да остане в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК