Решение № 124 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 330/2014 г.

Решение № 124 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 330/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Д. М. М. за възобновяване на нохд № 154/2008 г. на Исперихския районен съд и отмяна на присъда № 112/29.10.2008 г. Поддържа, че наказателното производство е проведено в негово отсъствие, с което са нарушени съществено процесуалните му права, защото не е бил привлечен като обвиняем и не му е бил връчен обвинителен акт, както и че са налице предоставени гаранции за възобновяване на делото. С основанието по чл. 423, ал. 1 НПК обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е основателно и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Исперихският районен съд с присъдата по нохд № 154/2008 г. признал подсъдимите Д. М., С. А., С. А. и М. Ч. за виновни в това, че на 19.07.1998 г. в с. Х. при условията на предварителен сговор в немаловажен случай, а за М. и при условията на опасен рецидив, извършили кражба на имущество на обща стойност 1 300 000 неденом. лева. На основание чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за А., А. и Ч. и чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги осъдил съответно - тримата на по 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от по 3 години, а подсъдимия М. на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил общ режим. Наказателното производство срещу Св. А. и Д. М. е образувано с постановление от 8.10.1998 г. за извършено на 19.07.1998 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Извършени са процесуални действия за събиране на доказателства, а А. е привлечен като обвиняем. Д. М. не е намерен на известния му адрес, предприети са съответни действия за издирване, което е било основанието за спиране и възобновяване на производството. След постановление на прокурор от Исперихската районна прокуратура разследващият младши дознател е привлякъл четиримата обвиняеми и е взел мярка за неотклонение. Поради наличието на данни, че Д. М. не може да бъде намерен, защото е напуснал Република България и живее в Италия на неустановен адрес, постановлението и протокола за предявяване на разследването са подписани от назначения служебен защитник. Съдебното производство пред двете инстанции по същество е проведено при същите условия - наличието на основание по чл. 269, ал. 3 НПК. За постановената осъдителна присъда е узнал след задържането му на 7.ХI.2013 г. по повод издадената Европейска заповед за задържане. От изложеното следва, че осъденият М. не е знаел за започналото по отношение на него наказателно производство, нито за провеждането му в различните фази, защото не е уведомяван за това по някой от предвидените начини. Разследващият дознател и съдебният състав са приели, че към момента на провеждането на процесуалните действия са били налице основанията за провеждане на задочно производство при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, който извод е съответствал на действащото законодателство. С изменението на чл. 423, ал. 1 НПК /ДВ, бр. 93/2011 г./ са предвидени различни условия, които са налице по отношение на осъдения, поради което, а не на основание предоставени гаранции за възобновяване (за каквито по начало няма данни по делото), на осъдения следва да се предостави възможността лично да участва пред съответния орган още на фазата на досъдебното производство, както и в провеждането на съдебен процес според правилата на НПК, за да упражни процесуалните си права в пълен обем. От тази възможност е бил лишен, но не поради несъответно процесуално поведение, а защото не е имал процесуално качество на обвиняем. Затова искането на осъдения е не само допустимо, но и основателно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство. С оглед на това решение и разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК е наложително произнасянето по мярката за неотклонение. След като не е бил информиран по предвидения процесуален ред, с поведението си осъденият не е станал причина за задочното провеждане на наказателното производство. Независимо от това видно от материалите по делото са налице данни, които указват на проявена склонност да нарушава законите в страната, да променя адреса си по местоживеене според регистрацията с неизвестен, с което се създават условия да се укрие, то взетата мярка "задържане под стража", потвърдена с определение по чл. 309, ал. 1 НПК от 29.Х.2008 г., е съответстваща на тези обстоятелства и не следва да бъде определяна друга. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение