Решение № 10731 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8159/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М., гражданин на Афганистан, с [ЛНЧ], чрез адв. В. Петков, срещу Решение 14391 от 26.04.2025 г., постановено по адм. д. 186 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 13216 от 17.12.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирано е оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, с което било накърнено правото на защита на молителя, състоящо се в разглеждане на делото по същество и постановяване на обжалвания съдебен акт преди назначаването на определения от Националното бюро за правна помощ (НБПП) нов служебен защитник на М., чиято молба за отлагане на делото била и неоснователно отхвърлена от съда. Поддържа се становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че молителят не бил вече заплашен от преследване като бивш военен. Твърди се липса на материална доказателствена сила на представените от ДАБ справки, като се настоява, че отразените в тях данни са оборени чрез други доказателства, които не били съобразени от съда. Акцентира се върху данни от цитирани източници, които съдържат информация за заплахи от убийства, произволни арести и задържания, изтезания и малтретиране на лица, принадлежали към силовите структури на предишния режим в Афганистан. Твърди се наличието на такива и за няколко опита на талибаните да извършват посегателства срещу М., които не били съобразени от съда в отклонение от приложимия доказателствен стандарт съгласно дадени в тази връзка препоръки от Върховния комисариат към ООН за бежанците (ВКБООН). Отправен е и упрек към пропуска на първоинстанционния съд да съобрази актуалната оценка на ВКБООН за катастрофалната икономическа обстановка в Афганистан. Поддържа се становище, че връщането на М. в страната би представлявало нарушение на чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), като в тази връзка се цитира и практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). По така изложените съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентен орган председателя на ДАБ при МС на основание чл. 48, т. 1 ЗУБ, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. По материалната му законосъобразност съдът споделил извода на административния орган, че заявените от молителя обстоятелства не може да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Не се откривал нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо търсещия закрила акт на преследване от страна на официалните власти в Афганистан, нито се констатирало наличие на опасност от бъдещо преследване. Съдът споделил извода на издателя на спорното административно решение, че поведението и бежанската история на М. свидетелстват, че същият е икономически мигрант, чийто личен стремеж бил към по-хубав и финансово обезпечен живот в Германия цел, която той е посочил по време на интервюто в хода на административното производство. Съдът съобразил, на основание данните от наличната по делото Справка ЦУ-1525 от 24.06.2024 г. относно ситуацията в Афганистан, че след превземането на властта, талибаните обявили обща амнистия на всички, които са воювали срещу тях, която била приложима и по отношение на молителя като бивш войник на предното правителство. Въпреки това констатирал действия извършени от членовете на талибаните срещу бившия персонал на афганистанските национални сили за отбрана, но възприел твърденията на чужденеца за притежаван чин по-нисък от сержант и съображенията на административния орган, че нямало данни за личностно преследване спрямо него, доколкото длъжността му не е включвала отговорни задължения". Първоинстанционният съд възприел като правилна и обоснована преценката на административния орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Приел за установено, че М. не релевирал като причина за напускането на Афганистан наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание - от бежанската му история ставало ясно, че той не е бил арестуван, осъждан и не е членувал в партия. Съдът се позовал и на информацията от представената Справка вх. МД-02-36 от 31.10.2024 г., за да приеме, че насилието в Афганистан не било безогледно и повсеместно на цялата територия на страната и съществувала устойчивост на икономиката, макар и на сравнително ниско ниво. Съобразил, че молителят бил войник до 2021 г., след което нелегално напуснал страната. Счел, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата за закрила. При преценка на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът достигнал до заключение, че обстановката в страната била усложнена за гражданите, но предвид осигуряваната директна подкрепа от различни организации и напредъка по отношение на сигурността приел, че липсва изключително висока степен на безогледно насилие, което е предпоставка за предоставянето на субсидиарна закрила. Данни за наличие на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия не се откривали и в разгледаната справка. Отсъствали и лични обстоятелства, които да сочат, че М. би станал специфична цел на такова насилие, поради присъщи на положението му елементи. Така направените изводи съдът разгледал през призмата на относимите разпоредби на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и актуалния текст на чл. 15, б. в Директива 2011/95/ЕС, разтълкувани от СЕС в негово Решение по дело С-465/2007 г. Съобразил, че по въпроса решаващият орган се позовал, както на твърденията в интервюто, така и на фактите, които се съдържали в справката за Афганистан с характер на официален документ. Обсъдил и приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУБ към казуса. Не установил да са налице и основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Отрекъл в случая да е налице нарушение на принципа non-refoulеment, тъй като завръщането на лицето в държавата му на произход нямало да застраши неговите живот и здраве и нямало да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. Съдът не споделил оплакванията, релевирани в първоинстанционната жалба относно липсата на обективна и пълна преценка на всички относими обстоятелства в страната по произход на М., а приел, че административният орган обосновал преценката си по молбата за закрила след задълбочено и всестранно установяване на релевантните факти. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателно е релевираното в касационната жалба оплакване за допуснато от АССГ съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с обезпечаване на правото на защита на М. в първоинстанционното производство. Действително съставът на АССГ е пропуснал с нарочен акт по чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) да назначи определения по реда на чл. 18, т. 3 от същия закон нов адвокат на М. адв. Х. Хеския преди уведомяването за възложената защита. Установява се, че по делото е постъпило Уведомително писмо от 06.03.2025 г. от председателя на Съвета на Адвокатската колегия София, с което съдът е уведомен, че в отговор на искане от 25.02.2025 г., за осъществяване на правна помощ на настоящия касационен жалбоподател по адм. д. 186 по описа на АССГ за 2025 г. е определен адв. Х. Хеския. От адвоката е постъпила молба по делото, с която е поискано отлагане на насроченото открито съдебно заседание или заменянето с друг адвокат, която съдът недължимо е разгледал и оставил без уважение, доколкото към този момент посоченият адвокат не е бил назначен по правилото на чл. 26, ал. 2 ЗПП. В допълнение не се установява съдът да е държал и нарочно протоколно определение в този смисъл в съдебното заседание на 26.03.2025 г. Впрочем, констатира се, че съдът е процедирал в съответствие с предписаните от ЗПП правила по отношение на предходно определения да осъществи защитата на Хеския адвокат Р. Попов, когото е назначил със съдебен акт от 17.02.2025 г., отменен по късно с Определение 6291 от 24.02.2025 г. и в този смисъл е очевидно, че се касае за пропуск в процесуалната дейност на АССГ, който обаче в случая съществено се засяга процесуалните правила на М.. Предвид изложеното, така извършените процесуални действия от съда, респективно неговите процесуални пропускания, се явяват в нарушение на съдопроизводствените правила и са основание за отмяната на обжалваното съдебно решение. Основателно касационният жалбоподател твърди, че правото му на защита в първоинстанционното производство е нарушено. От акта за назначаване на процесуалния представител възниква представителната власт на адвоката и произтичат задълженията му с оглед представителството на лицето, на което е предоставена правната помощ. Като не е действал съобразно предписанието на чл. 26, ал. 2 ЗПП съдът е допуснал процедурно нарушение, вследствие което М. не е бил надлежно представляван в хода на първоинстанционното производство, като така е било препятствано правото му на защита. Поради изложеното, констатираното нарушение на съдопроизводствените правила следва да се квалифицира като съществено. Без акта за назначаване на адв. Хеския като процесуален представител на М., съдът недължимо е разгледал и се е произнесъл по молбата за отлагане на делото или замяна на адвоката, като му указал възможността да представи писмени бележки и/или писмено становище по делото. В този смисъл като е пристъпил към разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, без при това да е назначил определения адвокат като процесуален представител на М. при вече предоставена с нарочен акт по първоинстанционното дело правна помощ (вж. Разпореждане 4429 от 10.02.2025 г.), АССГ е ограничил/нарушил правото на защита на М. в производството пред съда. Постановеният в такова производство съдебен акт се явява неправилен при наличието на основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК и следва да бъде отменен. При това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд АССГ за извършване на дължимите процесуални действия за назначаване на адвоката и провеждане на производството по чл. 226 АПК с негово участие при съобразяване на указанията, дадени с настоящия съдебен акт. По разноските съдът следва да се произнесе в съответствие с правилото по чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение