Решение № 4014 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2016 г.

Решение № 4014 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. Х. срещу решение № 6459 от 25.10.2016 г., постановено по административно дело № 6012/2016 г. от Административен съд С.- град, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № 513з-3146/22.04.2015 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена ведно с всички законни последици. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител и в представени също от процесуален представител писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено от АССг след надлежно сезирани с жалба против индивидуален административен акт, какъвто е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител в МВР от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от нея, в рамките на предоставената му компетентност, при което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, но въз основа на правилно установена фактическа обстановка е извел неправилни изводи. Вярно е, че няма спор между страните, че именно директорът на СДВР е компетентният по чл. 204, т. 3 ЗМВР орган да постанови заповедта, но в решението липсват изводи в тази насока. Формално е посочено, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за форма и липсват изводи за съответствието й с целта на закона. Съдът обстойно е обсъдил извършеното от Х., както и приложимата нормативна уредба, но въз основа на събраните доказателства е извел неправилни изводи. Няма спор между страните, че М. Х. заема длъжността разузнавач III-та степен в 02 сектор "Търговия, туризъм, услуги" към отдел "Икономическа полиция" при СДВР, в което качество с обжалваната от него заповед му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 204, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Като нарушение на служебната дисциплина обаче дисциплинарнонаказващия орган приема, че през 2015 г. в изпълнение на заповед № з-19943/30.10.2014 г . в качеството му на лице, определено да осъществява предварителен контрол за законосъобразност по чл. 13, ал. 3, т. 5 във вр. с чл. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) на 27.02.2015 г. е утвърдил плащания в размер на 50% по фактура № 1200045964/10.02.2015 г. и № 1200045965/10.02.2015 г., в следствие на което неправомерно са изплатени суми на служители на СДВР без да е спазен нормативния ред за плащане на транспортни разноски, определен в чл. 40, ал. 2 ПМС № 8/16.01.2015 г. за изпълнение на държавния бюджет за съответната година, като цитирания текст предвижда плащането на тези суми да се извършва по утвърден списък от работодателя. Описаното е прието от органа като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което се предвижда налагане на наказание "писмено предупреждение". Посочено е и, че Х. за периода 01.01.2015 г. до 21.03.2016 г. е ползвал отпуск в размер на 45 работни дн, през който не текат сроковете за налагане дисциплинарни наказания. При така установеното съдържание на заповедта се налага извод, че дисциплинарното наказание на Х. е наложено в качеството му на служител на МВР за длъжността, на която е назначен - разузнавач III-та степен в 02 сектор "търговия, туризъм, услуги" към отдел "Икономическа полиция" при СДВР, при липсата на установено извършено нарушение на служебната дисциплина в това му качество, но за нарушение на длъжността, която е определен да изпълнява при отсъствие на служителя, заемащ длъжността специалист VI - III степен (финансов контрольор) при СДВР. Отделно от това в заповедта не е конкретизирано мястото на извършеното нарушение. Не са установени и обстоятелствата, при които е извършено същото. Отделно от това въпреки, че от справката е установено, че по тези две фактури са изплатени общо 72,90 лв. на служителя И. С. А., това обстоятелство също не е посочено в заповедта, като липсва и извод, че това лице не попада в категорията на лицата по чл. 40, ал. 2 ПМС № 8/16.01.2015 г. На следващо място дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, като с различен шрифт в заповедта е цитирано - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а същевременно при описание на нарушението е прието, че е нарушен редът, определен в чл. 40, ал. 2 от Постановление на Министерски съвет № 8/16.01.2015 г., което определено не попада в посочената хипотеза. При това без съмнение заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗМВР, при което изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е неправилен. Така установените нарушения на формата са съществени, при което заповедта е незаконосъобразна поради така установеното нарушение по чл. 146, т. 2 АПК. Освен това при налагане на наказанието органът не е обсъдил въпроса за неговата тежест и последиците от извършването му, което обаче е от значение при определяне на вида и размера на наложеното наказание, при което при постановяване на заповедта е допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. При липсата на установявания в справката, изготвена от дисциплинарно разследващия орган (комисията, назначена със заповед № 513з-10106/23.12.2015 г на директора на СДВР), че лицата, на които са изплатени тези суми не попадат в категорията на лицата по чл. 40, ал. 2 ПМС 8/2015 г. Анализа на съдържанието на справка рег. № 513р-13132/0.04.2016 г. и предвид установеното неизпълнение на задължения от страна на работодателя, който в случая е и дисциплинарнонаказващия орган се налага извод, че извършената проверка е непълна и едностранчива, при което заповедта е постановена в нарушение . Не е спорен въпросът, че Х. със заповед № з-19943/30.10.2014 г. на Директора на СДВР е определен като длъжностно лице да осъществява при отсъствие на служителя, заемащ длъжността специалист VI - III степен (финансов контрольор) при СДВР предварителен контрол за законосъобразност по чл. 13, ал. 3, т. 5 във вр. с чл. 2 ЗФУКПС. Безспорно е установен и факта, че същият е запознат с длъжностната характеристика за длъжността № 59402/19.04.2014 г., утвърдена със заповед рег. № 17359/29.04.2014 г., противно на твърденията му. От съдържанието на справката е установено, че заемащата длъжността финансов контрольор Х. Х. - К. е утвърдила плащане по девет фактури, две от които са от същата дата и са издадени непосредствено преди фактурите, утвърдени от Х., а именно фактура № 1200045964/10.02.2015 г. и 1200046503/10.03.2015 г., при което следва извод, че или за изпълнение на това задължение не е била налице необходимата по заповед № з-19943/30.10.2014 г. на Директора на СДВР предпоставка - отсъствие на служителя, заемащ тази длъжност или в случая директорът на СДВР не е изпълнил и задълженията си по чл. 13 ЗФУКПС, задължаващ го като отговорен за управлението на рисковете по чл. 12, ал. 1 с. з. да създаде и приложи контролни дейности, които включват най-малко изчерпателно изброените в чл. 13, ал. 3 ЗФУКПС. С оглед на това и при липсата на доказателства дали на 27.02.2015 г. титулярят, заемащ длъжността финансов контрольор е изпълнявал задълженията си или е отсъствал, като и липсата на проверка на твърденията на Х. за начина на организация на работа, която според твърденията му е хаотична, определените длъжностни лица, изпълняващи в случай на необходимост практически работят при "повикване от счетоводството", като при това липсва съобразяване с възможностите на служителя с оглед изпълнение на служебните му задължения за длъжността, която заема като титуляр без съмнение водят до извод, че заповедта е постановена без да са изяснени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства е установено, че дисциплинарнонаказващия орган, който е и работодател по смисъла на чл. 40, ал. 2 ПМС № 8/2015 г. не е утвърдил списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1 - работниците и служителите за пътуване, в границите на населеното място, когато това произтича от характера на трудовата им дейност; както и от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места - за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност. Така установеното също води до извод за допуснато нарушение по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 АПК. Освен това настоящият състав намира, че в случая заповедта е постановена при несъответствие с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Налагането на дисциплинарни наказания има за цел да принуди служителите, които ги извършват да започнат да преустановят нарушението от една страна, а от друга страна без съмнение имат за цел да въздействат предупредително както към тях, така и към останалите служители за необходимостта да изпълняват служебните си задължения точно и добросъвестно. Същевременно за работодателя е налице задължение да осигури на работниците и служителите условия за това изпълнение. При липсата на осигурени такива условия наложеното наказание не може да бъде определено като постановен в съответствие с целта на закона. С оглед на така установените, факти, които са установени и от първоинстанционния съд неправилен е изводът, че заповедта е законосъобразна, предвид установеното от доказателства постановяване при допуснати нарушения на изискванията за форма и допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, довели и до материална незаконосъобразност на същата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от М. Х. заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид липсата на изрично направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбодателя, независимо от изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение