Решение № 4058 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2010 г.

Решение № 4058 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Олег Константинов Динев, от гр. София, ул. "Денкоглу" № 11, ет. 1, ап. 5, против решение № 877 от 12.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1164/2010 на Административен съд - София град (АССГ). По наведени доводи за нарушения на правораздавателната дейност, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по жалбата - полицейски орган Георги Кр. Георгиев от група "Паркинги и гаражи" - сектор 02 при отдел "Пътна полиция" - СДВР, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество - жалбата е основателна. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт на полицейски орган, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" и чл. 94, ал. 3 ЗДвП по отношение на Олег Константинов Динев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на ППС". Осъществявайки контрол за законосъобразността на мярката, АССГ по същество е установил, че на 8.01.2010 г. в град София, ул. "Струга" срещу № 22 към ул. "Опълченска", срещу движението и не в най-вдясно по посока на движението е паркиран л. а. "Сеат" с ДК № СА 04 91 МВ, собственост на Олег Константинов Динев. С описаните действия водачът е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП и след съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 811796/8.01.2010 г., окомплектован с 8 броя цветни снимки за местонахождението на автомобила, е приложена ПАМ "Преместване на паркирано ППС". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че жалбоподателят Динев е обжалвал акт за налагане на ПАМ на полицейски служител от СДВР - ОПП, група "Паркинги и гаражи", издаден на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, в чиято хипотеза не се изисква писмена форма за валидност на акта. Развил е съображения, че полицейският орган съставлява "служба за контрол" по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка § 11 ПЗР ЗДвП, като компетентността за репатриране на ППС, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП е изрично възложена от министъра на вътрешните работи на съответните длъжностни лица от подчинените му служби за контрол по ЗДвП по силата на заповед № I-275/24.02.2006 г. При наличието на доказателства за оправомощаване на служителя, издал разпореждането за преместването на ППС, АССГ е приел за доказана материалната компетентност на длъжностното лице Георгиев да налага мерки на административна принуда от посочения вид. По същество е посочил, че неправилното паркиране на МПС от лявата страна на улицата, срещу посоката на движение, съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП за прилагане на оспорената мярка на административна принуда. Решението е неправилно. Законосъобразен е извода на съда, че е наложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б."б" ЗДвП, за която не се изисква издаване на писмена заповед. Разпореждането за преместване на автомобила е дадено устно и доказателство за начина и мястото на паркиране са констатациите в АУАН № 811796/08.01.2010 г. и изготвените и приложени по делото снимки. Установено е, че автомобилът не е паркиран по посока на движението, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3, предл. първо ЗДвП. При липса на изискване за писмена форма на акта за прилагане на ПАМ, фактът на нарушението може да се установява с всички допустими доказателствени средства, но в конкретния случай страните не спорят относно обективните признаци на деянието, квалифицирано като нарушение на правилата за движение по пътищата. По делото е разпитан като свидетел братът на жалбоподателя, чиито показания не опровергават съществуването на описаните в акта обстоятелства, а установяват евентуална причина за местонахождението на МПС-то, с което по никакъв начин не променят извода за допуснато закононарушение. При установените по делото релевантни за спора факти обаче, решаващият съд е приложил невярно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е приел, че предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Същевременно не е отчел, че се касае за прилагане на преустановителна ПАМ и в случая нормативнопредвидените изисквания за взетото административно решение не са обективирани към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Разпореждането за преместване, съгласно докладната записка от 8.01.2010 г. е за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Нарушение от подобен характер е съставомерно по смисъла на чл. 180, ал. 1, т. 1, респ. чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП и се санкционира с административно наказание "Глоба", но не е предвидено като основание за репатриране на неправилно паркираното МПС по реда на чл. 171, т. 5 ЗДвП. Необосновано съдът е приел за неотносими доводите на жалбоподателя, че мястото не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на МПС, както и че паркирането МПС не е създавало опасност и не е правило невъзможно преминаването на останалите участници в движението. Доказателства за обективиране на факти, визирани в някоя от посочените хипотези, не са ангажирани от страна на административния орган (Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК), а от снимковия материал се установява, че автомобилът е бил паркиран в колона до тротоара. Така установеното нарушение има друг фактически състав, който не може да бъде квалифициран в нито една от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, поради което и не е годно да послужи като основание за прилагане на ПАМ. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. На плоскостта на изложеното, приемайки за осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, АССГ е приложил неправилно материалния закон, изводите му са необосновани и противоречат на ангажирания доказателствен материал. Оспореното решение следва да бъде отменено и т. к. делото е напълно изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде пререшен с отмяна на обжалваната ПАМ. С оглед своевременно направеното искане за съдебни разноски, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 15 лева, съставляваща пълният размер на заплатените държавни такси при разглеждане на спора в двете съдебни инстанции. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, т. к. по делото не са представени категорични доказателства за реалното плащане на такива. Приложеният на л. 34 от делото "договор за правна помощ и пълномощно" е частен диспозитивен документ, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Този договор обаче не съдържа реквизитите на стандартен (бланков) адвокатски договор, подлежащ на осчетоводяване и контрол, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно факта на извършеното плащане на уговорената в него сума, респ. - не може да бъде противопоставен на насрещната страна по процесуалното правоотношение. След като по делото не са представени други доказателства в тази насока (разписка, преводен документ, фактура), следва да се приеме, че реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение не е установено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,