Решение № 8689 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11094/2018 г.

Решение № 8689 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11094/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 01 РУ- СДВР, чрез юрк. Георгиев, против решение № 4514/04.07.2018 г. по адм. д. № 4418/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 225 зз-564 от 03.04.2018 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Р. Радев в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Първоинстанционният съд е отменил по жалба на Р. Радев заповед за задържане на лице с рег. № 225 зз-564 от 03.04.2018 г., издадена от полицейски орган при 01 РУ- СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на Р. Радев. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но страда от съществен и неотстраним порок във формата и при издаването й са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, довели до постановяване на незаконосъобразен административен акт. Стигнал е до извод, че в заповедта липсват фактическите основания за издаването й. Решението е неправилно. Със заповед рег. № 225 зз-564 от 03.04.2018 г., издадена от старши полицай в 01 РУ – СДВР, заповядва задържането за срок от 24 часа на Р. Радев на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В заповедта като фактически основания за задържането е посочено "осуетяване на полицейска проверка". При така установеното съдържание на заповедта необосновано в обжалваното решение е прието, че акта е постановен в нарушение на изискванията за форма, тъй като съдържа както правното така и фактическото основание за постановеното задържане. Още повече, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено наличието на фактическото основание посочено в заповедта. Въпреки, че по делото са събрани необходимите доказателства установяващи относимите по делото факти, съдът не е изложил каква фактическа обстановка приема за установена, като е изложил подробно становището си единствено по съдържанието на заповедта. Настоящият състав намира, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства безспорно се установява, че Р. Радев не се е подчинил на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност, с което са налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за задържането му, като освен това е установен и факта, че е започнал да снима с мобилния си телефон полицейските органи и че е отправял заплахи към тях. В тази насока съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на задържането на Р. Радев, същият след надлежно предупреждение е попречил на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на Р. Радев срещу заповедта за задържане бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото Р. Радев следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение