Решение № 12722 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2014 г.

Решение № 12722 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2578/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба (погрешно наименувана "молба") на Антон Кирилов Стефанов, понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Бобов дол, срещу Решение № 6 от 16.01.2014 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. дело № 258/2013 г. Релевира доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и иска неговата отмяна. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, чрез пълномощника си юрк. Питов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Административният съд е бил сезиран с иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Антон Кирилов Стефанов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Бобов дол, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за сумата от 5 000 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия на затворническата администрация. Твърди, че поради немарливост на началника на ОЗ "Бобов дол" е понесъл неимуществените вреди, изразяващи се в лишаване от храна, която му се е полагала като грамаж и порции. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което ищцовата претенция е останала недоказана, а оттам и неоснователна. Не е доказана в процеса причинната връзка между храната, предлагана в Затвора като количество, качество и грамаж и здравословното състояние на ищеца, както и твърдяната неимуществена вреда. Анализът на ангажираните от ищеца писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели не обосновават безспорен и категоричен извод за наличие на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора - гр. Бобов дол. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настящия състав. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от същия закон дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да бъде реализирана отговорността на държавата за вреди следва да са налице всички, предвидени от нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила при събирането и цененето на доказателствата, съдът е установил, че не е налице неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на затворническата администрация по предоставяне на храна като количество и качество на лишения от свобода. Представените по делото доказателства - докладна записка на инсп. "МТС" в затвора гр. Бобов дол (л. 45 - 60); дневните листове от затвора; дневни и седмични менюта, съгласно Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 (един) лишен от свобода - възрастен и Надбавка "А" към Таблица № 1 доказват, че на ищеца са осигурявани препоръчителните количество и качество от необходимите калории за деня. Настоящата инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че докладът на Омбудсмана на Република България за посещението на националния превантивен механизъм в Затвора в гр. Бобов дол доказва твърденията на ищеца. Заключението в този доклад не потвърждава, че лишените от свобода са ощетени от полагащата им се като грамаж и порции храна. В заключението на този доклад по отношение на храната в Затвора в гр. Бобов дол е направена единствено препоръката да се засили контрола по спазване на диетите за хронично болни като няма данни ищецът да има хронично заболяване и да попада в тази група лишени от свобода. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. По делото също така не са представени доказателства за реално претърпени от жалбоподателя. Твърдението за влошеното му здравословно състояние като причинна връзка от начина му на хранене е останало недоказано. Поради това правилно е прието от съда, че не са налице основанията по чл. 4 вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответната страна по делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът следва да признае на ГДИН правото на разноски. Процесуалният представител на ГДИН обаче не е изпълнил задължението си да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, поради което и с оглед принципа на равнопоставеност (чл. 8, ал. 1 от АПК), такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,