Решение № 12330 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2017 г.

Решение № 12330 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от К. К. с адрес: гр. [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат Б. Райнов, против решение № 84/13.06.2017 г. по адм. дело № 31/2017 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед № 03-200-РД/32 от 13.01.2017 г. на Директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Сливен, с която е отказано финансиране на Заявление за подпомагане с ИД № на проекта 20/06/1/0/01773. Касационният жалбоподател счита, че така постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което го обжалва изцяло с искане да бъде отменено, тъй като са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК. По-конкретно, за неправилен, доказателствено неподкрепен и съответно необоснован счита извода на съда, че в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. на МЗХ за прилагане на подмярка 6.1 липсва списък на приоритетни култури и приоритетни животни, а такива били определени в списък, приложен към Писмо № 13-3981 от 30.06.2015 г. на министъра на земеделието и съгласно това писмо отглеждането на градински охлюви не попада в обхвата на приоритетните за подпомагане сектори по подмярката. Заявява, че министърът на земеделието и храните е имал възможност да посочи приоритетните за подпомагане подсектори в сектор "Животновъдство", но не го е направил, а списъкът не е публикуван на сайта на ДФ "Земеделие", което обстоятелство според съда не нарушава права или законни интереси на земеделски производители - кандидати за подпомагане. Не споделя мнението на съда, че средствата за подпомагане по подмярка 6.1 са разпределени съгласно чл. 26 от Наредбата при провеждане на регламентирана процедура на класиране на проектите съобразно критериите за оценяване, защото именно по тази наредба съгласно Приложение № 3 проектът на жалбоподателя получава допълнително 11.04 точки и се оценява общо на ЗЗ.04 точки. Заявява, че писмо № 13-3981 от 30.06.2015 г. и писмо № 13-3981 от 17.07.2015 г. представляват указания, адресирани към специализирания орган по управление и контрол за отпускането на средства от еврофондовете, но те не са нормативни актове и нямат задължителен характер за лицата, които не се намират в системата на администрацията на ДФ "Земеделие". На последно място касационният жалбоподател счита, че решаващият съд неправилно е определил дължимата държавна такса в размер на 488.95 лв. за образуване на делото, като се е мотивирал с разпоредбата на § 6 от ЗИД АПК и чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде отменено и решението на съда, и заповедта на ДФ "Земеделие" Сливен. Претендира присъждане на всички деловодни и съдебни разноски за инстанциите, като представя списък, както и писмено Становище. Ответникът – Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Сливен, гр. Сливен, не взема отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Основателни са доводите на касационния жалбоподател относно наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, но същото не е правилно. Безспорно в процесния случай приложим нормативен акт е Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., регламентираща условията и реда за прилагане на подмярката. Същата наредба допуска подпомагане за "отглеждане на охлюви". С писмо – указание № 13-3981/17.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните са посочени селскостопански животни и култури, включително и градинските охлюви, които се изключват от обхвата на приоритетните за подпомагане сектори от ПРСР 2014-2020 година. Това писмо е изготвено в рамките на компетентността на министъра по чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на МЗХ, но същото не е публикувано официално. Неправилно съдът приема, че този факт в конкретния случай е ирелевантен. Независимо, че писмото, на което се позовава административният орган, е издадено от министъра на земеделието и храните в рамките на неговата компетентност, недопустимо е с писма да бъде дерогирано действието на нормативен акт, който е в сила. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове допуска нормативните актове да се отменят, изменят или допълват само с изрична разпоредба на нов, изменящ или допълващ нормативен акт. В случай, че министърът на земеделието и храните е искал да изключи охлювите от предмета на финансиране по наредбата, то той е можел да стори това на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители с изменение на наредбата, но не и с писмо. Предвид изложеното, прокурорът от ВАП счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 19.06.2017 г., от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 84 от 13.06.2017 г. по административно дело № 31/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд Сливен ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. К. от гр. [населено място], [улица], подадена срещу Заповед № 03-200-РД/32/ 13.01.2017 г. на Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - гр. Сливен, с която е отказано финансиране на Заявление за подпомагане с кандидат К. К. и ИД № на проекта: 20/06/1/0/01773, като неоснователна и ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 100, 00 (сто) лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване пределите на своята териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" със Заповед № 03-РД/1404/23.07.2015 г., в предвидената от закона писмена и предметна форма и съдържание, и съдържа мотиви, а освен валидна, заповедта е преценена от съда и като материално и процесуално законосъобразна. Съдът е констатирал, че действително в относимия за процесния случай нормативен акт - Наредба № 14/28.08.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., регламентираща условията и реда за прилагане на подмярката, липсва списък на приоритетни култури и приоритетни животни, какъвто МЗХ е въвел изрично например по подмярка 6.3 като приложение към Наредба № 10/10.06.2016 г., но независимо от това обстоятелство, макар и необнародван като част от нормативния акт, такъв списък е наличен и одобрен от компетентния административен орган - министъра на земеделието и храните, в рамките на неговата обща компетентност. Съдът е посочил, че този списък е представен по делото и е бил изпратен на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а обстоятелството, че не е публикуван, не нарушава права или законни интереси на земеделски производители - кандидати за подпомагане, доколкото със субсидирането на определени дейности в областта на земеделието, по отношение на такива лица е предоставена възможност да получат финансова помощ, но това не води до извода, че специализираните органи, определящи и предоставящи помощта, са задължени безусловно да финансират всеки един постъпил при тях проект. В тази връзка съдът е приел, че в случая се касае за безвъзмездна помощ, чийто обем е лимитиран видно от заповед № РД 09-434/15.06.2015 г. на министъра на земеделието и храните, и е напълно в правомощията на контролиращия орган да въведе правила относно целесъобразното разпределение на тези средства, в това число и чрез определяне на приоритетни сектори в земеделието и животновъдството. На следващо място съдът е счел, че на оспорващия правилно не са признати 11.04 точки, тъй като отглеждането на градински охлюви не попада сред приоритетните сектори според указания на министъра на земеделието и храните в писмо № 13-3981/17.07.2015 година. Освен това е налице и другата посочена в административния акт като правно основание норма на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за недостатъчен бюджет по подмярката, определен в заповедта за прием на заявления. По тези съображения е направил извод, че жалбата срещу обжалваната заповед е неоснователна, а при този изход на спора е осъдил жалбоподателя да заплати на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Сливен, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но се явява неправилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по постъпила жалба от К. К. с адрес: гр. [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат Б. Райнов, против Заповед № 03-200-РД/32 от 13.01.2017 г. на Директора на ОД (Областна дирекция) на ДФ (Държавен фонд) Земеделие - гр. Сливен. С тази заповед е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата К. К. с ИД № на проекта: 20/06/1/0/01773, на стойност 48 895, 00 лева. Като мотив за отказа е посочено, че на основание чл. 28, ал. 2, чл. 27, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, ДФ "Земеделие" - РА следва да постанови пълен отказ за финансиране на заявлението. Посочено е, че наличният бюджет по мярката, определен със Заповед № РД 09-434 от 15.06.2015 г. е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 28, 68 точки по критериите за подбор, а заявлението на кандидата К. К. е получило 22 бр. точки на предварителен ранкинг за класиране. След извършената оценка по посочените в чл. 13 и Приложение № 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. критерии за подбор, заявените от кандидата ЗЗ.04 бр. точки не са признати, тъй като земеделското стопанство към момента на кандидатстване включва градински охлюви, а същите на попадат в приоритетните сектори за подпомагане в рамките на ПРСР 2014-2020 година съгласно писмо с № 13-3981 от 17.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Безспорно приложима за конкретния случай е Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година. Безспорно е, че кандидатът К. К. от гр. [населено място] е подал на 22.07.2015 година Заявление за подпомагане по тази мярка, в което е заявил за отглеждане в с. Съдиево, общ. Нова Загора, обл. Сливен - охлюви – 1440 кв. м, посочени в графата "животновъдство" от Данни за дейността на земеделското стопанство. Същите са посочени с код "4030" в таблицата за икономическия размер на стопанството в стандартен производствен обем/стандартна продукция (СПО); в Бизнес план; в Справка за животни в обекта от 30.06.2015 г. и в Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1750/16.07.2015 г. за отглеждане на 400 000 бр. охлюви в лехи. В относимата за случая Наредба № 14 от 28.05.2015 година на няколко места е предвидена възможността да се кандидатства за подпомагане с "отглеждане на охлюви", тоест тя не изключва изрично финансирането на заявленията за подпомагане. Даденото с писмо изх. № 13-3981 от 17.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните указание, което всъщност е отговор на направено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" запитване относно принадлежността на редица видове култури и видове животни, сред които и "градински охлюви" към приоритетните за подпомагане сектори, не може да дерогира разпоредби на действащ неотменен нормативен акт, какъвто е Наредба № 14 от 28.05.2015 година. Отразеното в писмото, че "охлювите" (както всъщност и всички останали селскостопански животни и култури извън "бубарството") не следва да се отнасят към приоритетните за подпомагане сектори в рамките на Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., не ангажира земеделския стопанин - кандидат за подпомагане. Това е писмо, а не официален Списък, който (ако се приеме за списък, както е счел първоинстанционният съд), не е публикуван не само в "Държавен вестник", но и на сайта на министерството на земеделието и храните, на ДФ "Земеделие" и на Областната дирекция "Земеделие" - Сливен. Спазвайки това т. н. указание обаче, компетентният административен орган не е дал на К. К. точки по предвидените критерии, поради което не е достигнат минимума от 28, 68 точки. Мотивът за недостатъчен бюджет по мярката се оказва незаконосъобразен, тъй като при признаването на 11.04 точки по критерий 2.1 за СПО, формиран от "отглеждане на охлюви", кандидатът би получил общо ЗЗ.04 точки, колкото е заявил и не е следвало да получава отказ за финансиране. Това се потвърждава и от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза, а именно: ако не се съобразява писмо - Указание № 13-3981 / 17.07.2015 г., точките са ЗЗ.04, а ако се съобразява - точките са 22. На практика, фактът, че има недостатъчен бюджет по процесната мярка, е наложило редуциране в смисъл на намаляване на точките с 11.04, за да не се достигне минимума при класирането и заявлението да не подлежи на финансиране. Не на последно място следва да се отбележи, че ако министърът на земеделието и храните (понастоящем и на горите) е искал да изключи охлювите от предмета на финансиране по процесната Наредба № 14/28.05.2015 г., то е можел да направи това с изменение на наредбата, но не и с писма. Като е достигнал до противоположния правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон и ще трябва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, спорът бъде решен по същество и се отмени незаконосъобразната заповед на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Сливен. Не е съобразено със закона разпореждането на докладчика по първоинстанционното дело жалбоподателят да довнесе държавна такса в размер на 478.95 лева. Същата неправилно е определена на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образуваното пред Административен съд - Сливен административно дело № 31/2017 г. е с шифър по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както е било разпределено видно от Протокола за избор на съдия докладчик и правилно е била внесена дължимата се държавна такса в размер на 10 лева по чл. 2б, буква "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (във всичките редакции на тази разпоредба - първоначалната обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; изм. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г.; изм. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., изм. бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по процесната подмярка 6.1 от мярка 6 е по реда на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година, е издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 9а от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Затова и държавната такса следва да се определя съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, а не по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. С оглед този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции. За касационното производство те са в размер на 805 лева, от които държавна такса 5 лева (която правилно е определена от докладчика по първоинстанционното дело, а ако беше по ЗУСЕСИФ, щеше да е в съвсем друг размер) и 800 лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение. За първоинстанционното производство, на К. Кътев следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева - договорено и платено в брой, внесения депозит за вещо лице в размер на 350 лева и 10 лева, представляващи действително дължимата се по делото държавна такса. Останалата заплатена сума до 488.95 лева е недължимо платена и следва да се потърси по друг ред. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,