Решение № 6527 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 593/2009 г.
ВАСI отделение19.05.2009 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 100/18.11.2008 г. по ахд № 177/2008 година на Административен съд - Видин, първи състав. ОСЪЖДА "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, бул. "Витоша" № 11, ет. 1, представлявано от Георги Делчев Попниколов, да заплати 240 (двеста и четиридесет) лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС на митница Видин. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6527 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 593/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, срещу решение № 100/18.11.2008 г. по ахд № 177/2008 година на Административен съд - Видин, първи състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 23/07.04.2008 г. на началника на митница Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0076/14.05.2008 г. на директора на РМД - Русе. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, отмяна на решенията на митническите органи и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - началникът на митница Видин, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че на 17.06.2005 г. през митница Видин, на митническата територия на страната е въведен и деклариран на режим "транзит", употребяван пътнически автомобил марка "Ситроен", модел "ВХ" с отговорно лице по транзита "ТИР" АД, гр. София, като е издаден ЕАД № 4102/Т-12823/17.06.2005 г., с който стоката е била насочена за митническо оформяне в митница Перник в срок до 20.06.2005 г. Поради неприключване на митническия режим в срок, митница Видин е уведомила жалбоподателя, че следва да заплати дължимите за стоката вносни митни сборове. Издадено е и постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 7584/26.10.2006 г. на началник митница Видин за сумата 2 788 лв., дължима от жалбоподателя, което е влязло в сила, проведено е принудително изпълнение и вземанията по това ППСПДВ и други, издадени на жалбоподателя са погасени на 21.02.2007 г. и 08.08.2007 г. след заплащане на сумите от негова страна. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че вносните митни сборове са заплатени и от получателя на стоката по ЕАД за транзит. Предвид изложеното с обжалваното в настоящето производство решение № 23/07.04.2008 г. на началника на митница Видин законосъобразно и обосновано е отказано възстановяването на платените по ППСПДВ № 7584/26.10.2006 г. публични държавни вземания, тъй като плащането е дължимо и на правно основание, което не е отпаднало и впоследствие - не са налице основанията по чл. 214, ал. 2 от ЗМ за възстановяване на сумите. Основното възражение на касатора е, че същите митни сборове са платени и от вносителя, за което няма представени никакви доказателства. Извадката от БИМИС, на която се позовава касаторът показва, че транзитната операция е приключена на 05.03.2007 г. - тоест след заплащането от отговорното лице по транзита на вносните митни сборове и превеждането им от съдия - изпълнител по сметката на митница Видин. Предвид разпределението на тежестта на доказване и последиците от недоказване на твърдените от касатора благоприятни за него факти, изводът на първоинстанционния съд за приключване на транзитната операция едва след принудителното събиране на дължимите вземания от жалбоподателя е обоснован. Липсват доказателства за учреден режим "внос" от получателя на стоката и съответно заплащане на вносни митни сборове от него за същия лек автомобил. Основанието за плащане на митните сборове е било налице, както към момента на плащането, така и впоследствие. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМ. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претендираните от касатора разноски не могат да бъдат присъдени. На митница Видин следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 240 лева, платимо от дружеството - касатор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение