Решение № 14321 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2010 г.

Решение № 14321 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниела Тодорова Николова от гр. Кюстендил, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Анани Константинов от същия град, срещу решение № 143 от 31.05.2010 г. по адм. дело № 108/2010 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че при направена от контролните органи по чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) проверка било установено, че детето Максим Марио Николов е бил приет и е посещавал Общинска детска ясла - гр. Кюстендил през периода 07.05.2009 г. - 22.01.2010 г. Поради това и на основание чл. 53, ал. 4 КСО с разпореждане № С-09-999-03-0017792 от 20.01.2010 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО е отказало да изплати на майката Даниела Тодорова Николова парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете. С решение № РД-12-23 от 11.03.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на Даниела Тодорова Николова срещу това разпореждане, а с посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил и жалбата на Даниела Тодорова Николова срещу решението на директора. Спорът между страните е по тълкуването и приложението на чл. 53, ал. 4 КСО, според който паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. С писма изх. № 24 от 05.05.2010 г. и изх. № 25 от 21.05.2010 г. директорът на Общинска детска ясла - гр. Кюстендил е дал отговори на поставени му от Административен съд - гр. Кюстендил въпроси. За удостоверените с тези писма обстоятелства - че детето Максим Марио Николов, родено на 22.01.2008 г., е било прието на 07.05.2009 г. за отглеждане, възпитание и обучение (арг. чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето) в общинската детска ясла по искане (направено със заявление) на неговата майка Даниела Тодорова Николова и че за времето до 22.01.2010 г. детето е имало присъствие в детската ясла, подробно описано по месеци в първото от тези писма (изх. № 24 от 05.05.2010 г.) и се е ползвало с всички права на дете, настанено в детската ясла. Въз основа на тези данни съдът е направил извод, че детето Максим Марио Николов е било настанено по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО в детско заведение, поради което отказът на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО, да изплати на майката Даниела Тодорова Николова парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, е законосъобразен. С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, който е основан на аргумента, че медицинските документи, приети от съда като доказателства по делото, удостоверявали същественото обстоятелство, че детето не е посещавало редовно детското заведение поради заболяване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на Кюстендилския административен съд, че приемането на детето за отглеждане, възпитание и обучение в общинската детска ясла е настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО и по своята правна същност е юридически факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето на това настаняване. Обстоятелството, че детето поради заболяване често и продължително е отсъствало от детската ясла, не води до необоснованост на този извод (сравни в този смисъл реш. № 3864 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 13788 от 2009 г., реш. № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. и др. на ВАС - VI отд.). В случая не са налице твърдяните от жалбоподателката касационни основания, поради което оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,