Решение № 15746 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2016 г.

Решение № 15746 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Т., в качеството му на процесуален представител на В. Б. Т., представляващ "М." ООД, срещу решение № 844 от 4.05.2016 г. по адм. дело № 475 по описа за 2016 г. на административен съд - Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на процесуалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с прогласяване нищожност на оспорения ревизионен акт или неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд - Б. е бил ревизионен акт № Р-02000215003474-091-001/30.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП- гр. Б., потвърден с решение № 33 от 9.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б.. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия на "М." ООД по общия ред, като тя е била по повод прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.04.2010 г. до 31.12.2013 г. и по ЗКПО за общ ревизиран период 1.01.2010 г. -31.12.2013 г. С него е доначислен ДДС в общ размер от 11 302.06 лв. и лихва за забава в размер на 5 913.29 лв. за данъчни периоди м. 04 и м. 07.2010 г. и м. 06.2011 г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетните 2012 г. и 2013 г. в общ размер от 331.01 лв., главница и лихва за забава в размер на 72,41 лв. Пред административния съд е обжалвано само облагането по ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните доказателства по делото, представляващи административната преписка и заповед № РД-2/5.01.2015 г. на директора на ТД на НАП-гр. Б., анализирани са приложимите разпоредби и е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Административният съд е приел, че ревизионният акт не е нищожен, за което той се произнася и служебно, но с оглед на конкретно изложени доводи от жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, е приел, че са спазени изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Конкретно по делото е установено, че той е издаден от компетентни органи. Това са възложителят на ревизията, който е началник сектор "Ревизии"-Д. В. и ръководителя на ревизията А. М.. Съдът в мотивите си подробно е цитирал и заповедта за възлагане на ревизията и изменителните такива. По повод възражението за неспазване на срока за осъществяване на ревизията, то същото е обсъдено конкретно по дати и е направен извод, че е спазена нормата на чл. 114 от ДОПК. Обосновал е извод за спазване на изискванията за форма и съдържание на ревизионния акт в съответствие с чл. 120 от ДОПК. Аналогичното възражение направено в касационното производство е неоснователно. Вторият спорен момент е относно доначисления ДДС и лихва за забава в посочените по-горе размери съдът е направил конкретно изложение по повод на доставките за съответните данъчни периоди. По повод на начисления ДДС за данъчен период м. 07.2010 г. в размер на 8 475.26 лв. съдът е установил наличието на сключен предварителен договор № 04-М/10 от 8.07.2010 г. между ревизираното дружество, представлявано от С. Д. С., управител, като договорът е подписан от лицето Н. А. В., упълномощено от посочения управител, нот. заверено и М. Ш., А. Ш. и Е. Ш.. В същия е прието като задължение за дружеството освен продаването на недвижим имот, а именно апартамент в жилищна сграда в гр. Ч., съответно неговото предаване, но и негова реконструкция. Договорено е също плащане в брой на 10 000.00 евро, на 26 000.00 евро и на 4 500.00 евро до 10.10.2010 г. Правилно е прието от съда, че се касае за авансови плащания по доставка на апартамент и на доставка на услуга - неговата реконструкция. Безспорно е било, че купувачите са внесли сумата от 19 530.00 лв. по банков път и е издадена фактура от дружеството. По делото е било установено, видно от представена разписка от 8.10.2010 г., че са предадени на Н. А. В., представляващ управителя, парични средства в размер на 26 000.00 евро. За тази сума не е издадена фактура и не е начислен ДДС. Ж. е твърдял, че тази сума не е предадена от упълномощеното лице, а е налице и висящ съдебен спор между тях. Настоящият съдебен състав намира, че е правилна преценката на съда относно прилагането на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС по повод посочените доставки, както и възникналото задължение за търговското дружество да издаде фактура и да начисли ДДС. Р. дружество се явява получател на авансови плащания по сключения от него предварителен договор с цитираното съдържание. По повод едното авансово плащане е издадена фактура и данъкът е начислен. По повод на втората вноска е без значение дали тя е счетоводно отразена, след като безспорно е установено, че тя е постъпила при ревизираното дружество чрез упълномощено лице. Взаимоотношенията между тях са без значение доколкото е осъществено плащане на годно правно основание, а и в самия предварителен договор е начина на плащане, а именно, че същото ще бъде направено в брой чрез управителя и упълномощен негов представител. Също така е неоснователно възражението, че това е освободена доставка и следва да се приложи чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, понеже не се прехвърля право на строеж. Не може да се приложи и чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, понеже когато е направено пристрояване или надстрояване по смисъла на ЗУТ, сградата се приема като нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР от ЗДДС. За данъчен период м. 04.2010 г. не е признато право на данъчен кредит, понеже е упражнено в по-голям размер, резултат на неправилно отразяване в дневника за покупките на действителната данъчна основа, така както е отразена във фактурите, издадени от "1000 б." ЕООД за този период. Възражението е неоснователно при тези данни. По повод на издадена фактури на ревизирания субект от "Н.-н. е. с." ООД, както и последващо кредитно известие във връзка с тях, е констатирано, че сумите по тях от 2 014.74 лв. са възстановени, но той не е отразил кредитното известие в този период м. 04.2010 г. и в следващи данъчни периоди. Упражнил е право на данъчен кредит в размер на 493.17 лв. и поради това е осъществена корекция. Възражението е неоснователно. По повод на упражнено правото на данъчен кредит в размер на 607.54 лв. за м. 06.2011 г. "А. г." ООД по фактура, издадена от "А. г." ООД е безспорно установено, че оригиналът на същата не е представен на ревизиращите органи, както и копие от същата, такава не е отразена в дневниците за продажби на доставчика. Констатирано е също, че ревизираното дружество не е изпълнило процедурата по чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС. В. е неоснователно, понеже правото на данъчен кредит е упражнено без да е налице основание затова. По повод на доначислен ДДС в размер на 1 629.86 лв. за данъчен период м. 06.2011 г., на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, е установено, че между ревизираното дружество и Л. Л. има сключен предварителен договор за покупко-прадажба на недвижим имот - апартамент в гр. Ч.. Платената сума, за което няма спор е по повод на същия и представлява авансова вноска и на посоченото основание, във връзка с чл. 113 от ЗДДС е следвало да издаде данъчна фактура за нея. Отношенията между страните по повод разваляне на този договор са ирелеванти към момента на осъщественото плащане, което на посоченото основание прави изискуем данъка. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а ответната страна не е поискала присъждане на такива за настоящата касационна инстанция.. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение