Решение № 14444 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2014 г.

Решение № 14444 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. Маргарита Москова срещу решение № 74/13.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2772/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменена заповед № 52715 - F042226/18.05.2013 г. на заместник директора на същата дирекция, с която на "Миро Вест" ЕООД - гр. Карлово е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект - автосервиз, находящ се в гр. Карлово, ул. "Ген. Заимов" № 37 за срок от 1 месец и е забранен достъпът до него. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените (неправилно в касационната жалба се сочи нарушение на административнопроизводствените правила, което е относимо към административния акт, а не за съдебното решение). Касаторът е изложил оплакване относно приетото от съда, че не са налице правните основания за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), тъй като твърди, че процесната заповед представлява акт на текущ контрол от страна на администрацията във връзка с изпълнени е на наложена санкция за извършено нарушение. Твърди се от касатора, че заповедта за ПАМ е наложена при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Миро Вест" ЕООД срещу заповедта за ПАМ. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Миро Вест" ЕООД - гр. Карлово в депозирания по делото писмен отговор на адв. Мария Митковска я оспорва като неоснователна и недоказана с искане за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на оспорената пред него заповед се сочи, че на 21.01.2013 г. в обект "Автосервиз", находящ се в гр. Карлово, стопанисван от "Миро Вест" ЕООД инспектори към ТД на НАП - Пловдив са извършили проверка и са установили, че за заплатена на 14.11.2012 г. продажба на автомобилни гуми на обща стойност от 250 лв. не е издаден касов бон от наличното в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Прието е от съда, че в заповедта за ПАМ е посочено, че извършената продажба на автомобилни гуми без фискален бон или касова бележка се потвърждава от извършена проверка на 21.01.2012 г., която е документирана в Протокол за извършена проверка серия АА № 0055631/21.01.2012 г. Прието е от административния орган, че нарушението е извършено на 14.11.2012 г., но е констатирано с цитирания протокол от 21.01.2012 г. Съдът е отразил в мотивите на решението си, че за това нарушение е издаден и акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него и наказателно постановление № 52714-F042226/18.05.2013 г., но по делото няма данни това постановление да е влязло в сила. Първоинстанционният съд е установил, че посоченият в заповедта за ПАМ протокол от 21.01.2012 г. липсва по делото и затова не може да се прецени относимостта на същия с оглед конкретната дата, на която се сочи, че е издаден. Съдът е приел, че неиздаването на съответен документ за осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, е предвидена в закона предпоставка за налагане на ПАМ на основание чл. 186 ЗДДС и тя се прилага след установява не на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в цитирания текст от закона материални предпоставки, а не в хипотеза на наложено административно наказание, каквато е уредбата по чл. 124а ЗАДС. Според съда от доказателствата по делото по никакъв начин не е доказано от административния орган, че установеният ред за издаване на фискален бон, касова бележка или друг удостоверителен знак за продажба е бил нарушен от жалбоподателя. Наред с това съдът е отразил в съдебния си акт, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно възможността проверявания субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената мярка, а също не е обоснована и продължителността на срока на тази мярка съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Издаването на ПАМ се предхожда от друг акт, който ние подлежи на самостоятелно оспорване и установява извършеното нарушение, за което тази мярка се прилага, в случая тя е на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Такъв документ е посочен в оспорената пред съда заповед - протокол от 21.01.2012 г. Не става ясно обаче дали сочената в заповедта за ПАМ проверка на приходните органи е от 21.01.2012 г. или 21.01.2013 г., след като този протокол не е приложен по делото. Затова правилно е отбелязано от съда, че този протокол липсва в материалите по делото и макар да е указал на приходната администрация да попълни административната преписка, той отново не е приложен по делото. При липсата му не се установява посоченото в заповедта за ПАМ нарушение. Наличието на издадено наказателно постановление за същото нарушение не води до друг извод, тъй като се касае за две различни административни производства, а и няма данни и не се твърди, че наказателното постановление е отменено от съд или че е влязло в сила, за да може първоинстанционният съд в настоящия казус да се позове на него като относимо доказателство в производството по оспорване на ПАМ. Освен това в административния акт е посочен и АУАН № AN 042226/05.02.2013 г., но и от него не могат да се установят дали са налице сочените в него и в заповедта за ПАМ нарушения, тъй като административният орган твърди, но не е доказал соченото от него нарушение. Върху него пада тежестта да докаже посоченото и в АУАН и в заповедта за ПАМ нарушение. Въпреки двете изрични указания на първоинстанционния съд за попълване на административната преписка с протокола за извършена проверка от 21.01.2012 г. или 2013 г., той не е приложен. Установено е от съда, че по делото липсва и подробен периодичен отчет на фискалното устройство на дружеството, за да се установят данните за продажби на 14.11.2012 г. Само при наличието на такъв отчет, може да се установи дали наистина не е издаден фискален бон или касова бележка за процесната продажба на гуми. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен и на друго основание - липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав, но предвид изложеното по-горе, е достатъчно, за да се приеме, че административният орган е издал немотивиран индивидуален административен акт, от който не се установява твърдяното нарушение, за което е наложена ПАМ. Неоснователно касаторът иска намаляване на размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 200 лв., тъй като такова възражение за прекомерност е следвало да направи пред първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, I отделение счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,